Още през 2010 година в прокуратурата е пратен сигнал срещу заместник-министъра на земеделието Светлана Боянова, която нашумя покрай скандала с несебърските дюни, финализирайки сделката им.
Самата тя обясни, че е подписала документите, защото й били донесени с такава цел, а шефът й Мирослав Найденов я защити с това, че била юрист, а не експерт по горите.
Оказа се, че Боянова попада в полезрението на държавното обвинение две години преди "Дюнигейт".
Тогава антикорупционната комисия парламента е сезирала главния прокурор по сигнал на депутати от Синята коалиция, съобщи за БГНЕС нейният председател Бойко Великов.
Първото съмнение, описано от сините депутати, е за "наличие на конфликт на интереси по отношение на одобрени проекти и платени субсидии от ЕС на фирми, в които г-жа Боянова е работила преди да стане зам. - министър".
Подозиран в тази връзка е и председателят на Българската асоциация на земеделските производители (БАЗП) Ивайло Тодоров.
Втората част от сигнала се отнася за конфликт на интереси за съпруга й - Иван Боянов, началник отдел "Правен" във Държавен фонд „Земеделие".
Боянова вече е коментирала това и не вижда нищо нередно, защото не всяка връзка била конфликт на интереси. "Аз бях проверена "от-до" от Комисията за конфликт на интереси. Решението е, че няма конфликт на интереси", коментира тя преди дни.
Антикорупционната комисия е изпратила и двата сигнала във ВКП. В крайна сметка досъдебното производство срещу Боянова е прекратено поради липса на доказателства.
"Прокуратурата е последният вариант на комисията. Щом тя е преценила, че сигналът е директно за прокуратурата и не е необходимо да бъдат извършени предварителни проверки, това означава, че ние сме имали много сериозни съмнения относно данните, които са изнесени в този сигнал", обяви Великов.
Вече бе разкрито, че зам.-министърката е проверявана от Главния инспекторат на Министерски съвет по сигнал за нарушения, свързани с европейски средства.
Преди година и половина заместничката на Мирослав Найденов отново попадна в центъра на новините, след като бе обвинена, че неправомерно е променила статута на 300 декара земеделска земя за строеж на фотоволтаици.
