Десет прогнози за следващото десетилетие. Ако мислите, че първите десет години на 21 век са били лоши, още нищо не сте видели!
1. Италия, еврото, щатският долар...
На 24 ноември 2010 г. в изданието Global Politician бе публикувана статията "Италия ще убие еврото". Шест месеца по-късно, агенциите за кредитен рейтинг свалиха оценката на Италия от "стабилна" на "негативна".
Италия е в по-лошо състояние от повечето страни-членки на Европейския съюз. Бюджетният дефицит на държавата е привидно устойчив - 6% от БВП, но външният дълг на Италия (който вече наближава 120%) е по-висок от този на държавите от ЕС, които вече изпаднаха във финансова криза, като Гърция и Ирландия.
Банковият сектор на Италия е прекалено открит за кредитополучателите в Централна и Източна Европа - регион, който обикновено залита между възстановяване и икономическа гибел. Ако Италия поеме по пътя на Гърция и Ирландия, ЕС и Международният валутен фонд (МВФ), които вече са оказали неколкократно спешна финансова помощ на закъсалите държави, няма да бъдат способни да овладеят ситуацията.
Италия може да се окаже в окончателен банкрут и междувременно да съсипе еврото, като по този начин доларът ще възвърне някогашната си слава.
2. Корейското обединение
До края на 2010-а, в Северна Корея цареше същинска война кой ще наследи властта. Въпреки блясъка на внезапно връчените му висши политически и военни постове, върхушката сред генералите и военните далеч не е доволна (или впечатлена) от Ким Йон Ун, най-малкия син на досегашния държавен глава Ким Йон Ил.
Всяка страна в конфликта показва мускули в опит да представи своите националистки и военни възгледи в най-подходяща светлина. Последствията от този смъртоносен конфликт са зловещи: серия от постоянно ескалиращи военни сблъсъци с Южна Корея и ускоряването на и без това разрастващата се програма за ядрени оръжия на Северна Корея.
Лидерите на последната вероятно ще се опитат да реформират икономиката на държавата и да преминат към капитализма, но този ход едва ли ще бъде успешен. Режимът в Северна Корея вече започва да издъхва - и последните му дни предстоят скоро.
Китай пък е изправен пред ужасяващата гледка на своя съюзник, изпълнен с десетки милиони гладуващи и бедстващи потенциални бежанци, пресичащи пропускливите и невъзможни за отбрана граници. Има само едно разрешение на проблемите в корейския полуостров - обединение.
Двете страни вече са обсъждали тайно подобни планове през 2002 г., а след това възобновиха преговорите през 2009 г.
3. Икономиката на Китай и втората Голяма депресия
Напълно очаквано и предсказвано от години, 2010 и 2011 година бяха свидетели на "фалшиво" възстановяване от рецесията на 2008-2009 г. Кризата на държавния дълг в Европа и анемичното завръщане на американската икономика бяха изместени от признаването на Азия за световен най-влиятелен играч.
Въпреки това, предупреждения не липсват: икономическото "чудо" на Китай е базирано на невъзможна за дългосрочно поддържане огромна правителствена щедрост и количествени финансови облекчения.
Това води до образуването на балони на активите (основно в областта на недвижимите имоти) и пагубна инфлация. Опитите на китайските власти да ограничат бурните спекулации и завишаването на цените са прекалено малко и ненавременни. Икономиката значително ще забави хода си и китайската крепост от карти ще се срути бързо и зловещо.
Това ще доведе до хаос в глобалната икономическа система, като неравенствата ще нараснат, а инвеститорите ще бъдат още по-несклонни да поемат рискове. Втората фаза на световната криза ще прилича много на Голямата депресия - с огромен спад на цените на ценните книжа и нарастваща двуцифрена безработица навсякъде.
4. Войната в Израел
Арабската пролет на 2011 даде сила на ислямистите и други антиизраелски елементи в арабското общество. Израел и неговите съюзници, реакционерските арабски режими, дълго и заслужено бяха считани от потиснатия средностатистически арабин за преден пост на американския (а преди това на британския) меркантилистки нео-империализъм.
Народните въстания детронираха тези укрепени диктаторски елити и ги замениха с военни и мюсюлмански господстващи класи, заели се да възстановяват антиизраелското отношение и враждебност, с което Близкият Изток беше известен преди 1979 г.
