Притежателите на криптовалути вече ще бъдат под значително по-строг данъчен контрол, след като от 1 юли влезе в сила новият европейски режим за пазара на криптоактиви (MiCA).
В координация с него у нас парламентът вече придвижва законодателните промени, които ще позволят на Националната агенция за приходите (НАП) да получава автоматично подробна информация за сделките с криптоактиви.
Целта на промените е да се ограничи укриването на доходи от търговия с криптовалути. За целта трябва данъчните администрации в Европейския съюз да разполагат с еднакъв достъп до информация за инвеститорите, като според мотивите за MiCA това ще доведе и до разбиването на сериозна криминална дейност.
За обикновените собственици на криптоактиви обаче това означава промени, като те вече ще трябва много по-внимателно и подробно да декларират приходите си от търговия с дигиталните валути.
Какво се промени от 1 юли
От 1 юли в целия Европейски съюз криптоуслуги могат да предоставят единствено лицензирани компании съгласно европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets).
В България лицензите се издават от Комисията за финансов надзор (КФН). До момента тя е лицензирала две дружества, а още няколко чакат одобрение.
Освен това десетки компании, лицензирани в други държави членки, вече могат да работят у нас след уведомление до КФН. Сред тях са големи международни платформи като Coinbase, Crypto.com и Robinhood Europe.
От КФН предупреждават, че клиентите на нелицензирани доставчици трябва да прекратят отношенията си с тях.
Компаниите без лиценз са длъжни да изготвят план за прекратяване на дейността си, а потребителите могат да прехвърлят криптоактивите си към лицензиран оператор, да ги съхраняват в собствен портфейл или да ги продадат.
Как НАП ще получава информация
Паралелно с MiCA България подготвя промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които въвеждат европейската директива DAC8 за обмен на данни между данъчните администрации.
След окончателното приемане на текстовете доставчиците на криптоуслуги ще бъдат длъжни да се регистрират пред НАП и ежегодно да подават подробна информация за своите клиенти.
За всяко лице ще се предоставят:
- трите имена;
- адрес;
- дата и място на раждане;
- държава на данъчно местожителство;
- данъчен идентификационен номер;
- информация за всички притежавани криптоактиви.
Освен личните данни НАП ще получава и информация за извършените сделки:
- общата стойност на реализираните продажби;
- броя на купените и продадените криптоактиви;
- броя на сделките;
- сделки срещу евро, левове или други фиатни валути;
- сделки, при които една криптовалута е заменена за друга.
Данните ще се подават веднъж годишно по електронен път до 30 юни за предходната календарна година.
Обменът няма да бъде само в рамките на ЕС
Новите правила няма да обхващат единствено европейските борси, като чрез глобалния стандарт CARF на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) информация ще се обменя и с държави извън ЕС.
Така, ако български данъкоплатец използва международна криптоборса, която участва в системата за обмен на информация, данните за неговите сделки също могат да достигнат до НАП.
Как още НАП може да проследява криптодоходите
Освен автоматичният обмен на информация, данъчните могат да получават информация и чрез банковата система.
При преводи на средства от криптоборси към банкови сметки банките прилагат правилата срещу изпирането на пари и при необходимост подават информация към компетентните институции.
Паралелно с това НАП продължава да извършва проверки за съответствие между имущество и официално декларирани доходи.
Така например, ако човек придобие скъп имот, автомобил или разполага със значителни средства без видим законен източник на доход, може да бъде започната данъчна проверка, при която да бъде поискано доказване на произхода на средствата, включително чрез извлечения от криптоплатформи и портфейли.
Как се декларират доходите от криптовалути
По Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) печалбите от продажба или замяна на криптоактиви подлежат на облагане. Доходите ще се посочват в Приложение № 5 към годишната данъчна декларация.
Облагаемият доход се определя като:
- от всички реализирани печалби през годината се извадят реализираните загуби;
- върху получения резултат се приспадат 10% нормативно признати разходи.
Печалбата за всяка отделна сделка представлява разликата между продажната и покупната цена на съответния криптоактив.
За тези доходи физическите лица не дължат авансов данък, а ги декларират с годишната си декларация, която се подава до 30 април на следващата година.
Към декларацията не се прилагат извлечения или други документи, но всички документи за сделките трябва да се пазят поне пет години след изтичане на давностния срок на съответното данъчно задължение.
Кога НАП ще разглежда търговията с крипто като бизнес
Ако криптовалутите се търгуват системно или се добиват ("копаят") с цел печалба чрез специализирана техника, лицето може да бъде третирано като търговец по смисъла на Търговския закон.
В такъв случай доходите вече не се декларират като доходи от продажба на финансови активи, а като доходи от стопанска дейност, по правилата за едноличните търговци, като се попълва Приложение № 2 към годишната данъчна декларация.
Защо се въвеждат новите правила
Според мотивите към законопроекта криптопазарът през последните години е нараснал значително, докато данъчните администрации практически не са разполагали с информация за доходите на инвеститорите.
Именно липсата на автоматичен обмен на данни е създавала възможност част от печалбите да не бъдат декларирани.
Очакванията на Министерството на финансите са новите правила да подобрят данъчната дисциплина, да ограничат укриването на доходи и да поставят криптоактивите под практически същия данъчен контрол, какъвто вече съществува при банковите сметки и традиционните финансови инвестиции.
