Изборите наесен няма да бъдат честни. Така смятат 37% от българите според данните от социологическо проучване на агенция "Медиана", проведено в периода 23-27 юли. Само 15 на сто са уверени, че вотът ще бъде честен, а 27% имат съмнения.
7% от хората пък се притесняват, че заради политическите си пристрастия могат да бъдат преследвани или да изгубят работата си.
Опасността от деформация на изборния резултат идва и от страна на самите избиратели, които са склонни да изтъргуват гласа си, сочи проучването. 15 на сто от анкетираните биха продали вота си срещу 300 лева. Други 9% пък биха гласували за определен политик или партия срещу 100 лева.
Най-вероятно президентските избори ще се решат на балотаж, смята социологът Кольо Колев от "Медиана". На изборите се очертават трима основни претенденти - независимият кандидат Меглена Кунева, номинираният от левицата Ивайло Калфин и все още неизвестният фаворит на ГЕРБ.
Според "Медиана" Кунева и кандидатът на ГЕРБ в момента събират еднаква подкрепа - 38%. Трети е Калфин с 31 процента. С по 10% следват синият кандидат Румен Христов и лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Атанас Семов от РЗС събира 5%. Процентите надхвърлят 100, тъй като хората са имали възможност да посочат повече от едно име, уточни Колев.
Ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ щяха да гласуват 25.7%, за БСП - 20%, а ДПС би получила 6.6 на сто. "Синята коалиция" прескача бариерата с 5.6% за разлика от "Атака" - 2.2%.
В държава с пазарна демокрация силата не е в демоса,а в парите.Как е възможно изборите да бъдат честни,ако е нормално да си купиш политик, футболист,журналист,избирател или любов?И ако имаш трудов стаж,по-голям от целия живот на министърчето на финансиите,да живееш с нещастието, наречено ГЕРБ!Може да не дочакам,но враждебните действия на властта срешу хората,неизбежно ще получат мощно,адекватно противодействие. Защото дори Борисов не може да спре действието на природните закони.
Чинчифоне, един мой любим публицист казваше (добре де казвал е), че всичко е демокрация, въпроса е с какво ще гласуват хората - бюлетини, пушки, вили, мечове, развалени домати... Самозабравянето си намира майстора, лошото е обаче, че ако мине много време отново ще се повтори обещаването, прелъстяването и измамването. Най-добре е каквото има да става, да стане тъй, че да остане урока - държавната администрация не строи зали, магистрали и т.н., ние ги строим, плащаме и прочие. Администрацията и премиерите само преразпределят едни пари, които вземат от нас, т.е. въпроса е дали ние бихме ги преразпределили по-добре харчейки за собствените си нужди и кеф или чиновниците и в случая мутрите, милиционерите и застарелите спортисти. Начина по който го казвам мисля подсказва кое намирам за по-добро и що пък да не го кажа направо - много повече доверие имам, например, на кварталния бакалин отколкото на чиновника от министерството и на служителя от ХЕИ що се отнася до храната и качествата й. Единия зависи от моето ежедневно одобрение, другия счита, че той е по-достоен да опредля добро и зло от мен и от всеки редови гражданин. На пазара и в магазина аз всеки ден гласувам предавайки безименните акции на приносител в ръцете на ония, които намирам, че най-добре ми осигуряват това или онова, изборите от друга страна ми предлагат едни доста празни витрини с една и съща стока опакована различно. Много скъпо ни струва правото да пуснем бюлетина, плащаме постоянно лизинга на стоки и услуги, които сме избрали от немай къде от по социалистически еднаквите рафтове на нашия политически супермаркет. Може би е време да обърнем другата страна и да покажем, че има и други начини за гласуване - не говоря за вили и мотовили, не още, но виж лизинга вероятно трябва да спрем да плащаме - ние не я искаме тая стока, то си личи и от допитването, почти половината българи няма за кого да гласуват, доста от другите просто лесно се поддават на реклама, но след последните изяви на рекламните труженици от последните две години се вижда, че и рекламата не прифаща - търсене може и да има, но явно не се предлага онова, което се търси. Вместо туй ни се предлага монопол и избор между две-три стоки с поизтекла годност и ниско качество. Никой не го е еня да задоволи търсенето ни, но виж за събирането на лизинга стават все по-корави, а аз (например), каквото и да говоря натам-насам всъщност не съм гласувал от 10 години, просто не е имало за кого, защо аз да плащам за стока, която не искам? Защо въобще нямаме механизъм, който директно да определя властта на държавниците ни според туй има ли кой да ги иска - и едните и другите и всъщност всичките вкупом? Не е ли време да извоюваме нещо, което може и да не е по хамерикански или Европейски образец, но е демократично - да не даваме на 1/4 от гражданите например, да определят наклона на оная работа на всички ни. Ако имахме такъв механизъм днес щеше да трябва целия парламент до последния лентяй там да се обединят, за да могат един член в треторазряден закон да определят и това щеше да е справедливо, дори и това им е много, аз и толкова доверие им нямам..., но нямаме такова средство.
У нас вече, честни избори са тези, в който ГЕРБ печели!