„Започва нова ера в отношенията между България и Бразилия.", заяви новоизбраният президент на Бразилия Дилма Русеф по време на среща с българския министър - председател Бойко Борисов, съобщи правителствената пресслужба.
Първата делегация, която Русеф прие преди празника по случай встъпването си в длъжност, беше българската, водена лично от премиера Бойко Борисов.
Основни акценти в разговорите бяха двустранното развитие на IT технологиите, железопътната инфраструктура и съвместни дейности в сферата на самолетостроенето.
Новият президент на Бразилия прие поканата на българския премиер да посети България през следващата година.
Русеф подчерта пред Борисов своята емоционална връзка с българската страна и категорично заяви, че държи отношенията между двете държави да се развиват и задълбочават.
Медийният интерес към българската делегация в Бразилия е огромен. В последните минути преди срещата на двамата лидери местните журналисти тренираха как да произнесат името на Бойко Борисов.
Борисов връчи на Русеф специалните подаръци от България - подробно родословно дърво на габровската й жилка, реплика на глава на елен от панагюрското съкровище и снимка на лелята, дала второто име на Дилма - Вана.
Русев от своя страна подари на българския премиер полускъпоценен камък, символ на сила, доброта, дружба и успех.
В срещата участваха и министърът на информационните технологии и съобщенията Александър Цветков и министърът на външните работи Николай Младенов.
Не мога да разбера защо правителставата и целите огромни държавни апарати мислят, че те могат да спомогнат за сътрудничеството между тая или оная страна в областта на не знам какво си. Днес си имаме Интернет и правителствата вместо да разрастват чиновническия си апарат би трябвало да се махнат от пътя или може би "помагането" е помагане за едни и пречене за други ... Както и да е нашето време е пълно с абсурди - по-добрата свързаност доведе до повече бизнес пътувания (някой ще каже, че бизнеса е повече, но няма да е съвсем прав), хората, които не ползват средствата за масова информация (по официално определени) обикновено са по-информирани дори и само заради това, че са си седнали на задните части и са прочели повече вместо да се социализират със колегите си от тая и оная страна или да слушат неизбежния брътвеж в канърма кюшетата - неизбежен за всяка институция или организация, която освен да върши онова, което върши има и задача, за която не се говори на глас - да оцелее - т.е. да създава смисъл от съществуването си и въобще дай да не ставам скучен - борбата между формалното и неформалното е май онова, което седи пред нас. Технологията и културата ни се променят, някога е имало нужда от редица дейности, от организации често срастнати с държавата, които да ни свързват в едно цяло способно да действа организирано. С промяната на времето нуждата от формална организация намалява, но органите и навиците от миналото са живи и като живи същества се борят за оцеляването си. Проблемът е не дали ще оцелеят, а че тяхната идентичност и смисъл се деифинира от механизми, от които ни хората все повече нямаме нужда. Погледнете го от друга страна - царете не са успели да построят Вавилонската кула, но хората може би могат да го направят при това без да влагат в това някакъв величествен смисъл и да си го пишат за постижение. Може би точно това е поуката от старите книги, дето сме ги обявили за свещени - не някакъв безсмислен каламбур за божествена недостижимост, а просто притча за съдбата на ненужните велики начинания. Свидетели сме как в свят на постоянна и бърза промяна лесно могат да се намерят добри и разбира се безсмислени намерения и заедно с тях винаги да се намерят хора, които да ги впрегнат в собствената си каруцата, без да мислят за отъпканите ниви на другите. Примери много - от авторските права, през Европейското обединение та чак до грижата за човека и социалната сигурност. Може би голямата грешка във всичко това е, че ние които се променяме не искаме да прегърнем промяната в себе си и продължаваме да делегираме власт на вече полу-ненужни институции и организации. Работил съм с бразилци много преди Бойко да осигурява сътрудничство, а и честно казано аз разбрах, че са бразилци случайно - не беше важно за работата, дали те разбраха, че съм българин не съм сигурен, но не ме и питаха - имаш доста друго за разговаряне. Сигурен съм, че и мнозина от вас са попадали в такива ситуации и ако са се интересували онзи отсреща какъв е, причината едва ли е била повече от любопитство. Ок, не става реч за Бойко и Дилма, а за правителствата и другите казионни институции въобще - днес те все повече се оказват ненужни в редица области, в които до преди 2-3 десетилетия са били критично необходими. Днес казионната държавност и организираност е все повече принудена да убеждава клиентите си, че те наистина имат нужда от нея, но както виждаме дори и в области, където почти никой от нас не се съмнява, че имаме нужда от тях - като сигурността например - те не се справят добре - цената, която плащаме за полу-ненужни услиги се увеличава, а властта, която имат им позволява да я увеличават въпреки всичко. Нека да не забравяме, че до преди век булката се е давала от рода, родителите, семеиството, сватбите са се уговаряли и от всичко това е имало здрав смисъл, но вече никой (поне в цивилизования свят) не би приел да бъде третиран като стока, след като смисъл вече няма. Колко семейни и родови скандали, обаче е коствал прехода и колко по-опасни са семейните скандали ако семейството се нарича нация или държава. Пожелавам на държавните мъже и жени (наши и чужди) здраве и мъдростта да се отдръват, когато му дойде времето, вместо като стар глава на род да се стискат за традиции, от които вече никой няма нужда - ако сме ваши деца не ни разваляйте живота с грижите си!