Има едни българи, за които се сещаме основно по празници и преди избори. Нищо, че парите, които пращат на роднините тук, са най-големите и сигурни инвестиции, а по различни изчисления броят им навън е между 1 милион и два милиона.
Имаме обаче гадния навик да броим парите, които забравените пращат в свидното отечество, и да пишем стратегии как да ги върнем в България, така че и тук общността да расте с темповете, с които никнат колониите навън. Емигрантите ни имат един общобългарски проблем - невъзможността да гласуват.
На практика огромна част от сънародниците ни зад граница са безгласни (лични карти), въпреки че спокойно биха могли да решат резултата от всеки един вот. Проблемът е хроничен за държавната администрация и удобно претоплян от политическите партии, но по-важното е, че пропилява изконното гражданско право на глас, което принадлежи на всеки пълнолетен гражданин.
"Държавата не обезпечава конституционното си задължение да даде възможност на всеки български гражданин да гласува, независимо къде се намира по света. Реално имаме право, но нямаме възможност", обобщава Вени Марковски, основател на "Интернет - общество" и един от най-изявените българи зад граница.
Или емигрантите са прекалено голяма хапка за родните политици, или вкупом са дамгосани от администрацията. Истината може и да е някъде по средата, но разликата съвсем не е за пренебрегване. "Едно е да разрешиш на 20-30 000 българи по света и още 50-60 000 в Турция да гласуват, друго е да позволиш, да дадеш възможност всички тези два милиона, които са напуснали страната в последните 20 години, да гласуват", казва Марковски, който живее във Вашингтон.
Бюрократичен лабиринт
За да пуснат бюлетина, днешните немили-недраги трябва да подадат заявление за разкриване на избирателна секция в населеното място, където живеят. След кратки неразбории, ЦИК най-сетне пусна страница с такава цел, където всеки може да попълни електронния формуляр до 12 април. Или пък да подаде хартиена молба по пощата.
Притеснителното е, че в интернет формуляра фигурират полета за странни лични данни, като постоянен адрес и телефонен номер, които не присъстват в хартиеното заявление. Красимир Гаджоков оспори от Торонто, Канада електронното заявление, но Софийският административен съд отхвърли жалбата му.
Въпреки стъпките и борбата, желанието на "външните" ни българи да гласуват не изглежда така пламенно. До момента едва 130 българи, живеещи в САЩ, са поискали да гласуват чрез сайта на ЦИК, нищожно малко, като се има предвид, че само в Чикаго наброяват над 150 000. Във Великобритания електронните заявление са подали над 700 души, а наполовина по-малко са в Германия.
"На българите навън им е достатъчно ясно, че това няма да промени резултатите от изборите", коментира Марковски. От думите му излиза, че и емигрантите са изгубили вяра, че могат да въздействат върху политиците, както много хора в България.
"Това обяснява донякъде защо хората се отвратиха от политиката в България. Реално изборите се решават от една четвърт до една трета от живеещите в страната", твърди той и цитира Любен Дилов-син: "Когато отвратените се отдръпнат от политиката, остават отвратителните".
Електронен мираж
Българите зад граница отдавна настояват за електронно гласуване, за да могат по-лесно да упражняват правото си на глас. Идеята обаче среща силен отпор, при това не само сред политиците.
"Има достатъчно голям брой специалисти, които твърдят, че електронното гласуване може да се фалшифицира. Навън също има специалисти, които се съмняват, че то може да бъде използвано, за да затвърди победата на партията, която печели", коментира Вени Марковски, според когото проблемът може да се реши с въвеждането на електронен подпис за всеки гражданин.
Ясно е, че това е въпрос на пари, но също така е и въпрос на желание. А такова май, май няма. "Всеки, който е в опозиция, казва, че трябва да се даде възможност на българите зад граница да гласуват. Всеки, който дойде на власт, удобно забравя за това. Нито едно правителство не е направило така, че да може да се гласува по електронен път", казва специалистът и интернет предприемач.
Електронното гласуване дразни и някои крайни патриотични елементи, чиято позиция е добре известна - българите зад граница не заслужават да гласуват, защото са изоставили родината. Тук не става дума само за нарушени права, но и за грубо подценяване.
"Ние винаги сме встрани от вниманието на държавата, освен когато стане дума за покриване на търговския дефицит, което успешно правим вече 15 години. Не знам колко хора в България си дават сметка какво би се случило, ако два милиона българи по света решат да не пратят пари на близките си тази година - държавата ще фалира само след две такива упражнения", продължава Марковски.
