„Повтори ми още веднъж защо българите толкова много искате да приличате на някои друг" - казва Лори и насочва камерата към мен и колебливия ми английски. И аз отново се опитвам да формулирам специално за нея и бъдещите й зрители къде е генеалогията на очевидния ни проблем.
Лори Гордън е канадка, едната половинка от ядрото на музикалната група CHIWAWA. Другата е Краси Халачев - българин, който емигрира в Монреал преди повече от две десетилетия. В информацията за дуото и до днес изрично се споменама, че е беглец от комунистическа България, макар формално към 1991 режимът у нас вече беше паднал.
Три месеца след срещата им Краси трябва да бъде депортиран, и Лори няма друг избор как да спаси групата, освен да се омъжи за него. Бракът по сметка за зелена карта скоро се превръща в нещо съвсем различно - артистична колаборация между двама души с фантазия и огромно любопитство към живота. Но това е съвсем друга история. Може би по-интересна от тази, която ви разказвам, но Лори е твърде заета да пита, вместо да обяснява за себе си.
Причината за краткия им престой в България е участието в един впечатляващ литературно-художествен проект. Става дума за графичния роман „Господарите на Вселената" с автор Николай Попов. Книгата предстои да излезе на световния пазар съвсем скоро, а към нея е предвиден и богат международен саундтрак. Главната му песен Junkies of the Rhythm e дело на CHIWAWA.
И понеже за канадката това е първият й престой в родината на съпруга й, тя прави филм за това. Снима всичко, което й е интересно и не спира да се учудва. Едно от нещата, която искрено я впечатлява, е фактът, че българските парчета по радиото поразително й напомнят на нещо, което вече е слушала.
Чуди се защо извън границите ни все още няма нито един известен български изпълнител, за разлика от северните ни съседи, примерно. Пита ме коя е най-популарната група у нас и аз леко запецвам. Коя е най-популярната, кажете де?
Разказвам й за българските поп-звезди, за рок-сцената, мощната чалга-култура, БГ-хип-хопа и плахия ъндърграунд. Наблюденията й са бегли, но е напипала доста добре темата. Те всички приличат на нещо друго. И така стигаме до въпроса от началото, който трябва да обясня в обектива на Лори.
Изваждам следната теза (ще се радвам да споделите има ли смисъл или много съм се изложил пред чужденците): искаме да сме други, защото силно желаем да сме другаде. Ние отдавна не сме тук. Комунистическата система (от която Краси толкова държи да е избягал като творец), не беше общ избор. Тя беше изкуствено наложена и затова нямаше шанс. Но докато съществуваше, накара хората масово да живеят във фантазията си в по-различна среда. Дали ще е утопията на съвършения социолистически строй или илюзията на безукорното западно общество е все едно.
И какво излиза - от поколение на хора, които е трябвало да живеят в нещо, което не е тяхно и са били мисловни емигранти в друго, също толкова не-тяхно, се роди следващо поколение. Децата на онези, които никога не са живели тук, макар да не са напускали пределите на страната, вече можеха да пътуват свободно, но дали го правеха или не няма значение.
Днес никой от нас не е тук. Съвсем празно е, затова не функционираме като общество, не ни пука и вечно искаме да сме някои друг.
Това казвам на Лори и тя ме гледа стъписано. Краси обаче клати глава в знак на съгласие. Пита ме, може ли да го ползва. Естествено че може, Краси, ако в това претенциозно и псевдопсихологическо обяснение има поне капчица смисъл, може да го използваш за каквото решиш. Всъщност много се надявам да греша.
Иначе CHIWAWA се канят да дойдат пак през есента. Ако все още държат да знаят защо постоянно искаме да приличаме на някой друг и вие имате по-добър отговор, можете да им го кажете лично. Не вярвам дотогава български изпълнител или група да пробията на световната сцена или пък внезапно да придобием идентичност.
