След като проговори английски ("конграчулейшънс") и френски ("бонжуар"), премиерът Бойко Борисов мина на брюкселски. Сърби го езикът да се включи в европейския диалог. Засега се упражнява пред национална публика, но нищо чудно да си отвори устата и в Брюксел на Европейския съвет днес или утре. Така Европа ще разбере, че премиерът на България може да говори.
Какво се готви да й каже Борисов?
Очевидно няма смисъл да настоява, че всички трябва да се учат от неговото правителство на ред и финансова дисциплина, за да заживеят добре като българите. Звучи прекалено байганьовски, а както е известно, "Бай Ганьо" е практически непреводим на чужди езици - всички преводи са некачествени, защото не постигат цветистия образ на нашия национален герой.
За да бъде описан що за персонаж е, европейците прибягват до сравнения от рода на "българския Тартарен Тарасконски" или "българския Швейк". Борисов е неразбран в Европа, защото ефектната му банкянска лексика върви за вътрешна употреба. Сравняването му с Берлускони, за да схванат европейците с кого си имат работа, загуби актуалност. Берлускони си отиде, за радост на Европа. Ще трябва нашият премиер да представя сам себе си, като преодолее езиковата бариера. Затова напоследък в речника му все по-често се появяват купешки думи от ЕС, и дори цели фрази.
Да разгледаме европейското му послание под заглавие "Правеха се на добри чичко и лелка, а сега ние трябва да плащаме". Макар и отправено от София, то бе предназначено не толкова за вътрешна консумация, колкото да бъде отнесено на запад от шведския премиер Фредерик Райнфелд, който ни гостува на 21 ноември. "Всеки, който си е позволил да си вдига дълга, да се прави на добрия чичко или лелка в Европа и да вдигне над 3-те процента дефицит, сега всички ние трябва да се събираме и да му помагаме", каза Борисов пред журналисти в Министерския съвет в компанията на шведския си колега и предложи:
"Конкретните икономически решения трябва да се вземат от тези, които показват отговорно отношение при управлението и разходването на публичните финанси... В противен случай всички отиват и казват - дайте от вашите пари сега, щото ние години наред харчихме повече, отколкото изкарвахме като нация. Редно ли е? Не. Ама в същото време искаме да вземаме и ние решения. Решения за кое? Когато харчехте много повече, отколкото изкарвахте, питахте ли ни нас, не сте ни питали?!", повиши глас премиерът.
Откривате ли изящния брюкселски слог?
Злободневната интрига на сбирките на високо равнище в Брюксел е дали еврозоната да се затвори като ядро и да изолира в периферията на ЕС останалите 10 държави, или да им даде право да участват в нейните заседания и също да имат глас при вземането на решения за бъдещето й. Борисов е напрягал слуха си на последните срещи и е доловил нещо, а именно, че едни ще вземат решения, а други - не, защото в условията на криза ЕС се чуди дали може да кара по същия начин, или трябва да мине на две скорости.
Свеждайки брюкселския дебат до своята понятийна система, той е стигнал до разделение на държавите на две основни групи - добри и лоши. Управляваната от него България естествено е от добрите. Тя наистина е далеч от горния праг на държавния дълг и освен това почти спазва изискването за 3-процентов дефицит на бюджета.
Кои са като нея? Например Швеция. Тя сведе дефицита си почти до нула, а националния си дълг - до 40% от брутния вътрешен продукт (БВП). Подобна е и Дания, която има дефицит от 2.6% и дълг от 42% спрямо БВП. Според Борисов, който се срещна в понеделник с датската си колежка Хеле Торнин-Шмид, такива държави трябва да вземат решенията в ЕС, а провинилите се - да мълчат.
По г-жа Торнинг-Шмид той проводи второ послание до Брюксел, което да бъде чуто точно в навечерието на срещата на високо равнище. Министър-председателят настоя за парично стимулиране на държавите членки на ЕС, които спазват добра финансова дисциплина (като България), и да не бъдат подпомагани недисциплинираните чрез намалено национално съфинансиране по европейските програми.
