Какво празнуваме на трети март

Трети март - денят на Освобождението на България. Националният празник, от който се очаква да обедини народа ни в една обща кауза, в едно честване и под знамето на общите идеали и ценности. Хубав замисъл, но все така нереализирал се.

За това има няколко причини. На първо място, на 3 март ние празнуваме подписването на Санстефанският мирен договор между Русия и османската империя, с който за пръв път от пет века се създава отделна българска държава.

Това е чудесно, но дяволът, както казват англичаните, е в детайлите. Първо, договорът между двете империи е подписан на 19-ти февруари. Датата 3-ти март се получава с добавката на 12 дни за докарване на т.нар. Нов стил по Грегорианския календар.

И тук греда - ако трябва да сме точни, на всяка високосна година националният празник ще трябва да се празнува на 2-ри март. Отделно от проблема с датата, стои и проблемът с повода. Санстефанският договор е подписан като прелиминарен т.е. предварителен и дори тогава е било ясно, че нито една негова клауза няма да остане неразгледана на предстоящата конференция на посланиците в Берлин.

Де юре, свободата на България всъщност е подпечатана не на 3-ти март, а на 1-ви юли, когато приключва Берлинският конгрес с подписването на Берлинския договор, който за разлика от Санстефанския, е окончателен и одобрен от всички велики сили, в това число и Русия. Никак не върви обаче да честваме деня, в който българските земи са били разпарчетосани, нали така...

В действителност, граф Николай Игнатиев отлично е знаел, че създавайки Санстефанска България, той създава една химера.

Ходът всъщност е гениален - българите биват обвързани с един образ, който ще обсебва фантазиите им поколения наред, представяйки Русия като единствената сила, която е искала да даде на България заслужените й граници.

Същевременно, в Берлин Русия отива с максимални претенции, които чрез задължителното орязване от страна на Австро-Унгария и Великобритания в крайна сметка са сведени до точно това, за което Северната империя всъщност е дошла - разширение в Кавказ и връщане на Бесарабия в границите на Русия. Както се казва - поискай толкова много, че накрая, когато пазарлъкът свърши, да си тръгнеш с точно това, което всъщност искаш. Нищо лично, просто бизнес.

Има обаче един интересен повод, който вече наистина се е случил на самия 3-ти март, но през 1918г. Тогава в Брест-Литовск Русия капитулира пред Централните сили, с което се слага край на Първата световна война на изток. България присъства като равнопоставен съюзник на две велики сили и Османската империя в тази победа. Страната ни е платила своя кървав дан - битките с румънци и руснаци в Добруджа и с руснаци в Македония, бомбардирането на Варна от руския черноморски флот и т.н.

Това е и единствената ни узаконена победа над велика сила - при това не коя да е, а втората по големина в света. Поради технически и идеологически спънки, този повод остава забравен от българите в продължение на много години. Вече не. Ако не друго, на 3 март си заслужава да празнуваме Брест-Литовск.

И все пак, защо тази дата трябва да остане национален празник на България?

Като оставим настрана закачката с Брест-Литовск, за това има няколко важни причини. Първото и най-важно нещо е, че 3 март е националният празник с който израстна поколението на Прехода - хората, родени между 1980 и 2010 г., които са активното идейно, социално и, вземайки на заем от другаря Маркс, трудово ядро на българското общество.

Това са хората, чийто ценности най-сетне могат да разкъсат оковите на историческия фалш, с който народът ни живее твърде дълго.

За кой фалш става дума? На първо място, това е химерата Санстефанска България, която още кара разни хора, рисуващи смешни символи по националното знаме, да сънуват мокри сънища за Мизия, Тракия и Македония.

Гибелният блян вече е отнел живота на десетки, даже стотици хиляди българи, сражавали се във войните за национално обединение. Пак покрай същият този идеал, народът ни се научи да мрази всичките си съседи и помогна и на тях да ни недолюбват. Сякаш някой, роден преди 20 години е виновен за нещо, случило се преди 120.

