Разликата в електоралната тежест на ГЕРБ и БСП в началото на декември се запазва без промени в сравнение с ноември и възлиза на около 6%. Зад ГЕРБ са 24.5% от българите, а БСП печели симпатиите на 18.5%.
Одобрението за ГЕРБ не е помръднало нито нагоре, нито надолу, според държавната социолигическа агенция - и преди месец също беше 24.5 на сто, макар че тогава този резултат беше с 2% по-нисък в сравнение със септември.
За БСП данните сочат, че ръстът на одобрение - предишният им резултат от 19% показа с 1.5 на сто увеличение спрямо септември - е пречупен.
Данните са от национално представително изследване на НЦИОМ половин година преди парламентарните избори, които предстоят през лятото на 2013 г. Изследването е проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни граждани в 86 населени места.
Повече партии в 42-ото НС
ДПС е трета политическа сила с резултат от 6.3%, а "България на гражданите" на Меглена Кунева е с много близък резултат - 5.8%. Намалява персоналният рейтинг на одобрение за Кунева сред политически ангажираните българи. Според анализа на НЦИОМ през последния месец тя губи позиции главно сред леви симпатизанти.
Все още обаче лявата подкрепа за Кунева е по-висок дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на "България на гражданите" по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели.
Синята коалиция има подкрепата на 3.1%. В настоящото изследване се регистрира нисък дял на одобрение за лидера на СДС Емил Кабаиванов - едва 2.3%. За сметка на това, в резултат на събитията от изминалия месец, неодобрението към него расте с 18% (от 17% на 35%).
"Атака" получава подкрепа от 2.8%, което означава, че ако изборите бяха днес, националистите на Волен Сидеров остават извън парламента.
По всичко личи, че следващият парламент ще бъде доста пъстър и е много вероятно в него да попаднат не 3-4, а 5 и повече формации. Темата за партнирането между политическите субекти, които имат шанс да намерят място в следващото Народно събрание, определено ще бъде централна в предстоящите политически дебати.
Нещо повече, редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват именно в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите партии, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибягнат до коалиционна формула.
Тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите, смятат още от НЦИОМ.
