На Европейския съюз в момента му се налага да спаси каквото е останало от еврото, и то на всяка цена. Предвид нестихващата криза, едно нещо вече е напълно ясно: преди десетилетие, когато единната валута бе въведена, ЕС бе твърде наивен.
Ето ви 10 основни причини, поради които еврото се оказа голяма грешка. Някои от тях - поне на повърхността - изглеждат съвсем очевидни. Други бяха оповестени и отхвърлени още по времето на дебатите от 90-те години на миналия век. Трети пък просто бяха подценени от самото начало - дори от най-върлите противници на валутата.
1. Липсва механизъм за разрешаване на конфликти
В първото си десетилетие, икономическата интеграция в Европа постига невиждан успех. Водещите държави са в своя апогей и натрупват печалби. Тази динамика обаче се промени заради кризата на еврото: сега страните-членки трябва да споделят бремето си - нещо, за което никой не е подготвен нито институционално, нито дори психологически.
Това от своя страна доведе до разгорещени спорове между страните, които достигат мащаби, сравними единствено със ситуацията от 1957 г., когато е подписан Римският договор.
2. Липсват обединяващи фактори
С изключение на футбола и Евровизия, нищо не свързва европейците в едно цяло - няма регионални телевизии и вестници, а да се говори за общ език е практически немислимо. По време на благодатния период това не беше особен проблем.
Но с разпалването на еврокризата, враждебните и нападателни нагласи между страните-членки бързо надделяха над всичко останало. Дори и самата криза да не сложи край на Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме, основният проблем със сплотяващите фактори между неговите членки си остава неизменен.
3. Езиковите бариери
Защо институции като Бундесбанк и Европейската комисия не бяха наясно за степента на проблемите в Гърция и Португалия през изминалото десетилетие? Защото експертите разчитаха на гръцкото и португалското правителство за цялата информация, която получават.
Непознавайки официалните езици на държавите, европейските институции нямат независим достъп до националната им преса, която би могла да изясни ситуацията съвсем лесно. Това е проблем, който и сега остава неразрешен.
4. Доверието
Опитът на държавите-членки досега имаше отрезвяващ ефект. Перфектен пример са подправените статистики, на които от самото начало бе базирано влизането на Гърция в еврозоната. А понастоящем липсват каквито и да било признаци за различно поведение, които биха оправдали проявата на по-голямо доверие.
5. Контролът
Не става въпрос само за четирите големи икономики на Германия, Франция, Италия и Испания, които заедно представляват 3/4 от икономическата активност на еврозоната. Благодарение на кризата стана ясно, че дори държава като Гърция, която допринася с едва 2% към БВП, произвеждан в рамките на еврозоната, е изключително важна.
Това означава, че с възможното изключение на малката Малта, всяка европейска държава има реален потенциал да взриви системата. Свързан с това проблем е и промяната във влиянието - обикновено приемана като немска доминация, но също така може да означава, че по-слабите членки превръщат останалите в заложници.
6. Дефицит на споделени ценности
Не е задължително Европа да има много споделени идеали, за да функционира като зона на свободна търговия. Но като валутен съюз, оцеляването на ЕС зависи именно от единните икономически и политически ценности. Някои северноевропейски правителства си мислеха, че еврото ще допринесе за създаването на една подобна на германската култура на стабилност в европейския Юг.
Но вече е ясно, че Франция, Италия, Испания и Гърция продължават да смятат Европейската централна банка за възможен източник на финансиране. Обективно погледнато, това може би не е нередно, но противоречи на дълбокото убеждение на Германия (базирано на негативния й опит), че независимата централна банка е единствената гаранция срещу нарастващия дълг на правителствата, който набъбва още повече заради печатането на повече пари.
7. Липсващият европейски манталитет
Различията във възгледите на различните страни не биха представлявали проблем, ако поне на едно минимално равнище имаше отговорни лица в националните правителства и европейските институции, които да са загърбили националното мислене за сметка на европейското.
Но истински европейци няма - нито сред политиците и технократите, нито сред членовете на уж независимата Европейска централна банка.
8. Лихвите
При въвеждане на еврото, дори скептиците бяха на мнение, че икономическата ситуация в страните-членки от валутния съюз ще се балансира. Това не се случи и е проблем, защото има само един основен лихвен процент. И той е прекалено висок за някои държави, а за други е твърде нисък.
Резултатите от това са ненужно дълги спадове в икономическата активност - и твърде високи нива на безработица и висока инфлация - а в някои случаи и балони (например пазарът на недвижими имоти в Испания и Ирландия).
9. Липса на мобилност
Хората в един валутен съюз трябва да бъдат мобилни - готови да се преместят там, където има добра работа за тях, така че областите с изобилие от свободни работни места да балансират областите, където търсенето на работна ръка е по-оскъдно. С течение на времето европейците стават все по-мобилни, както показва и броят на испанците, емигрирали в Германия. Но все още има какво да се желае.
10. Няма реална воля за налагане на правилата
Въпреки всички трудности, валутният съюз би могъл да проработи, ако правителствата оказват "приятелски" натиск едно върху друго. Ала бащите на валутния съюз надцениха собствената си политическа каста.
Гърция, Италия, Германия - всичките страни-членки се отнасяха с правилата в Договора от Маастрихт като с необвързващи препоръки, а всичките критики от Европейската комисия не направиха нищо, за да променят това.
С други думи - нито един от нарушителите и досега не е наказан.
