Половината човечество вярва, че има бог

Бойко, Напълно съм съгласен що се отнася до важността на личната позиция в един диспут. Само, че афиширането на лична позиция с конкретни параметри прави ли я такава в истинския смисъл на думата. Защото можеш да кажеш, че си такъв и такъв и въпреки това да се окажеш или непоследователен в нейното застъпване или не по-малък лицемер в нейното отстояване. По-важни са аргументите, които отсрещната страна ползва. По тях може по-лесно да се ориентираш за неговите възгледи, без да е нужно да демонстрира към кое течение, школа или учение принадлежи. Все едно да видиш някой, каращ червена кола и да се налага той да се провиква през прозореца – “ей, аз карам червена кола”, за да го разбереш. Не е нужно да се афишират очеизвадностите! Но, щом смяташ, че това е толкова важно – еволюционист съм, в хегелово-марксисткия смисъл на думата. И именно, защото съм еволюционист, така “закучих” спора на темата Медичи. Пример, който сам даде. Защото от висотата на мащаба, който притежаваме като теоретично познание, натрупан в последните векове, в сферата на политиката, икономиката и социума, за нашите държавници е недопустимо да се държат по начина, по който са се държали Медичите. Но имайки предвид обстоятелствата, в които Медичите са практикували през Късното средновековие, то действиета им и практиката им е разбираема. А обстоятелствата са много важни при изясняване на всяко едно действие. И в съдебната зала, съдът не третира по еднакъв начин убиецът, който хладнокръвно и умишлено е отнел човешки живот и причиняването на смърт при неизбежна отбрана. Резултатът е един и същ – смърт от човешка ръка, но обстоятелствата са различни! И накрая за “безразборна изменчивост” не може да се говори. Има промяна, еволюция, железен закон, няма безрабзборност!

Никой, Аз съм ти отговорил там където трябва преди време – знаеш къде. Сега ще съм умерен в отговора си. Прочел си играта на думи на Сашко и следователно знаеш защо ми харесва. По-важното е друго – дал си мнение по разискваните проблеми, но си ползвал просто учебникарската трактовка за лошите богати, които използват религията като инструмент за подтискане на масите. Мислиш ли, че някой не го знае това, ако е минал поне 5-6 клас и не му се е налагало да го изпитват в часовете по история. Въпросът е какво повече можем да кажем от това. А ако не можем да кажем нищо повече, то няма смисъл да пишем и думичка повече от това – в крайна сметка , нещата са ясни и направо да закриваме форума. Споменаваш, че големите учени, кокетират с религията, за да не се конфронтират излишно с църквата. Но кой учен в Европа или Северна Америка през 20 век се е чувствал несигурен, ако пропагандира атеизма си? Все пак това е времето, в което е живял и самият Айнщайн. Да не говорим, че още през 18 век е имало не малко учени и философи, които открито демонстрират атеистични или поне деистични възгледи. А през 19 век – векът на позитивизма, в най-развитите държави е било до голяма степен и престижно да се окичиш с някое от горните две “звания”. От противоборство никой не се плаши в последните два века – поне в цивилизованите държави. Още повече, че най-сигурният начин да си спечелиш църквата за враг е, не да обявиш неверието си в Бог, а да се покажеш като застъпник на някое неофициозно религиозно учение – защото все пак такива учения влизат в пряка конкуренция с официалната църква. Казвам това, защото Айнщайн е изразявал привързаността си към дъновизма, не към Католическата църква или към някое от големите протестантски вероизповедания, от които евентуално да получи някаква специална защита, благословия или дори облаги. И нещо за начина, по който третираш Рая като някаква отплата в очите на вярващия. Има един роман на Анатол Франс - “Таис”. Та там един много известен монах, прочут със своята способност да напътства и да спасява грешни души, си поставя за цел да извади от порока и една проститутка-танцьорка – Таис (не по-малко популярна и от него в средите на тогавашното александрийско общество). Това е трябвало да бъде венецът на неговата служба пред Бог. И наистина успява – проститутката с негова помощ, с течение на времето се превръща в целомъдрена жена. Няма да спорим – възможно ли е или не. По важен е краят – слиза ангелът и казва – “Ти, Таис отиваш в Рая”, а просълзеният от умиление и очакващ своята награда монах, изпраща в ....Ада. Монахът е извършил поне два гряха – първо гордостта му, породена от вярата, че е всесилен и може всичко, щом дори и най-известната проститутка е вкарал в правата вяра и още по-важно – очакването за награда в Отвъдното. Никой, изводът е, че истинското добро не се афишира публично – добрият човек дори не осъзнава, че е добър (затова и Таис отива в Рая). Истински честният човек не предполага за своята честност. Добър и честен човек е този, който дотолкова е превърнал в модел на поведение своя морал, че отдавна е забравил да го преценява като някаква особеност. Дори, когато другите му кажат – “брей, каква благородна постъпка!”, той да се зачуди и да си каже – “какво пък му е благородното”. Другите са тези, които говорят за добрия и честния.

До Nikoj Nqkoj: И кой определя критериите, според които доброто за теб, е добро и за другите??? Явно претендираш са универсалност и непогрешимост? Странно е, че така яростно спориш със Sevtus, който не е привърженик на нито една религия, но се стреми да обсъжда нещата от тяхната по-дълбока, културна, историческа, философска и социална взаимообвързаност.

До Nikoj Nqkoj: Ще ти отговора, въпреки че не мога да гарантирам дали ще ме разбереш. Аз те разбирам, не споделям начинът ти на мислене, но го разбирам. Ти дали ще ме разбереш е друг въпрос. 1.Не приемам тезата ти, че Бог заплашва с Рай и Ад. както и не приемам за смислена тезата, м която твърдиш, че действията предизвикват последициь а бездействията не предизвикват: " ако пък реши да не го прави". Всичко си има причинно-следствени връзки.По първият ти въпрос и аз ти зададох мой, но ти предпочете да не отговаряш. 2.Вярващите хора, наистина вярващите не могат да са сребролюбци, защото те не приемат Рая като отплата, а като избор. Тук отново се разминаваме в понятията. Освет това, вярващият човек, НИКОГА, не може да е сигурен, че ще отиде в Рая, защото само Бог е видял истината за живота на съответния човек. Само Бог знае от какво да водени постъпките му - от доброта или от горделивост, алчност, прпесметливост. Затова ако някой ти каже, че знае, че ще отиде в Рая - попаднал си на псевдовярващ човек. 3. Считам за абсолютна глупост, че на "вярващите" им се фабрикуват доказателства. Къде е вярата им тогава? Според мен "невярващите" постоянно крещят и изискват "дайте ми доказателства", че Той съществува! въпрос на гледна точка. 4.Вярващият човек ВЯРВА, че доброто е априори заложено във всеки човек, затова разпознаваме изначално добро и зло. Дали ще си лош или добър, зависи от изборът ти в живота и от стремежите ти. На въпросите на Стефан към отговорила в 75 пост. Ако не си разбрал отговора ми, няма смисъл да го преповтарям.