Висши представители на Европейския съвет за външна политика предупреждават, че евроскептицизмът - някога разглеждан като британска болест - сега е плъзнал из континента като вирус. Предупреждението е отправено в тяхна статия, публикувана в британския в. "Гардиън" и френския "Монд".
Данните на Евробарометър показват, че спадът в доверието към европейския проект е по-бърз дори от този на икономическия растеж. От началото на кризата доверието в ЕС се е сринало в отделните страни, както следва:
- от +10 на -22 пункта във Франция,
- от +20 на -29 пункта в Германия,
- от +30 на -22 пункта в Италия,
- от +42 на -52 пункта в Испания,
- от +50 на +6 в Полша и
- от -13 на -49 пункта във Великобритания.
Поразителното е, че вяра в проекта са загубили всички в ЕС: както кредитори, така и длъжници, както страни от еврозоната, така и кандидати за членство или такива, които желаят да излязат от общността.
През 2007 г. се смяташе, че най-силен е евроскептицизмът във Великобритания, а сега в четирите най-големи страни в еврозоната равнището на доверие към европейските институции е по-ниско от това във Великобритания през 2007 г.
Традиционното обяснение на евроскептицизма беше предполагаемото съществуване на дефицит на демокрация в ЕС. Решенията, според критиците, се вземат от безброй институции, вместо от избрани национални правителства.
Само че сегашната криза не е плод на сблъсък между Брюксел и страните членки, а между демократичната воля на гражданите в Северна и Южна Европа, между т.нар. център и периферия, като и двете страни използват европейските институции да лансират интересите си. Сега и задлъжнелите на юг, и кредиторите на север се чувстват жертви, подчертават специалистите.
Огромна бюрократична машина, безсмислени структури, огромни разхищения на пари, команден стил на работа и никаква реална полза за бизнеса и хората. пререзпределение на огромни средства без ефикасен контрол, които потъват в джобовете на мошеници.
Вижда ли се краят на затягането на коланите?
Ерата на строгите рестрикции е на път да приключи, защото не върши работа, коментира британският в. "Индипендънт".
Удивителният факт е, че страните от еврозоната престанаха да се опитват да изпълняват определените им цели за съкращения на бюджетния дефицит. Те искат от Брюксел облекчени програми за намаляване на дълга и дори ги получават, като Гърция, на която наскоро бяха дадени още две години да намали дефицита си под 3 процента от брутния вътрешен продукт.
Ограничителните мерки не дадоха желания резултат. Техните интелектуални основи бяха отслабени, страните от еврозоната отслабиха дисциплината си, пише още изданието.
