Прокуратурата връща за ново разследване делото за смъртта на Тодор Димов-Чакъра, загинал през 2003 г. при полицейска акция в дома си, където се беше барикадирал.
Акцията, по време на която къщата му беше обстреляна с гранатомети и той загина, беше под ръководството на Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР.
От държавното обвинение съобщиха, че разследването се възобновява заради решението на Европейския съд по правата на човека, който осъди България да изплати 50 000 евро на семзейството на Чакъра. Мотивът: нарушено е било правото на живот на Чакъра, като не е приложен стандартът за "абсолютната необходимост" на употребата на сила.
За ново разследване се обяви преди няколко месеца и адвокатът на семейството на Чакъра - Михаил Екимджиев, защитавал интересите им пред съда в Страсбург.
Съдът е приел, че е допуснато нарушение на задължението на българската държава да разследва ефективно обстоятелствата, при които Тодор Димов от Харманли е загубил живота си. Затова главният прокурор е отправил искане до Върховния касационен съд за възобновяване на частното наказателно дело на Военен съд-Пловдив и за отмяна на постановеното решение за прекратяване на наказателното производство.
В материалите по делото в Страсбург е цитирано интервю пред в."24 часа" от 19 май 2004 г., в което Бойко Борисов заявява:
"Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз".
След като бе обявено решението на Европейския съд, Борисов коментира, че не се чувства отговорен за смъртта на Димов. "Чакъра стреля по полицаи. Първо, той се самоуби, много добре знаете. Второ, цял ден държа полицаи заложници и стреля с "Калашник" по тях. Като полицейски шеф, никога не съм допускал да се стреля по полицаи", заяви бившият главен секретар.
В заключението на разследващите в България бе прието, че макар Димов да е бил обстрелван с гранатомет, той се е самоубил, взривявайки ръчна граната.
Родриго, прочети повече по случая. Чакъра е трябвало да изтърпи сравнително лека присъда, а е изтърпявал и по-тежки, никой не казва, че е ангелче, а и той самият не го е твърдял. Не помня сега каква беше, но не беше повече от 2-3 годишна при лек режим. Твърде много хора потвърждават някои притеснителни факти, като например, че Чакъра е ходел много пъти сам да пита кога ще бъде "прибран" за изтърпяване на наказанието, че е седял по центъра на градчето и се е поздравявал с полицаите и че всички са знаели за присъдата, но не е бил прибиран, докато внезапно не се стига до тая ситуация. Прекалено много хора разказват неща, които никак не си пасват със случилото се, а съмненията, които мненията им повдигат - за прикриване на дълга и страшна следа от наркотрафик в редиците на МВР - правят цялата работа много съмнителна. В крайна сметка не може да приемаме твърденията на МВР и тогава и сега за всякакви хора, че внезапно превъртат, че са никаквци и не заслужават внимание, просто няма логика човек търсен(?) за лека присъда при лек режим да бъде прибран с цената на малка милиционерска армия. Не може да се приеме това и при положение, че няколко хиляди осъдени с къде по-тежки присъди се разхождат на свобода и МВР не ебава да направи нещо по въпроса, докато някой голям шеф не каже, че еди кой си трява да се прибере. Би било интересно да се изнесе статистика и за тогава и за сега за отклонилите се от изтърпяване на наказание разбито по тежест на присъдите, за да си създадем ясна представа какво неимоверно изключение представлява тоя случай. Все пак дори и в холивудски филми гранатомет попада в ръцете на ченгета само случайно, но не и по заповед на началника - нима това не те кара да искаш обяснение поне?