С началото на новата работна седмица НАП ще запорира заплатите на хиляди длъжници. С червени стикери на срама пък данъчните ще отбелязват коли и други вещи, които подлежат на запор, заради неплатени дългове към държавата, съобщи bTV.
Длъжникът няма право да маха стикера. Не може и да продава вещите, които са окичени с него. Ако не се издължи, имуществото отива на търг.
За миналата година приходите на агенцията от продажби на вещи на длъжници са над 80 милиона лева. От НАП планират в следващите дни и масирано запориране на заплати на длъжници.
"Не би следвало държавата да ви запорира апартамента за един акт към КАТ от 100 лева - има съответствие между дълга и неговото обезпечение", успокои говорителят на НАП Росен Бъчваров.
"Психологическите форми на натиск не са наш патент. В Испания използват господин, облечен в черен фрак и куфарче и голямо бомбе, който се "прикача" като сянка към всеки длъжник, с цел да го мотивира да плати", поясни пък частният съдебен изпълнител Мариян Петков.
По думите му "сянката" има за цел да притеснява длъжника, ходейки с него на работа, прибирайки се до дома му и да го засрами пред обществото.
А кой ще лепи стикери на държавата?
Държавата е намерила начин да засрами длъжниците си, но кога ще се засрами тя самата? Практиката да се спасява бюджетът за сметка на бизнеса отново се върна на мода, пише в днешния си брой в. "Сега".
Проучване на изданието показа, че стотици милиони левове все още не са платени на фирмите, спечелили конкурси за обществени поръчки и извършили съответните услуги на държавната администрация.
Според предприемачи задълженията на хазната са най-сериозни в строителния бранш. Камен Колев, зам.-шеф на БСК, съобщи, че става дума за поне 200 млн. лева. Отделно държавата бави 100 млн. лв. на доставчици на медицинско оборудване и консумативи. Компютърните компании също страдат от некоректността на министерства и агенции.
"Проблемът не е толкова в самите суми. Драматичното е, че никой не следи сроковете за плащане на изпълнените поръчки. В някои случаи пък е записано, че издължаването става 5-6 месеца след изпълнението на договора. Това обаче противоречи на европейските директиви, според които срокът не може да бъде повече от месец. Държавата извива ръцете на строителните фирми, като ги принуждава да се съгласяват и дори сами да предлагат по-дълги срокове за получаване на парите. Онези, които имат повече поръчки и могат да си позволят да чакат година-две, са в по-изгодни позиции и обикновено те печелят търговете", обясни Колев.
Според директора на Камарата на строителите Иван Бойков в момента държавата наваксва закъсненията. "Но има друг проблем, администрацията плаща на изпълнителите, но те бавят парите на подизпълнителите", посочи Бойков.
По думите му в момента бизнесът чакал трансфери за около 80-90 млн. лв. за строителство и ремонт на пътища. "По-драматично е положението в общините. Има над 100 неизплатени фактури за над 150 млн. лв. от страна на местната власт, а забавянето е от години", твърди той.
Според официалните данни на финансовото министерство за първите три месеца на 2011 г. общо просрочените задължения към бизнеса възлизат на 431 млн. лева. От тях около 200 млн. лева са дългове на местната власт...
