Върховният касационен съд потвърди окончателно, че бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок не са собственици по право на двореца "Кричим", съобщи "Труд". Преди това същото постановиха апелативните магистрати от Пловдив.
С решението на ВКС Сакскобурготски загуби първия "царски имот".
Адвокатите на някогашния лидер на управлявалата страната партия НДСВ и сестра му твърдяха, че имотите от Интендантството на цивилната листа на Царя са техни по право и са одържавени неправомерно.
Юристите на Сакскобургготски аргументираха тезата си на база решение на Конституционния съд от 1998 г., с което Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. е признат за противоконституционен.
Тезата на Сакскобургготски и адвокатите му обаче бе отхвърлена от апелативния съд в Пловдив с мотив, че Интендантството е държавно учреждение, финансирано със средства от бюджета с цел нормалното функциониране на монархическата институция. Същата впрочем е и тезата на държавата.
Така делото стигна до ВКС, който окончателно реши стария спор за статута на Интендантството. Решението на ВКС за двореца Кричим практически определя изхода и на останалите претенции на Сакскобургготски към дворците "Врана", "Ситняково" и "Бистрица", както и за "царските" гори в Рила планина.
Според публикацията ВКС не се занимава с подобен род казуси, но се нагърби с изясняването на "царските реституционни претенции" поради съществените неясноти в законодателството, които са основната предпоставка за затлачването на делата по изброените вече казуси.
Историята на "Кричим"
В началото на века една гора в Пловдивска околия, бивш султански имот и останка от "Великата българска гора", привлича вниманието на Княз Фердинанд І. С вековните дъбове от Кричимската кория го запознава лесовъдът Костадин Байкушев. Гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровала Князът и той решил да създаде ловен парк.
Скоро това става реалност. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, стопанството е заградено. През 1905 г. е построен ловен павилион по проект на арх. Г. Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си.
Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове. Първоначално паркът е поддържан от пловдивския градинар Илия Мавров.
За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи с любов и към богатата местна фауна. Освен това, тук са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др. Управител и водещ ловната програма на Царя от 1907 г. е Васил Бояджиев.
През 1937 г. е построена нова по-голяма сграда. Проектът на арх. Севов е с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписваща се в средата с уютна декорация.
Правят се преустройства и в градината.
