Vox Dei - и нищо специално

С атмосферни условия, вариращи от "термоядрена зима" до "гьол", неделният ден не изглежда специален с нищо. Даже помиярите са се сгушили върху уличните шахти и ги мързи да лаят по клошарите, които се размотават около тях. Това са и почти единствените живи същества, които ходят по кварталните улици в деня на националния референдум, при това по обед - в тъй наречения пиков час.

Тук-там по кално-заледения асфалт внимателно стъпват граждани, запътили се към избирателната секция. Обобщеният образ е на семейна двойка, около и над 55 години - младите хора се броят на пръсти. Още по-любопитно е, че почти не можеш да видиш сама жена да отиде да гласува (а все пак сме в столицата, не на някои по-ортодоксални места). За сметка на това, доста честа гледка са внучетата. Хлапетата си играят в снега пред училищните сгради и май са най-големите победители от националното допитване.

Вътре в секциите е, завоалирано казано, спокойно. По 3-4 души се разхождат из коридорите - най-вече умиращи от скука членове на секционните комисии. Понякога настъпва известно оживление, пред някои стаи даже се образува опашка. Временно явление - просто някое по-голямо семейство се вдигнало да пусне бюлетина.

Из целия град цари атмосфера тип "Припят (украинският град-призрак след аварията в Чернобил през 1986 г.), става ясно от кратък разговор с един контрольор. 40-годишният мъж с цигара в уста ще ходи да гласува след като скъса още няколко билета.

Според него това дали си информиран за плюсовете и минусите на Втора атомна зависи от това "коя телевизия си гледал". Около 50-годишен гражданин директно казва, че не се е интересувал от коментарите по темата "Белене", защото има собствена позиция по въпроса. Тя, по думите му, се базира както на познания по енергийната тема, така и на възгледите му за развитието на страната. "Нямаше досега пуснати много пликове", споделя впечатленията си от секцията той. Според него няма особен шанс референдумът да стигне нужните 4 млн. участници.

Белобрад господин на около 65 г. споделя с мен разочарованието си от това, в което допитването се е превърнало: "Това е един пробен камък за това кой ще победи на следващите избори. Лошото е, че няма нищо общо с АЕЦ "Белене", а е само политика". Мъжът (който се представя с фамилията Чумаченко) е категоричен, че експертите са единствените хора, които на 27 януари 2012 г. са наясно с аргументите "за" и "против" изграждането на атомна електроцентрала в Белене. Затова и всичките му близки за пръв път няма да отидат да гласуват.

Според една от малкото представителки на нежния пол, които ми отделят минута време, поне в София информираността е била на достатъчно добро равнище. Дамата на средна възраст обаче е загрижена не толкова за референдума, колкото за условията, в които е гласувала: "Когато дойда тук, винаги се възмущавам, че училището е в отвратително състояние. Не може да се гласува при паднали тавани, при паркет, който е ужасен... Как да възпитаваме децата на естетика, на култура и доброта? Аз бих дала тези пари най-напред да се оправят училищата - това е по-важно от гласуването".