Бедността в България достига критични размери - докато броят на бедните расте, заможните увеличават богатството си с всяка година. Това сочи най-новият доклад на Световната банка за благосъстоянието на домакинствата по време на рецесията през 2010 и периода на възстановяване, цитиран от Дойче Веле.
От 21 на 23% се е увеличил броят на бедните за една година - между 2010 и 2011 г., показват данните. За сметка на това богатите стават все по-богати.
През 1995 г. 16% от българите са били принудени да живеят с доходи под минималната работна заплата. През 2011 година под чертата на бедността вече са 23 на сто от българските домакинства.
Най-бедни у нас продължават да са хората от малцинствата, жителите на селата, многодетните семейства и хората с ниско или никакво образование. Недоимък има най-вече в домакинствата, в които главата на семейството е безработен, пенсионер или ром.
Над 70 на сто от тези домакинства през 2011-а са били бедни, а рискът от мизерно съществуване там е три пъти по-висок в сравнение със семействата, оглавявани от нает на частна или държавна работа.
Два тъжни рекорда
Бедността при работещите също не е малка. Близо 10% от трудово заетите у нас са бедни. По този показател сме първи в Европейския съюз. Рекорд постигаме и по друг показател - в 8 на сто от бедните домакинства за препитанието се грижат хора с университетско образование.
Делът на живеещите в бедност младежи, особено тези между 20 и 24 години, расте непрекъснато. Само през последните две години той е скочил от 18 на 23%. Три пъти по-голям е рискът от бедност сред домакинствата от турското малцинство и почти 4 пъти - сред ромските.
"Разпространението на бедността в страната е по-слабо в домакинствата, в които главата на семейството е етнически българин с добро образование, а домакинството му е по-малко или има по-малък брой деца", посочват от Световната банка. Всяко осмо българско домакинство разчита на парични помощи от роднини в страната, а всяко осемнайсто - на валутни трансфери от работещи зад граница близки.
Всеки трети пести от храна
Над 40% от хората, които са отговорили на въпросите на Световната банка, казват, че заради кризата са намалили харчовете си за парно, ток и вода. Всеки трети е орязал разходите си за храна, а 8% твърдят, че са намалили дори дневния брой на храненията. Тук също етническата принадлежност има значение. През 2011-та безработицата е засегнала 4% от работещите дотогава етнически българи срещу 9 процента сред турците и ромите.
Борейки се срещу бедността, българите отлагат обучението си или се отписват от обучение, съкращават разходите за образование, намаляват медицинските грижи или направо се отказват от тях и спират вноските за здравно осигуряване. Това са някои от последиците на взетите от правителството мерки за справяне с кризата.
Експертите на Световната банка отчитат, че при сравнение с Румъния, Черна гора и Армения, на България кризата се отразява най-зле. Румънци са възприели само една от горе изброените стратегии, а хората в Черна гора и в Армения стигат до две.
И к`во правим по въпроса?
И аз пак да попитам - какво правим по въпроса? Статистики, ала-бала ..... Какво значение има, ако ще и да сме на трето място, щом живеем зле?