Не след дълго това, а и засилената намеса на Иран, ще доведе до война между Израел и неговите съседки, резултатът от която не може да бъде предречен със сигурност.
5. Руският либерализъм
Путин вече си отива. А с този държащ се като клоун "велик мъж" извън политиката, Русия ще се превърне в едно много по-либерално и демократично място. Без значение дали Медведев ще спечели следващите президентски избори или не, олигарсите в Русия са застрашен вид.
Правото на закона се затвърждава, правото на собственост ще бъде възстановено; нов калибър политици - млади, образовани, самоуверени и космополитни (но не задължително про-западни) ще издигнат Русия нагоре и ще я освободят от паричната й зависимост от петрола.
6. Първата кибервойна
Червеят Stuxnet пренесе парализиращ вграден код през киберпространството, възвестявайки първия залп в назряващата буря на кибервойните. Преди Stuxnet, хакерските мрежи - както поддържаните от правителства, така и самостоятелните - атакуваха враговете си в инфраструктурата на Интернет (първите примери за това са руските атаки срещу държавите от Прибалтика и Грузия, както и китайските атаки над дисидентските акаунти в Google).
Получилото се в резултат на това разрушаване на мрежите беше минимално и временно. Но не е така със Stuxnet, който съсипа иранската инфраструктура за обогатяване на уран с едно действие, от разстояние, без дори една жертва сред израелците, които го пуснаха. Подобни атаки ще станат разпространени в близкото бъдеще.
7. Тотална промяна на върха в международните институции
Съставът и правото на глас в ООН и органите му (включително Световната банка), както и други многостранни институции (като МВФ) отразяват света такъв, какъвто е бил през 1946 г., след Втората световна война.
Много неща са се променили оттогава, най-вече възходът на Азия като рай-бързо развиващ се регион - и в икономически, и във военен план, както и относителният упадък на изолираната Европа и изчерпалите се САЩ.
През следващите няколко години върховият ешелон на МВФ и ООН ще бъде променен из основи, за да отрази тези гигантски исторически промени: ще станем свидетели на управление на света от азиатци и африканци.
8. Диктатура в Турция
Отхвърлена и от Европейския съюз, и от САЩ, Турция се преориентира. Отново тя играе ролята на регионален властелин, с връзки с всякакъв род режими: стари и противни; изгряващи и фундаменталистки; склонни към тероризъм и стремящи се към мир. Турските военни и светската политическа върхушка са изгубили траялата десетилетия власт.
Умереният ислям, реализиран от турския премиер Ердоган, бавно се преобразува в авторитарна, фундаменталистка, противозападна бледа имитация на Пакистан и Иран. Неговата някогашна топла връзка с Израел вече е се е изтъркала. Медийната свобода и онлайн достъпът са намалени и цензурирани.
Човешките права отново се нарушават драстично (особено когато става дума за кюрди). Ролята на Турция в НАТО, специалната й връзка със САЩ и присъединяването й към ЕС са под съмнение.
9. Война в Пакистан
Втората война между САЩ и Китай - пряка и чрез посредници - ще се води на пакистанска, индийска и афганистанска земя. Докато все по-ислямизираният Пакистан се откланя от своя постоянен полу-приятел, полу-враг в лицето на САЩ - и все повече се доближава до новооткрития си съюзник - Китай, на карта са поставени американските интереси в Афганистан, Индия, Япония и Южна Корея.
Сблъсъците ще еволюират до пълноценен конфликт - с цял списък с атомни държави като противници: Пакистан, Индия, Китай и САЩ/НАТО.
10. Разпад на компютърните облаци
Присъщата нестабилност, ненадеждност и небезопасност на облачните услуги проличават отново и отново; фирмите - и впоследствие и потребителите - ще се отдръпнат от тях и ще се върнат към сигурното пристанище на своите сървъри, лаптопи, таблети, ноутбуци, нетбуци и PC.
Възхвалявани сега, компютърните облаци и произлизащите от тях решения (като Chrome OS) са кратка мода и ще се превърнат в резервирана територия само на гигантски потребители на пространство онлайн, като Google и Amazon.
Други предсказания: Bing ще триумфира над Google, добирайки се до обилието от генерирана от потребителите информация във Facebook и Skype; персоналните компютри ще се завърнат пак (разбира се, променени до неузнаваемост); Windows Mobile (Nokia) и Android ще надделеят над Apple iOS.