Абсурдистан
Нещата придобиват по-мащабно ниво и стигаме до криво подредената ни родина. Погледната отвън, България изглежда като страната на абсурдите. И като говорим за избори, Вени Марковски сравнява провеждането им с настъпването на зимата - винаги има изненадани, особено ЦИК.
За него е странен и фактът, че ГЕРБ - партия, свалена от власт с протести, продължава да води в социологическите проучвания: "Абсолютно непонятно е за хората, които живеем в нормални и демократични страни това поведение на нашите сънародници. Имам чувството, че българският избирател е като жабата във врящата вода. Известно е, че ако искате да сварите жаба, без тя да се усети, е достатъчно е просто постепенно да повишавате температурата на водата, докато тя почне да ври. В българския вариант това го е измислил навремето Ляпчев, под формата на "скубане на кокошката, без тя да кряка".
Сравнението е повече от удачно на фона на пълното разцепление сред протестните лидери - пишман политици. Ясно е, че и този път ще отидем до урните с лайтмотива "Избери по-малкото зло", който никак не е обнадеждаващ. "След четири правителства, последното от които дезертира предсрочно, за мен, а и за много хора, които живеем в чужбина, най-голямото зло е разрухата на държавността и сливането на властите", изтъква Марковски.
Още по-притеснителното е, твърди активистът, че този недъг все повече се превръща в нормалност в България. И дори се приема с аплодисменти от населението.
"Мнозина знаят за принципа за разделение на властите, малцина осъзнават, че това се изроди в България. Христоматийният пример е вътрешният министър Цветан Цветанов, който от трибуната на Народното събрание обяви едни лекари за убийци. След две години те бяха оправдани, но какво от това. Хората забравиха, че в историята на България има само двама души, които обявиха лекари за престъпници. Единият бе Цветан Цветанов, а другият - покойният вече Муамар Кадафи, лидерът либийската Джамария", напомня Марковски.
И така стигаме до безпочвения национализъм, насаждащ омраза и страх от брутална война, разк(р)ачената ни между Изтока и Запада външна политика и параванното приобщаване на българските общности зад граница.
Докато гледа цялата бутафорна политика на показности и приказки, българинът все повече засилва желанието си да емигрира. Ако не за себе си, то поне за децата си.
"Колкото повече хора напускат, толкова по-зле става. Единственият начин нещата да станат по-добре е хората да се връщат", казва Вени Марковски, но е скептичен: "Истината е, че без достатъчно голяма критична маса, тези неща трябва да се случат с политическа воля. Такава няма, защото никой няма да почне да реже клона, върху който е седнал".
Жалко, че добрата воля на емигрантите ни свърша дотам да помогнат на близките си да не умрат от глад, студ и болести в страна-членка на ЕС. Би било добре, ако гласуват колкото се може повече от тях - никоя партия не може да купи гласа им, както правят със стотици хора тук, нито пък работодател би могъл да им окаже натиск, за да пуснат посочената от него бюлетина. И така ще помогнат на тези, които искаме нормалността да се случи. Просто блян.
Доста тъжно за финал.
Реалист, аз си бачкам, осигурявам се и никак не се оплаквам - даже ми е добре. Обаче ми е обидно да се публикуват статии за това как те "онеправданите" емигранти издържали родната икономика и даже не им се разрешавало да гласуват. И при положение, че и двете неща не са истина. А за пенсиите прочете ли точно какво съм написала? Или трябва да се чувствам гузна, че моите баба и дядо са работили за това да осигуряват прабаба ми и прадядо ми? Ако обаче завъртиш малко гледната си точка, по-правилно би казал, че цял живот са работили и са си внасяли осигуровки и би трябвало сега да живеят от това, което са внесли. И тук би бил абсолютно прав. Реалността, обаче е малко по-различна, т.к. тези пари са откраднати, пенсионните им фондове фалирани и днес те (нашите баби и дядовци) разчитат на нас трудещите се в родината за насъщния.
