Близо 37% от афганистанския хероин минава през България и Сърбия по пътя си на Запад, констатира в свой последен доклад за дрогата ООН, предаде Дойче веле. Последният бастион преди "Европа без граници" е митницата в Хоргош.
Според 27-ия доклад на Държавния департамент на САЩ, огласен през март т.г., произведената в Афганистан през 2009 г. опиумна паста е за близо 2.8 милиарда долара (по производствени цени), а 1.5 милиона афганистанци са участвали в производството на общо 6900 тона опиум.
В офиса на Мирослав Янич на сръбско-унгарската граница е непоносимо горещо. Опашката от коли навън е безкрайна. Много емигранти и гастарбайтери са тръгнали към родните си страни, за да изкарат отпуската - в Сърбия, в Македония, в България или в Турция.
Тази граница е последната, по-нататък няма граници, обяснява сръбският митничар. За Янич това е сериозен проблем, защото така Хоргош се оказва последна преграда пред свободното движение на наркотика, който после попада в ръцете на европейските дилъри. А след това хиляди зависими го смъркат, гълтат или си го инжектират.
"Нищо не виждам, мога само да предполагам какво се случва тук - че именно оттук минават всички тези наркотици от Афганистан," признава Янич, който би бил доволен, дори ако само 10% от наркотика попаднеше в ръцете на колегите му митничари.
Според доклада на ООН полицейските служби от балканските страни, включително и българските, се провалят в борбата срещу наркотрафика най-вече поради корупция и лошо сътрудничество помежду си. Шефът на Сръбската гранична полиция Драголюб Филипович не е изцяло съгласен с този извод:
"Корупция има навсякъде, и в най-развитите страни по света. Разбира се, при нас навярно е повече и ние правим всичко възможно, за да я ликвидираме. Миналата година например проведохме 150 дисциплинарни разследвания, имаше повече от 20 арестувани полицаи."
Мирослав Янич посочва една слабо известна причина за разпространеното мнение, че сръбската гранична полиция и митничарите бездействат. От западноевропейски полицейски служби редовно пристигат искания определени транспорти да се пропуснат без проверка. Целта е да бъдат проследени наркотиците до крайното местоназначение и да се разбие целия канал.
Така нареченият "контролиран транзит" е разпространен метод, който обаче в Холандия попадна под огъня на критиката.
Драголюб Филипович отхвърля обвинението, че полицейските служби от Балканските държави не си сътрудничат достатъчно ефикасно. Според него контактите са отлични. Трябва обаче да се разшири обменът на информация, включително и с държави извън Балканския регион и от други континенти.
"Да имахме малко повече техника..."
Според него граничарите и митничарите имат нужда най-вече от благонадеждни сведения от колеги, които знаят, че определена пратка наркотици е поела до даден маршрут. Такива информации много помагат, казва той. И с въздишка очертава още един проблем: "Да имахме малко повече техника и малко повече хора, щяхме да даваме и повече резултати".
Мирослав Янич пък добавя, че много повече внимание трябва да се отделя на страните, от които тръгват наркотиците, в случая Афганистан. Неговото мнение споделят и много специалисти, според които трябва да се работи на място, да се осигурява друго препитание на афганистанските селяни. Тоест, да се пресушава наркопотокът още при извора.
През март 27-ият доклад за наркотиците на Държавния департамент на САЩ посочва 20 държави за водещи производителки и основни транзитни точки за трафик на дрога. Списъкът на наркодържавите се оглавява от Афганистан, следван от Боливия, Мексико, Пакистан и Нигерия.
Афганистан - монополист на пазара на дрога
Афганистан продължава да е най-големият производител на опиумен мак. 90% от опиумната паста, използвана за производство на хероин, идва именно оттам.
Според изследването Afghanistan Opium Survey 2009 обаче страната държи 92% от световното производство на на хероин. Или по-скоро талибаните.
Бившият ни външен министър Соломон Паси беше лансирал навремето екстравагантната идея българската маслодайна роза да цъфне в Афганистан вместо маковете, които са суровината за дрогата. Рози не поникнаха там, но производството на дрога е по-голямо от всякога.
В доклад на ООН, озаглавен "Пристрастяване, престъпление и бунтарство - международната заплаха от афганистанския опиум" (Addiction, Crime and Insurgency: The Transnational Threat of Afghan Opium) - са изнесени данни за опустошителните последици от общо 900 тона опиум и 375 тона хероин, които ежегодно тръгват от Афганистан по всички краища на света. Трасетата, по които преминава дрогата са: Балканите, евроазиатския район, някои европейски страни, Китай, Индия и Русия.
Този пазар има оборот от $65 милиарда, който се дължи на 15 милиона пристрастени, 100 000 души от които умират всяка година. Освен причина за смърт, наркотиците се превръщат и в причина за разпространението на ХИВ-вируса, за увеличение на престъпленията, създаването на криминални и терористични групи.
Големите количества минават
Докладът на ООН посочва редица аномалии като разликата между огромните количества, в които хероинът се употребява, и малките пратки, за чието конфискуване обикновено се съобщава. 40% от годишното производство на хероин в Афганистан се изнася в Пакистан, 30% в ислямските държави и 25% отиват на централно-азиатския пазар.
Цената на дрогата извън Афганистан расте. Произведеният в Афганистан наркотик постепенно настъпва на все по-богати пазари. Иран задържа 20% от продукцията, която минава през територията й, страните от Централна Азия спират само 5%, а Русия пресича пътя на 4% от наркотика.
Страните от Югоизточна Европа - България, Гърция и Румъния, успяват да конфискуват само 2% от общото количество хероин, което преминава транзитно през територията им.
Печалбите на талибаните от опиума към момента са много по-големи в сравнение с приходите им през 90-те години на 20-ти век, когато с тях финансираха оръжието, с което воюваха срещу руските войски. Преди десетилетие талибаните са печелили $75-100 милиона годишно от производството на опиум. Сегашните им печалби варират между $90 и $160 милиона за година.
