На 14 януари ромската общност отбелязва своя най-голям празник - Василица, известен още като Ромската Нова година. Тържествата продължават три дни, от 13 до 15 януари, и са посветени на техния покровител Свети Василий, познат в народния фолклор като Банго Васил (Куция Васил).
Вярва се, че в нощта срещу 14 януари Свети Василий се завръща от дълъг и тежък път, за да донесе здраве и късмет през новата година.
Легендите го описват като ранен и накуцващ овчар, който спасява давещо се ромско дете, като възстановява мост, разрушен от Дявола. Сутринта на 15 януари той е посрещнат като спасител и благодетел, който пожелава здраве и щастие на възрастните и носи подаръци на децата.
Навечерието на празника се нарича Вечерница.
Това е моментът, в който цялото семейство се събира около богатата трапеза. Най-възрастният човек в дома запалва свещ, прикадява стаите и изрича молитва към Свети Василий за благословия. След това свещта се поставя на прозореца - вярва се, че тя ще освети пътя на светеца и ще му покаже, че е добре дошъл в този дом.
По стара традиция на този ден задължително се приготвя "крива" вита баница. Тя се прави в чест на Куция Васил с молитва да няма болни и сакати хора или животни през годината.
Поверията повеляват къщата да остане заключена до полунощ. Вярва се, че така стопаните "заключват" късмета вътре, за да не избяга. След настъпването на Новата година децата сурвакат възрастните за здраве и дълголетие, а в замяна получават бонбони, лакомства и пари.
Подобно на българските традиции около Игнажден, в много ромски къщи се гадае за бъдещето по първия човек, престъпил прага на дома. Ако той е добър и заможен, годината за семейството ще бъде благодатна и успешна.
Православните християни пък постепенно се подготвят за Сирни Заговезни на 22 февруари. Тогава започва и Великият пост преди Великден.