Начи, Другари, работа има, пари няма. Трудно ще е един безработен да се занимава с картофи, но за един върнал се емигрант с пари е лесно... Ето ви сметката: · Почвен анализ – 3 проби х 35лв = 105лв. · Дълбока оран – 13лв/дка · Фрезуване - 12лв/дка · Брануване – 2 х 6лв/дка = 12лв/дка · Закупуване на посадъчен материал 0.40лв/кг х 300кг/дка = 120лв/дка · Засаждане на картофите – механизирано – 25лв/дка · Загърляне – 11лв/дка · Закупуване на органичен тор – 2,5 т / дка х 120лв/дка = 300лв/дка · Закупуване на хербициди - 6,77лв/дка · Пръскане с хербициди – 6лв/дка · Закупуване на фунгициди – 2,28лв/дка · Пръскане с фунгициди – 2 х 8лв/дка = 16лв/дка · Закупуване на инсектициди – 5,52лв/дка · Пръскане с инсектициди – 2 х 8лв/дка = 16лв/дка · Закупуване на минерални торове – при норма от 37,5кг/дка минерален тор Кристалон Специален и цена на едро от 2990лв за 1000кг тор, разходът е 37,5кг х 2,99лв = 112лв/дка за минерален тор · Проба от семеконтролна инспекция за вирусни болести – 2 х 50лв = 100лв · Напояване на картофите – 355 куб.м вода на декар х 0,01лв = 3,55лв/дка · Разходи за гориво на водната помпа – ще се използва бензинова помпа с дебит 1000 литра в минута, максимална дълбочина 8 метра, мощност 5,5 конски сили и разход на гориво 750мл/час; при разход на вода от 355 куб.м. вода ще е необходимо 4,6л гориво на декар; 4,5л х 2,2лв = 9,9лв/дка за гориво · Изваждане на картофите – 20лв/дка - механизирано · Събиране на картофите – 60лв/дка Следва един внос от Германия, дето картофа е супсидиран ...и се връщате обратно да миете чинии
И пак гласувайте за ГЕРБ: Докато земеделците от Испания, от Франция, от страните в централна Европа получават по 200-300 евро на декар, у нас субсидията е едва 55 лв. Това прави нашите картофи абсолютно неконкурентни на пазара. Разходите на производителите в останалите европейски цени са многократно по-ниски, защото на тях им се субсидират и торовете и горивата. Но докато държавните институции в Гърция направиха всичко възможно за защита на родното си производство, българските държавници приемат и безропотно се съгласяват с всякакви условия, колкото и поробващи да са те за нашето земеделие.Независимо от разпоредбите на ЕС, в стоковите борси и тържища на южната ни съседка не бе допуснат и един килограм вносни картофи, докато не се продаде цялото собствено производство. И там това е държавна политика.
Парите Йоле са в ошфорки: "Гардиън" се сдоби с данни за офшорни сметки на 130 хил. души от цял свят Изданието(Гардиън) цитира бивш икономист от международната консултантска компания "Маккинзи", който оценява сметките на богати хора в подобни данъчни убежища на поне 32 трилиона долара. Не е лев и два....
Да можеш да гласуваш е гражданско право. А дали ще гласуваш решава всеки за себе си. И в България много хора не гласуват. Живея навън и не съм гласувал 20 години. Положението в БГ ми е ясно–има интернет, вестници и телевизия... Не гласувам, не защото не искам държавата, в която съм роден да се оправи, а защото повечето от моите сънародници меко казано ме отвращават. Най-вече тези (туристи), с които се срещам в страната, в която живея. Такава смес от провинциализъм, ниска култура, арогантност, нафуканост, и т.н., рядко се среща. И тук се има подобни типажи, но са изключение.
Прасчо, не съм сигурна, че съм те разбрала правилно (при теб това никога не може да е сигурно), но не ти е много коректна сметката. Манипулативна е. Ти смяташ 1000лв данъци на един работещ и 2000лв преводи на емигрант. Превод не означава автоматично пари наляти в държавната машина. В най-добрия случай ще имаме 20% от тези пари като ДДС за закупени стоки (като съвсем не е сигурно, че ще бъдат изхарчени в родината). А освен това имаме също ДДС и от похарчените заплати на трудещите се тук. В крайна сметка ти си икономист и ги разбираш нещата. Не е редно да манипулираш така. И пак не са малко пари, но представи си тази работна сила да действаше за родната икономика на 100% (т.е. да работят у дома и да си плащат данъците тук).
Защо мислиш, че биха допринесли само 1млрд към БВП? Сериозно питам.