Освен трансграничната непоносимост, това ключово поколение има уникалния шанс най-сетне да забрави за изкуствено налаганото "робство", което и до сега тегне в съзнанието на много хора.

Въпреки че нито един съседен народ не твърди че е бил поробен от османците, въпреки че Българска академия на науките официално доказа, че робство не е имало, въпреки хилядите доказателства, мнозина българи продължават зорлем да поробват дедите си.

Иди обяснявай, че човек с къща на два ката, голямо стадо овце, право на образование, плащане на данъци и свободно пътуване по света няма как да е роб. Иди обяснявай, че ако бяха роби, Ботев и Петър Берон нямаше да учат в чужбина. Иди обяснявай, че ако беше роб, Стефан Богориди нямаше да е приближен на султана и губернатор на провинции в Османската империя.

Не на последно място, поколението родено след 1980г., може най-после да се откъсне от пагубната носталгия към по-близкото минало, по-популярно като #Побайтошововреме.

Времето, когато заради един виц може повече да не се прибереш у дома. Времето, в което заради това, че не си достатъчно партиен не можеш да станеш никакъв никъде. Времето, когато можеше само да сънуваш да идеш до Париж или дори до Халкидики. Времето, когато чакаше от 10 до 15 години за да получиш кола. Времето, когато дори нямаше право да живееш където си искаш в собствената си държава.

Апропо, #Побайтошововреме 3 март не беше национален празник, нищо че Русия ни освободи.

Но да се върнем на 3 март. Освен че е празник на най-важното поколение в България в момента, този ден е и символ на възраждането на България от тоталитаризма. Факт е, че 3-ти март победи 9 септември в съзнанието на народа. Дори само заради тази победа, денят си струва да е национален празник.

Освен това, 3-ти март е натоварен с една специфична символика, която е изключително необходима на нашия народ. Друг е въпросът че не можем или не искаме да усвоим тази символика.

Подобно на Великден, 3-ти март е символ на прераждането, на възкресението и на новото начало. Това е денят, който символизира краят на всички минали епохи и началото на нова - епохата в която България ще стане свободна, съединена, независима, част от европейското семейство и неделима част от европейската и световна култура. В нито една епоха до тогава, тези отделни фактори не са се преплитали едновременно по такъв драматичен начин.

Ако трябва да си послужим със филмови заглавия, 3-ти март е "Новата надежда" в сагата на българите. За съжаление, както и Великден, народът ни не успява да изпълни празника с истинското му съдържание.

Прозаичната истина е, че ние не знаем какво празнуваме на 3-ти март. Затъналата в номенклатурното наследство държава така и не успя да създаде необходимите официални традиции, с които да вдъхне живот на този празник. Остава това да стори самият народ.

Но можем ли да се надяваме, че  хора, за които е по-важно да ядат агнешко и да се чукат с яйца, отколкото да осъзнаят духовните ценности на Великден, могат да дадат дълбок, душевен смисъл на своя национален празник?

Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от поколението, за което вече стана дума.

Яденето и пиенето бяха атрибути на байтошовото вероизповедание. Само поколението, което има потенциал да загърби постулатите на старата вяра и да приеме светът такъв какъвто е, може да вдъхне необходимия живот в 3-ти март.

Нов бардак със стари к***и не се прави. Ново, модерно общество не може да се гради на остарели ценности. Истинският национален празник няма как да почива върху определена подредба на трапезата, нито върху празнословни политически речи.

Националният празник трябва да се гради на базата на сърцата и умовете на хората, които вярват в новото начало, в свободата и в правото на избор.

#113 паяка 04.03.2019 в 15:12:08

До седемдесетте години на двадесети век исландското законодателство е позволявало на жителите на страната безнаказано да убиват турци. Дори и толкова далече от Туркия, тези горди северни хора са знаели, че турчина и на снимка да го видиш, трябва да му отвъртиш поне един шамар без да обясняваш защо.