Сред най-виновните са Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, но също Франция и дори Германия (1% дефицит, но 81% дълг спрямо БВП), защото надхвърлят пределно допустимите показатели за дефицит и дълг (3% и 60% от БВП) съгласно договора от Маастрихт. Вижда се, че лошите са в еврозоната, а добрите - извън нея.
Оттук следва, че Борисов контрира инициативата на френския президент Никола Саркози за ЕС на две скорости. Две скорости - да, но България и другите като нея сформират ядро на първа скорост, а Франция и еврозоната минават на втора. Затова решенията в ЕС ще вземат България и нейните приятели, а Франция и Германия ще мълчат, докато не се оправят. Или казано по български: с вашите камъни - по вашите глави.
Ето какво значи да им проговориш езика. Но това не е всичко. В инструктажа за оправяне на Евросъюза се включи и финансовият министър Симеон Дянков. За разлика от Борисов той дори не пътува до Брюксел за срещи със своите колеги, а им гледа сеира от София. Изводът му е, че малцина от тях заслужават неговата компания, както и въобще компанията на България, защото са далеч от нейните успехи.
На 28 ноември Дянков назова държавите, с които ще дружи: Австрия, Германия, Люксембург, Финландия, Франция, Холандия (страните от еврозоната с оцеляващ засега рейтинг ААА) плюс Швеция. На другите им даде половин година да се разпуснат като недостойни за общата валута и въобще за общия европейски дом.
Почувствал се удобно в европейски води като в топла вана,
Борисов вече говори и на българите с брюкселски акцент. Например, да им се орежат доплащанията за прослужено време и да се вдигнат още от януари годините за пенсия, защото така било по европейски. Социалният министър Тотю Младенов, който бе нахокан от премиера, че се държи като синдикалист, а не като член на правителството, декламира през ден-два, че "Брюксел иска" скоростно увеличаване на възрастта за пенсия.
В действителност такова брюкселско изискване не може да съществува, защото всяка държава сама урежда системите си за заплащане и пенсиониране. Вероятно Борисов желае да каже чрез своя министър, че Еврокомисията ни дава такъв пример, защото на 29 юни прие предложения за промени в правилника за служителите си с цел икономии. Едно от тези предложения е да се повиши възрастта за пенсиониране от 63 на 65 години, но със срок до 2017 г., а не от догодина, както настоява Борисов (всъщност трудно е да се каже какво иска към днешна дата), и то ако синдикатите се съгласят.
Що се отнася до отмяна на добавките за прослужено време ("старшинството"), Брюксел е много предпазлив, като предпочита да забавя растежа в кариерата на служителите си, но не и да преработва сложната система на формиране на заплатите в многобройните степени и категории на европейските институции.
Заместник-председателят на ЕК Марош Шевчович (брюкселският Тотю Младенов) е изправен пред тежък сблъсък със синдикатите на десетките хиляди еврочиновници, които няма да дадат без бой нито една от вече извоюваните си социални позиции. На първо време те заявиха намерението си да стачкуват, а след това ще дадат ЕК на съд в Люксембург. Миналата година самата Еврокомисия заведе дело срещу Съвета на ЕС (правителствата на държавите членки) под натиска на синдикатите, когато им бе отказана индексация на заплатите според годишната инфлация.
В ролята на софийски оракул Борисов се представя за изразител на брюкселските послания. Но в държава, която се е прочула в Европа преди всичко с корупцията си на високо равнище (последната класация отново я показва като лидер в ЕС), не бива гладните да слушат доверчиво преялите от управляващата върхушка. Защото каквото и да им говорят от свое име или дори от името на Брюксел, винаги става дума за едно - да запазят високия си стандарт, колкото и да струва това на данъкоплатците.
Китайците казват, че при глад дебелите отслабват, а слабите умират, а в ЕС и европейска България това се нарича справедливо разпределение на бремето.
