Изненадващо ДКЕВР повиши цените на тока на 1 юли с 13% за домакинствата и с 16% за бизнеса. Оправданието за огромния скок на цените бяха вятърните и соларни паркове, които, по сметките на Комисията, са виновни за повече от половината от поскъпването на електрическата енергия.
По думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев повишението на цените на електрическата енергия е щяло да бъде едва 5% без ефекта от ВЕИ.
И всички бяха неприятно изненадани. За фон на изненадата послужиха поскъпването на горивата, които остават близо до рекордните си мартенските нива, въпреки по-ниските цени с близо 20% цени на петрола на международните пазари.
През изминалата седмица "Лукойл" отново повиши цените на бензина и дизела. Така обикновеният A95 вече струва на дребно около 2.61 лв. за литър, а през март достигна 2.68 лв. за литър.
Дизелът пък се продава в бензиностанциите за около 2.66 лв. за литър, а през март цената му удари 2.74 лв. за литър.
На заден фон остана и неизненадващото повишаване на цената на природния газ с 4.88%.
Но да се върнем към изненадата. И по-точно година назад, когато "независимият" регулатор повиши цената на тока с 3%. Тогава председателят на комисията Ангел Семерджиев коментира, че това е последният път, в който ДКЕВР задържа повишението и след година може да се чака поскъпване от 10-15%. Дотук с изненадите.
Нещо повече, промените в закона за възобновяемите енергийни източници, приети през май 2011 г., задължават Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни да публикува на интернет страницата си предвижданите за едногодишен период, считано от 1 юли, електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на ВЕИ.
Заявленията за присъединяване се подават до оператора на съответната електрическа мрежа - ЕОН, ЕВН, ЧЕЗ. Трите дружества пък трябваше да отчетат свободния капацитет на мрежите си до 1 юли 2012 г. Така през изминалата година процесът на присъединяване на нови ВЕИ проекти към електопреносната мрежа е вървял леко покрай закона.
А е трудно да бъдат коментирани твърденията, че поскъпването на тока се дължи на едни 600 мегавата мощности на ВЕИ, които "изненадващо" се очаква да бъдат завършени и присъедини към мрежата на НЕК до 1 юли тази година. Трудността идва от това, че последните актуални данни на НСИ за наличните ВЕИ мощности в България са от 2010 г.
Така че да оставим настрана причините за "изненадващото" поскъпване на тока и да видим как то ще се отрази на стандарта на живот на българите и на икономиката на страната.
Съчетано с покачване на цените на дизела, бензина и природния газ в разгара на жътвата, поскъпването на тока ще удари много по-силно по джоба на хората. Първо нагоре ще тръгнат цените на храните и другите малотрайни и бързооборотни продукти.
Цените на хлебните изделия и млечните продукти вече се качват. Вероятно през есента насъщният ще е с около 10% по-скъп. Тук голяма роля играят и международните пазари.
Сушата в САЩ, Русия, Украйна, Турция, Испания и Великобритания, всяка от които е голям производител на пшеница, доведе до скок на цените с над 50% от май насам. Това се отразява и на търсенето и съответно на цените в България. Търсенето се повишава заради увеличения интерес за износ.
Така през миналата седмица изкупната цена на хлебната пшеница достигна 407 лв. за тон, а в някои региони вече се предлагат цени от 430-450 лв. за тон без ДДС.
А очакванията на международните пазари са, че през август ще последва ново рязко намаление на прогнозните данни за добивите в глобален мащаб, тъй като щетите от сушата в много страни-износителки вече са необратими, а метеорологичните прогнози остават неблагоприятни.
Така че, към последствията от по-скъпия ток и горива, трябва да прибавим и ефектите от ситуацията на международните пазари, с оглед на което може да се очаква скок на цената на хляба с около 20% наесен, въпреки че изглежда реколтата от пшеница в България тази година ще е добра.
Сушата обаче се отразява не само на пшеницата. Добивите от царевица и зърно в САЩ и много европейски страни също са засегнати. Цените на фуража се покачват.
Това, заедно с по-скъпия ток, ще доведе до силно поскъпване на млечните и месните продукти.
А след малотрайните стоки, идва ред на такива като облекла и обувки, чиито цени също се влияят от разходите за електричество и транспорт. Тук е моментът да прибавим ефекта на поевтиняването на еврото срещу основната глобална търговска валута - американския долар, с близо 9% от началото на май насам.
Тъй като левът е закачен за еврото със системата на валутния борд, то по-скъпият долар ще се отрази на цените на вноса на много продукти, от произведените в Китай техника и облекла, до руския нефт и украинските въглища.
По принцип инфлацията не е лошо нещо. Тя показва, че икономиката работи, търсенето се увеличава и бизнесът печели повече. Последният силен скок на инфлацията в България беше през третото тримесечие на 2008 г., когато потребителските цени скочиха с над 13% на годишна база.
Тогава обаче, благодарение на прилива на чуждестранни инвестиции, безработицата в страната беше наполовина по-ниска и много хора, включително и финансовият министър в правителството на тройната коалиция, вярваха че глобалната финансова криза няма да засегне страната.
Сега обаче ситуацията е различна. Инфлацията през следващите месеци ще изглежда ниска, заради свитото потребление. Но ще бърка дълбоко в джобовете на хората. Защото тя ще е резултат не от съживяването на българската икономика, а от административни и външни фактори.
Такава инфлация, съчетана със сравнително слабо вътрешно търсене и висока структурна безработица, ще удари не само потребителите, но и бизнеса. Компаниите ще бъдат принудени да режат разходи и работни места, за да се справят с покачването на производствените цени на входа на предприятията.
И всичко това не е изненадващо, при условие че "независимият" енергиен регулатор в България задържа покачването на цените на енергията през миналата година, за да могат сега българите да си платят като за две години.