#123 Dox 04.03.2019 в 22:33:51

Ха! Верно бе! Значи и тоя е от .... "ония", както и Шотгън Предателя. И той не съществува в системата. Веднъж официално зададох въпрос на Кафето как е възможно да има такъв потребител, който не съществува в системата. - никакъв отговор. Ма нищо де - може пък да не са видели въпроса хората. Те са много заети. Имат много "работа". Аз за това и не питах повече. Може пък самият Господ да се явява тук и да ни говори. Така де.

#133 Dox 05.03.2019 в 08:40:50

Е, добре. Сега поне има някаква яснота как е възможно някой да не съществува в системата и да пише тук. Но да се върна на темата и на въпросите на Джимстар: Какъв е тоя зор да се плюе Русия, особено пък във връзка с освобождението ни от турско робство? Не е имало такава война ли? Загиналите за освобождението ни не са в болщинството руснаци ли? Какво искате да внушите с подобни мераци? Може би ви е яд, че не сме се освободили сами? Ами за това кой е виновен? Русия ли? Може би искате да се върне пак турското робство и да опитаме отново? Ами ОК - давайте тогава, само дето аз не съм съвсем сигурен, че такива като вас ще опитат. Както и едно време, ще викате, че ви е добре при султана. Колкото до разликата между Русия и Европа. Въпросът не е зададен коректно, защото явно се има пред вид западна Европа. Но ние също сме част от Европа, не само географски, ами и културно. Русия също. Но ние все пак се различаваме доста от онези в западна Европа, нали? Най-малкото, защото европейската цивилизация е тръгнала оттук, от нашите земи, дори не и от древна Гърция, а именно от тук, от земите на траките. Впоследствие, в западна Европа нещата са се изродили до висока степен, докато ние тук продължаваме с вярата с в древни познания и най-вече - в силата и превъзходството на духа. За съжаление, след освобождението нашите елити не са се вглеждали в автентичното, а в механичното копиране и имитации на вече изродената западна култура. Това продължава и до днес. За това и елитът е откъснат от хората, от народа. За тях елитът е презрителното "онези там". Така стигаме и до възможно най-общият отговор на този възможно най-общ въпрос - какво различавало Русия от Европа - това е духът. В Русия, а много преди нея у нас, основният приоритет винаги е бил духът. Преодоляването на изкушенията на материалното. При западноевропейците, от много време, нещата стоят точно обратно, нищо, че се считат християни. За това и винаги са били /включително Ватиканът/ на страната на Османската Империя, Турция, а преди това Византия, когато е стевело дума за техните "интереси". А Хитлер дори е завиждал на Турция, защото мъжете им били истински мъже и превъзходни войници, за разлика от немците. Това достатъчно ли е? Или ще кажете, че на мястото на Турците са се появили "окупаторите" руснаци? Ами те са стояли тук близо три години, защото България се появява на картата след 5 века и са ни помагали да направим държава. А това означава - структури, събиране на данъци, поддържане на армия, съставяне и спазване на закони и пр. и пр. До този момент ние не сме отглеждали в зимниците депутатите си, данъчните инспектори и генералите. И да - издържали сме ги. Вие какво искате - да ни плащат ли? След като са свършили тази работа т.нар. "окупатори" са си тръгнали и толкова.

#138 Уточнител 05.03.2019 в 12:49:52

Русофилията е нелечим дегенеративен процес, водещ до необратими патологични изменения на личността, вкл тотално оглупяване, видно от некои коментари по-доле. Това е генетично обусловено заболяване, засягащо 100% от генеричните потомци на АБпФК и 50 - 80% от генеричните потомци на Слугите на АБпФК...

