Госпожо Дърева, с цялото ми уважение към един опитен журналист и публицист като вас, смея да споделя моето скромно противоположно мнение. Струва ми се, че като че ли годинките са започнали да ви се отразяват малко.
Може би сте свикнала твърде много с епохата на разделението, когато хората са били или от партията, или срещу нея, или сини, или червени, или бедни и угнетени, или богати и угнетяващи.
Днес, госпожо Дърева, всичко е смито.
Бедни са и тези, които работят в офис за 600 лева на месец. А и това да работиш в офис, днес не е нещо необикновено. Висшето образование също не е голяма рядкост, а висшисти в мизерия - бол, и млади и стари. Всички сме в кюпа. Както в един кюп е и цялата политическа прелест на нашата безценна и прогнила от разделения мила родина.
Объркала сте се обаче и в това, че хората се разделят сами, че по-заможните (които, видиш ли печелят поне едно 1000 лева на месец) се делят от по-бедните (които взимат 500). Да, някои клишета като ропота "червени боклуци" все още озвучават площада, но, госпожо Дърева, видяхте ли поне едно синьо знаме на този грешен "интелектуален" площад? Не знам за вас, но аз не.
Стори ми се, че макар и с леко залитане към остарелите лозунги, днес площадът се уповава главно на националното знаме. Май най-накрая всички цветове ни подлудиха и отвратиха, измъчиха ни и ни изритаха в дупето, право към улицата. Като че ли за вас е срамно, че протестират и по-образовани, хора работещи в офис. Като че ли да работиш в офис е голяма чест и гордост.
В този ред на мисли и чистачката в офиса ли не би трябвало да има право да протестира, защото видиш ли ти и тя работи в офис? Доколкото разбирам, според вас само черноработниците имат право да се оплакват... работниците във фабрики, миньорите.
Ама, госпожо Дърева, тези хора вече не съществуват или поне са наистина на изчезване. Причината е явна - ми то в България индустрия почти не остана. А и днес, госпожо Дърева, черноработници има и в офиси, в т.нар. кол центрове. Ами да, днес това са черноработниците на Европа. Но вие, като че ли живеете в някоя друга епоха, в далечната епоха на Смирненски, когато нещата са били може би по-ясни, разделенията - по-явни.
Интелигетните хора на площада не се противопоставят на бедните, те също са бедни.
Днес, за съжаление, всички сме бедни. Всички си броим стотинките на опашките на супер чуждестранните супермаркети, удобно настанени в суперлъскавите супермолове. Тези супер луксозни за нашите ширини сгради са построени най-вероятно с ограбени от нас пари, които щем не щем, изпираме с дребните си покупчици.
Днес всички сме на едно дередже и се различваме само по степен на мизерия. А мизерията в България днес е на n-та степен. Духовна, морална, материална. Протестът днес не е интелигентен, защото на улицата са излезли и хора, които успяват (преко сили) да си платят тока и другите сметки. Той е такъв, защото футболните агитки не са водещи.
Да, прилича на разходка из София. Може би, защото вече няма и за какво да се бием. Хората протестират срещу всички и всичко, агресията не е нужна. Няма сини и червени, които да влизат в конфликт (като изключим няколкото платени провокатори във вечна атака). Като че ли, госпожо Дърева, само вие не разбрахте, че този протест не е партиен.
В България вече няма партии, има само политическа мафия, която си разцъква властта на покер.
А ние, бедни, идейно богати, симпатични, раздърпани, спретнати, сърдити, ухилени, саркастични, болни и дръгави, млади и (почти)успешни, стари, гладни и почти нахранени, собственици в преходен фалит, наемни работници в медии или други фирми, всички ние сме на едно дередже, от една страна.
На всички ни е писнало еднакво от манипулации и несигурност, от наглостта на няколкото властимащи, които ни държат до стената във вечното очакването на неминуем разстрел. Днес е бурята, а народът в нея е един и той вярва, малко или много, че тази буря все още е възможна.
Простете, но не се прощаваме, все още, с бъдещето.
Да, няма сладкодумци, които да окрилят масата. Няма смелчаги, които да политизират исканията. Няма, поне за сега. Но трябва ли да опърлим пухестите крилца на тази новоизлюпена лястовичка? Тази лястовичка, госпожо Дърева, се казва надежда - надежда за справедливост, надежда за честност и морал, надежда за разбирателство, надежда за по-добро бъдеще за всички.
Под всички се разбира висшисти и прависти, багеристи с основно образование, инжинери таксиметрови шофьори, семейни и отшелници. Всички, които не карат правителствени БМВ-та с цвят пепел от рози (като онези, купени от военния министър в кабинета на Царя и ДПС Николай Свинаров черни на цвят и пребоядисани в нежен тон - бел.р.), които не препират държавни пари чрез омански и други фондове, които не си играят на медиен шах с нашите малки екрани.
А дори, понеже сме добри, за последните също искаме справедливост. За тях искаме да преоткрият себе си и обществото, след като си излежат полагащото им се поправително.
