Сирни заговезни, още наречена Сирна неделя, е важен ден в годишния празничен цикъл на православните християни. В различните краища на България казват на празника и Сирница, Сирни поклади, Поклади или пък Прошка.
На Сирни заговезни за последно е позволено да се ядат сирене, яйца и млечни продукти.
Месните продукти не се консумират още от Месни заговезни, като целта е тялото постепенно да се настрои към лишенията.
След Сирни заговезни менюто става изцяло постно и тъй като Великденските пости са най-строгите в годината, дори и употребата на олио и зехтин е непрепоръчителна.
Затова на Сирница се заговява за последно и християните се подготвят символично да са физически и духовно съпричастни със страданията на Спасителя.
Риба е позволена само два пъти - на Богоявление и на Цветница. На трапезата на Сирни заговезни пък е препоръчително да има баница със сирене, варени яйца, обредна погача, мляко с жито или ориз.
Традиционни са още ядките, печената тиква, халвата, ошавът, пълнените с ядки и стафиди плодове. Дояждат се зимните туршии и киселото зеле.
Преди да се пристъпи към пиршеството обаче, трябва да се извърши много важен обичай - искането на прошка.
По-младите са първи да искат прошка от по-възрастните и чак след това родители и роднини на свой ред казват "Прости ми!".
Освен това младоженците молят за прошка от кумовете, дори и те да са малко по-млади от тях. Искането на прошка се приема за очистващо и чрез него душата се подготвя за постите.
Едва след получаването на опрощаване от най-близките и мили хора може да се пристъпи към изобилната трапеза и да се заговее с вкусни ястия за последно преди строгия пост.
А след вечерята е време за забавление. В тази категория попада любопитният ритуал с хамкането, при който на конец се завързва парче халва или варено яйце, а в най-бедните години - парче въглен, и обикаля над масата.
Всеки покрай трапезата, особено най-малките, се опитват без ръце да захапят и да получат халвата (яйцето) за здраве, късмет и берекет.
Халвата, макар и османски сладкиш, има силно символично значение на празници като Сирни заговезни.
Нейната сладост и плътност символизират и сладостта и благополучието в живота.
Денят завършва със забавления и огромни ритуални огньове навън, които се наричат оратници. Огньовете се прескачат от младите мъже за здраве, покрай тях се свири музика, играят хора и вървят наздравици.
Това е последната голяма забава, преди да мине Великден и Велики понеделник.
В периода на Великденските пости подобни шумни тържества са забранени и на тях се гледа с лошо око. В миналото през пости са били забранени и сватбите и кръщенетата, за да се спазва пълно въздържание.
Пък и след Великден Възкресението на Христос носи със себе си както радостта от победата над смъртта, така и нова серия от пищни трапези, този път със свежи зеленчуци и месо.
