Финансовите министри на Еврозоната и Международният валутен фонд постигнаха ново споразумение за почти фалиралата Гърция. След 12-часови преговори кредиторите постигнаха консенсус за мерки, които ще намалят гръцкия дълг с 40 млрд. евро. Добрата новина за Атина идва в момент, когато хазната й остана почти празна, но рестриктивният бюджет за догодина бе прокаран през парламента.
Амнистията на гръцкия дълг ще стане с намаляване на лихвите по заемите, сключени от правителството, за да избегне фалит. Гърция ще получи и 11 млрд. евро, които Европейската централна банка (ЕЦБ) е спечелила от изкупуването на правителствени облигации.
В допълнение, Гърция ще бъде подпомогната да започне да изкупува обратно свои облигации от частни инвеститори при очаквана цена от 35 на сто от номинала.
Целта е да може външният дълг на страната да намалее до 124% от БВП до 2020 година.
Освен това, Гърция ще получи свежа финансова инжекция до 44 млрд. евро, като вероятно ще я получи на три транша. С парите Атина може да рекапитилизира банките си, за плати пенсии и заплати за декември, както и да покрие сметките към своите доставчици.
В замяна на сумата Гърция ще трябва да продължи с реформите, като най-очакваната е промяната в данъчната система.
Очаква се споразумението да бъде одобрено от финансовите министри на 13 декември.
Премиерът Андонис Самарас е вдъхновен и много доволен от поредната отстъпка, която страната му получава. В изявление по националната телевизия той обяви, че Гърция е навлязла в "нов ден".
Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер описа ситуацията така: "Не става дума само за пари. Това е обещание за по-добро бъдеще на гръцкия народ и на Европейския съюз като цяло. Признавам, все пак, че това беше много трудна сделка".
През 2013 г. Гърция ще повиши пенсионната възраст от 65 на 67 години и отново ще намали пенсиите и заплатите на държавните служители. Пакетът включва съкращения на разходи за общо 13.5 милиарда евро.
Николай Младенов с апокалиптична прогноза за България при гръцки фалит
Изненадващо недипломатично, министърът на външните работи Николай Младенов заяви по Нова тв, че ако Гърция фалира и бъде принудена да напусне еврозоната, България ще усети много тежко последиците от това.
По думите му ефектът ще е толкова тежък, че може да се сравни единствено "с кризата в България от 1996 г., умножена по сто пъти може би". По тази причина е толкова важно Гърция да бъде спасена, подчерта той.
Младенов обясни, че няма общо между настоящите преговори за бюджета на ЕС 2014-2020 г. и спасителната програма за Гърция, средствата по която не идват от общия бюджет, а по споразумение между МВФ, Европейската централна банка и ЕС.
Той каза, че разделението, което ясно се показа и на срещата на върха за бюджета миналата седмица, е предизвикано от финансовите ограничения по време на криза. "Когато средствата са по-малко и така наречените богати страни казват: "Вижте, ние в нашите страни съкращаваме заплати, бюджет и т.н., не може да не съкратим бюджета и на Европейския съюз", средствата за преразпределение към новите страни членки остават по-малко", допълни той.
Министърът подчерта, че заради това е два пъти по-важен аргументът на България "за усвояемостта на средствата, защото двете години, които загубихме от предходната финансова рамка в спрени програми заради корупция няма да може да си ги върнем".
На въпрос защо договорените до момента средства за извеждането от експлоатация на реакторите на АЕЦ "Козлодуй" са по-малко - 250 вместо 380 милиона евро - Младенов обясни, че е имало опасност заради бюджетните съкращения останалите държави да се съгласят на по-голямата сума и след 2020 г. и след това плащанията да спрат. Процесът по извеждането на експлоатация обаче ще продължи поне до 2030 г.