#143 Уточнител 05.03.2019 в 14:19:20

Прав е Царь Водка, да му турим пепел и да му ударим по едно. Нищо не можем да променим - русофилията е генетично нелечимо заболяване, присъщо само на генеричните потомци на АБпФК (и на генеричните потомци на Слугите на АБпФК)

#145 Уточнител 05.03.2019 в 14:59:51

Наздраве! Да сме живи здрави. Да си пожелаем все хубави неща, и за българе и за русофили: ... на Русофилите Господ здраве да им дава, да си ходят в любимата Россия, да си живеят там щастливо и да не се връщат ( в България). Амин!

#146 Оби Уан 05.03.2019 в 16:47:18

Айде пак фили и фоби.... Аз празнувам факта, че за пръв път след пет века (няма значение робство, иго, присъствие, владичество и т.н.) се появяваме на картата. Няма значение дали заради имперски интереси, братолюбие или друго - ПОЯВЯВАМЕ СЕ НА КАРТАТА. За мен това е по-голямо от Съединението - факт е, че тогава Източна Румелия има ВЕЧЕ към какво да се присъедини! Започналата след това война е Сръбско-БЪЛГАРСКА! Вече има БЪЛГАРСКА армия (няма значение, че е от капитани)... В крайна сметка не разбирам и защо трябва да противопоставяме двата празника!

#147 Dox 05.03.2019 в 17:55:50

Е, те това е. Мила, родна картинка. Затрещеха колове, задзвънтеха ножове, па накрая напълниха чашите и викайки "наздраве" стреляха в тавана. Аз само да допълня няколко "ИЛИ" към въпроса на Джимстар, дето Дедото не знам що е пропуснал. Бързал е сигурно. Преди ИЛИ-то ще се отнася за Европа и запада, а след него - за Евразия. Абе като на картата - наляво запада, надясно изтока. А в средата ние - колебаещия се център. И така: - Джендъри ИЛИ истински, нормални хора. - Правата на бездомните кучета ИЛИ правата на хората. - Правата на гей-двойките ИЛИ правата на нормалните семейства. - Тотално корумпирана съдебна система, отсъждаща в полза на по-богатия ИЛИ истински, безпристрастен съд, отсъждащ според законите на страната, натрупаните философски познания и утвърденият през вековете морал. - Пазарен разврат ИЛИ силен, ефективен държавен контрол във всички сектори на икономиката. - Липса на социална политика и максимално неравенство ИЛИ социална политика насочена към относително ниски нива на неравенство и силна средна класа. - Генно-модифицирани храни, увреждащи дългосрочно човешкото здраве в името на нечий "бизнес" ИЛИ истински, качествени храни, произвеждани и продавани под силен държавен контрол. - Лекарства, създадени да породят нуждата от още лекарства ИЛИ лекарства, които са създадени, за да лекуват. - Здравеопазване, подчинено на максималната печалба ИЛИ здравеопазване, насочено към опазване и възстановяване здравето на човека. - Политически натиск, извиване на ръце, шантажи и завоюване на пазари с оръжие ИЛИ търговски взаимоотношения подчинени единствено на установените с векове търговски правила и обичаи. - Безконтролен турбо-капитализъм ИЛИ силна, суверенна държава, способна да се намеси, в случай че който и да е частен бизнес е във вреда на обществото. Има още, но може да спрем дотук. И понеже вървят предложения за приключване - аз да цитирам проф.А.Пантев от едно интервю преди няколко дни: "Благодарността и признателността не е раболепие. Това го твърдят комплексари. Да кажеш благодаря е чест и мъжество. Самата България след Освобождението показва такива неща, че я наричат "българско чудо".

#153 Nenimir 07.03.2019 в 08:34:46

Статията е от типа "пази боже сляпо да прогледне". Не знам как някой който нарича себе си журналист не би си проверил фактите. България всъщност не била под турско робство и всичко си било шест-прочети най малкото трудовете на Мерсия Макдермот, все пак е англичанка, където описва как робството не било робство. Това, че Русия не ни е освободила заради това, че ни е обичала е ясно, но празнуваме освобождаване от робство, а не кой ни е освободил. Именно такива недоучени и непрофесионални идиоти като автора ни водят днес в нищото.

Новините

Най-четените