Емилия, моля те, свалете тази ръждясала снимка на Варна. Градът, или по-скоро хората тук, не заслужават една дузина статии да излизат с това изображение.
Хубаво, оригинално, но маса народ инертно осъзна, че край морето сякаш се случва едно и също. Анализи след анализи ... и факти - купища, камари, до гуша. Моля те, Емилия, нека някой напише една истинска статия за Варна! С истинска картина.
Знаеш ли какво всъщност е Варна? Знаят ли авторите, които пишат за webcafe, коя всъщност е тя, за да я рисуват с цитати и общи приказки? Варна е част от онези хора, които обичат представата си за бъдеще в България по онзи, неконвенционалния начин - не с главния си мозък, където са подредени интереси, удобства и прочее гледки към морето, а със сантимент и ангажираност, които идват из основи.
Неосъзнати до степен на чувство, което демонстрира спонтанни реакции и дори отношение към живота. Да, повечето от нас работим къртовски, за да си позволим изкуство, или дори само статия в някой форум. Въпреки това Варна означава Бъдеще - тук, в България, а не в чужбина и не дори в София.
И знаеш ли какво още - тук много хора са сбъднали мечтите си. А за това няма как да ти пратя статистика. Тук всеки може да намери своето местенце. И не е случайно, че е толкова апетитно място - не само заради разположенито му, а най-вече заради хората.
Хора, които и в този момент стоят далеч от фактите и статистиката, но... Точно на това място получих съобщение по skype. Прекъснах текста и ще си позволя да ти разкажа за човека, който е повод за многоточието.
Имай предвид, Емилия, че това не е нагласено, а е част от всичко, което имам да споделя като емоция. Писа ми една позната, която пострада преди време. Работеше в авиокомпания като стюардеса. Имала полет до Майорка. Каца и в свободното си време се разхожда из острова със своя колежка. Връхлита ги дрогиран шофьор - колежката й загива, а тя е с ампутиран крак.
Три години по-късно решава да се върне във Варна. Със своя приятел строи къща... чака дете. И точно в този момент ми съобщава, че е родила на 1-ви март. Не, това не е градът на ръждясалия кораб от снимката в webcafe, нито на който и да било.
Варна е нещо повече от представата на повечето българи за град край морето. Варна е град на една осъществена мечта за поезия. Остави кмета, остави мутрите настрана, дай да си поговорим открито, без значение дали ще качиш този текст.
Тук идват хора с мечти. Морето провокира. И небето - защото небето край морето е безкрайно. Това влияе на хората. Те са готови на всичко. Или на нищо - само на пръв поглед, защото тук кипи пълноценен живот. Духовен.
Потърси поетите, Емилия, моля те, потърси хората, които в този момент като Пламен висят на някоя панелка, а нощно време в роклубовете на Варна свирят на бас, барабан или соло, за да кажат на своя собствен свят, че животът им е пълноценен.
Хайде, редактор си и по-добре от мен можеш да прецениш. Варна е различна - много! По-различна е от София, защото граничи с морето. Повтарям се. И тук се стичат хора от много места. И вярват на това място. Като мен, като хилядите наивници, които си народихмe деца.
Нищо, че ние не сме родени край този чуден бряг. Но все пак ще обичаме децата си така, както обичаме Варна. И ще възпитаме в тях чувство на неподправена наивност. За да видим един ден осъществен поне един блян, който няма нищо общо с ръждата на живота и статистиката. И ако не са тези чудеса, светът и най-вече България ще се обеси на фактите, статистиката и бледото красноречие. Благодаря ти!
