Една сентенция гласи, че ваксините са жертва на собствения си успех. Дотолкова сме свикнали да живеем без болестите, които те са предотвратили, че ги приемаме за даденост и даже сме склонни да ги отхвърлим като безполезни.
Така стана и с демокрацията в България.
Свикнахме с нея до степен да сме готови да я обявим за излишна. Даже ни отнела била много, твърдеше по едно време Корнелия Нинова. Я само вижте какви Радини вълнения се заформиха покрай един от големите немски супермаркети и наложената му глоба на българска територия.
Мнозина вече постилат виртуален червен килим, но не за да посрещат, а да изпращат.
Прав им път, казват, на "веригите". Демокрацията ни ги е натресла, но ние не ги щем. Това, разбира се, е тлъста лъжа - щем ги и още как. Стелажите на тези магазини са виждали тълпа, каквато нито една квартална будка не може и да сънува.
И нещо повече - виждали са бой за олио, бой за захар, бой за банани. Бас държа, че са същите хора, обявили супермаркетите за излишни.
И като казах банани...
Да, носталгиците често горчиво отбелязват, че сме заменили сигурността си за банани. Мъдрият Бенджамин Франклин съвсем безпощадно точно е обобщил обаче, че който продава свободата си за временна сигурност, не заслужава нито едното от двете.
Лафът за бананите ще спре да е смешен още утре, ако те изчезнат и започнат мистериозно да се появяват само по Коледа.
Причината е същата - свикнахме с тях. И с редица други стоки и услуги, за да може сега младежи набор 90-и и нагоре да се хилят и да повтарят приказките на дядо си с идеята, че са верни или оригинални. Точно те първи ще реагират шумно, ако от рафта изчезнат бананите.
Или любимият им протеинов десерт, например.
А представяте ли си още следващия май месец да не можете да отскочите до Гърция?
Или да можете, но с виза?
Ех, и с това свикнахме така, че дори не го мислим. Стягаме два куфара и отиваме - я в Гърция, я из Европа. Толкова е елементарно, че от години немалко българи смело заявяват, че кракът им няма да стъпи на българското Черноморие. Няма, защото има къде и как да отидат, демокрацията им го даде.
Вместо да отнема много, с всяка изминала година се оказва, че тая ми ти демокрация дава и дава.
Ние на свой ред все по-упорито отричаме този факт, без да съзнаваме какво рискуваме. Всеки път, в който покажем "правия път" на чужд супермаркет или се избъзикаме с бананите, рискуваме не само удобството, залагаме на карта и свободите си.
С които, пак казвам, свикнахме безобразно.
Затова е добре да си припомняме какво ни е дала демокрацията и то не само на 10 ноември. Или на 9 септември. Или на опашката за влизане в Гърция.
Защото най-лошият начин да разберем колко струва демокрацията ни е да се откажем от нея с лека ръка.
