Американският президент Барак Обама даде знак за ревизия на правителствените програми за масово следене в интернет, предизвикали серия дипломатически скандали и силно възмущение.
Мащабният онлайн шпионаж на Агенцията за национална сигурност бе разкрит от бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън. Понастоящем той се укрива в Русия от американското правосъдие, което го издирва за издаване на държавна тайна.
Обама коментира, че Сноудън е нанесъл ненужна вреда чрез секретните документи, които предостави на водещи световни медии, подминавайки въпроса дали ще му бъде предложена амнистия на заключителна за годината пресконференция в Белия дом.
По-рано през седмицата федерален съдия реши, че масовото събиране на данни от телефонни разговори противоречи на конституцията на САЩ, а специална комисия към президента се зае с изработването на предложения за реформи.
„Има начин да направим така, че хората да получат повече гаранции за отчетност и контрол, за задоволителна прозрачност", каза Обама. Той е убеден, че тайните програми, например - за следене на телефонни комуникации, могат да се променят така, че да вземат нужните данни, но без от това да произтичат възможности за злоупотреби.
През януари се очаква комисията да представи доклад за възможните промени, а Обама обеща да работи над това много усилено, изтъквайки нуждата от „нов подход" в работата на АНС, но не и електронно обезоръжаване.
Разкритията на Сноудън показаха, че американските служби следят не само огромна част от интернет трафика в САЩ, но и слухтят в телефоните и електронните пощи на редица световни лидери, сред които германският канцлер Ангела Меркел, бразилският президент Дилма Русеф, европейски комисари, министри и бизнесмени от над 60 държави в света.
Обама не се съгласи с тезата, че 2013-та е най-лошата година от президентството му. Освен скандала с онлайн шпионажа, Обама се видя принуден да замрази за три седмици важни правителствени програми и услуги поради липса на пари. Като най-голям провал той определи неслучилата се здравна реформа, която обещава от първия си мандат.
Републиканците поискаха тя да бъде замразена в замяна на подкрепата им за поредното вдигане на американския дълг. Това забавяне предизвика безпрецедентното излизане в неплатен отпуск на хиляди служители от държавната администрация.
Обама е оптимист и очаква догодина страната му да отбележи „икономически пробив". Това се очаква заради повишеното потребление и намаляване на безработицата.
Без Сноудън нищо от тези "реформи" в американския /а със сигурност и не само американски/ шпионаж нямаше да се случи. Наместо това държавното следене на всекиго и всичко щеше да се разраства и разраства неконтролируемо, докато започне да излиза наяве, чрез щетите, които нанася. Но до тогава нещата щяха да са станали много по-лоши, а "опрявянето" им - докарването на шпионажа обратно до поносими нива и вкарването му в някави търпими граници щеше да е много по-трудно, вероятно да наложи екстремни мерки и силно да отклони махалото в обратна посока. Значи това, което Сноудън направи, не само не е ненужно, но всъщност твърде вероятно е услуга за самото американско разузнаване и определено - за американската демокрация. Трябва да му дадат медал на този човек, не да го третират като шпионин, защото направи възможно сравнително лекото избягване на една задаваща се криза с потенциално огромни разрушителни последици.