Гледам, големи разговори, голямо нещо. Кефи ме как има огромна безработица (смятана САМО по регистрирани в бюрата по труда, тоест принижена), а някои твърдят, че има работа. Да се хващаме и да правим собствен бизнес! Мануела, услужи ми с 1000 стотачки, ще ти ги върна от приходи, ако бизнеса е успешен.
Абе део, и в моята сфера беше така, но строителният балон се спука! И след това завърших. Да, почвам да уча още поне година-две с надеждата, че ИТ балона още ще е цял. Година-две, защото си работя за едни 400 лева от 9:00 до 17:30.
Момичета, не се залъгвайте от големите стойности, предложени от Трендафил! Ако не са индексирани с инфлацията след 10 години може и за един уикенд да не стигат!
Имах друго предвид друго, не колко имаш ТИ, а колко трябват за собствен бизнес... Съжалявам, ако не съм бил разбран. А за лошите кандидати, такива хора има, но не всички безработни са от тях. А аз не съм радетел на нищо, аз имам щастието да работя след 9 месеца статус безработен и затова имам някаква идея каква е системата и какво е чувството да не те викат на интервюта. С малко късмет си почвам кариера в държавната администрация, с малко повече намирам нещо по-добро. Ако не, аз и сега доучвам неща, различни от това, което съм завършил. Мога и аз да хукна да ставам безгласен.
Прасчо, не съм съгласна с първите ти два отговора, но не ми се спореше, затова и ги подминах. Последният ми хвана окото, защото не предполагах, че е възможно да имат наистина такъв малък ефект върху БВП 2млн души. И т.к. не знам подробности по въпроса те попитах съвсем добронамерено. Искаш да спорим - добре. Не ми хареса съотношението 2:1, което извади и все още го намирам за некоректно. Социални помощи можеш да наречеш само пари давани за подпомагане на социално слаби групи. Не ме убеждавай, че всички преводи на емигранти са за такива. Защото имам доста лични примери доказващи друго. Мисля, че този отговор касае и двата подминати въпроса. Когато говоря за държава нямам предвид частния сектор, а само зависещите звена от държавния. Така че тук подминавам спора, защото ми се струва, че говорим за различни значения на думата.
Аз правилно разбирам това, което чета. Явно ти имаш проблем със семантиката на думите, защото очевадно не изразяваш това, което мислиш. С изрази като "кое не разбра" няма да ме убедиш в правотата си. Некоректно е да сравняваш пари от данъци постъпили в държавата с чисти пари постъпили в частни ръце (без значение от къде). Ако искаш да си коректен сравни парите постъпили от преводи от емигранти с тези изработени от гражданите в България - това е правилно сравнение. И пак ти казвам, не казвам че първите са малко, а че не са сравними по начина, по който ти е изгодно. Трудно ми е да повярвам, че 2млн души няма да направят повече от 5% за БВП, защото съвсем малко повече са в момента работещите, които го произвеждат. Не че трябва да е пропорционално всичко, но 5% ми се вижда малко. И все пак по този въпрос може и да греша, и ако е така ще си призная. За първите два нямаш никакъв шанс...
не мога да разбера защо се занимавате с нас. ние сме гласували с краката си. ако имахме някакъв интерес щяхме да си стоим дома. най-мразя емигранти-патриоти. ходи си в Бг и прави революции там кат искаш които сме заминали с време и децата са ни родени навън забрави ни. издържаме старците докат са живи, после последния може да загаси аеца там преди да умре. случих се в посолството кат избирахте предния месия, не бойко ми царо ли там кой беше не помня. жената ми вика "господине ако имате лични документи-може да гласувате" "мога госпожа ама за кого и за кво?" в Бг бях по изборно време и се въртеше реклама, че купуването на гласове било престъпление. що за простотия не разбирам гласуването за партии не е ли престъпление? въпрос на идеологии: ти вЕрваш в брадичката на царО, аз вервам в портрета на Бенджамин Франклин. ти ли ще ми кажеш в кво да вярвам и кое е престъпление? как е моята идеология по-престъпна от твоята.
Прасчо, относно коментар 71 (твой): с втората част на коментара си противоречиш на първата. Не мога да разбера как е възможно само в рамките на няколко реда да се извъртиш на 180 градуса, че и да ме обвиниш, че съм комплексирана. Ако това те кара да се чувстваш добре и дава смисъл на деня ти, продължавай - не държа да те убеждавам в противното.