Играли сме голф на луната, а предаването на снимки от повърхността на Марс се превръща в ежедневие. Космическият телескоп "Хъбъл" може да вижда на 10-15 милиарда светлинни години във вселената, но само на 5 км под водата вече се намираме
в зоната на здрача
Както ясно показва издирването на полет MH 370 на Malaysia Airlines, на тази дълбочина - иначе незначителна в сравнение с мащабите на космоса - всичко е практически неизвестно. Високотехнологичната роботизирана подводница Bluefin-21 вече 4 пъти се потапя, за да търси отломки от самолета, но заради страховитото налягане под водата и непроницаемостта на дълбините само последните й мисии завършиха що-годе с някакъв резултат.
Анализът на прах и каменни частици на Червената планета, намираща се на десетки милиони километри, е лесна, разбирането какво е на дъното на моретата на нашата собствена планета обаче е крайно трудна задача.
Почти 95% от дълбокото океанско дъно остават некартографирани, а именно там е най-голямата вероятност да се намира най-издирваният самолет в историята. "Познанията ни за подробностите по океанското дъно са много оскъдни," казва Ерик ван Себил, океанограф в университета на Нов Южен Уелс, Сидни.
Причината за нашата неинформираност е елементарна
Всички съвременни комуникационни технологии - светлина, радиовълни, рентгенови лъчи, Wi-Fi - са форми на електромагнитни лъчи, които морската вода поглъща практически без остатък. "Единственото, което достига достатъчно дълбоко под водата, е звукът," казва ван Себил, "и затова се налага да използваме сонари."
Звукът се получава от механични вълни, така че прониква в по-плътна среда, например течности; и все пак при дълбочина почти 5 км. дори сонарите започват да имат проблеми с определянето на най-базови параметри. Водите, в които се извършва издирването на MH 370, се смятат за дълбоки между 4200 и 4400 м, защото това е показано на таблиците, получени с течение на времето от преминаващи кораби, снабдени със сонар. Оказва се обаче, че дълбочината там реално е поне 4500 м. Знаем това сега, само защото това е дълбочината, при която Bluefin-21 автоматично се издига на повърхността - както го направи при първия си опит - когато сензорите на борда й съобщиха, че това е доста под планираната дълбочина, на която е предвидено тя да работи. Проблемите с Bluefin-21, по думите на ван Себил, ни показват, че "дори най-добрите ни карти реално не вършат работа в случая."
Другият проблем е огромното количество боклук в океана
Около 5.25 трилиона частици пластмасов боклук в момента се движат под вода от теченията по цялата планета, твърдят експерти, като теглото им е половин милион тона. Има пет огромни силно замърсени области в световния океан, където теченията натрупват повечето предимно пластмасови боклуци. Най-голямото от тях е Тихоокеанското сметище, обхващащо между 700 000 и 15 млн. кв.км. И боклуците в него се поглъщат от планктон, риби, птици и големи морски бозайници, застрашавайки цялата екосистема.
Плаващите и отпадъци вече възпрепятстват търсенето на MH 370. Стотици подозрителни обекти, забелязани на сателитни снимки, са причината да бъдат изпращани самолети и кораби на изключително скъпи мисии за разследване на потенциални находки, които се оказват чисто и просто боклук. (В петък например имаше въздушно и водно издирване с 12 самолета и 11 кораба, претърсващи област от около 52 000 кв.км, около 2000 км северозападно от Пърт. )
Властите са все по-склонни да обявят, че подобни мащабни издирвания стават безплодни
Доколкото може да се прецени в момента, роботизираната дълбоководна подводница може би се обърква от огромните количества боклук в дълбините. Според изследване на института за подводни изследвания в Монтерей Бей, публикувано през юни миналата година, базирано на 8000 часа анализирано подводно видео, по океанското дъно са разпръснати неимоверни количества боклук. Поне една трета от отпадъците са пластмаса - торбички, бутилки, щайги и други предмети - но има и огромни количества метални отпадъци, включително много от контейнерите, превозвани с кораби, от които по официални статистики изчезват около 10 000 ежегодно. "Изненадан съм, че виждаме толкова много боклуци в дълбоките води," казва Кайра Шлайнинг, водещ автор на изследването. "Обикновено не смятаме, че ежедневните ни дейности влияят на живота на дълбочина 3 км в океана."
Истината е, че каквото и да се случва на такава дълбочина, няма как да го видим. Изкусително е да кажем, че със същия ефект MH 370 би могъл да изчезне и в космоса - само че ако това се беше случило, вече щяхме да сме го открили.
