Основателят на WikiLeaks лежи в британски затвор на база доказателства, от които властите като цяло избухват в смях. Бившият прокурор в областта на секс-престъпленията Уенди Мърфи коментира как случаят политизира изнасилванията - и вреди на жените.
Като бивш прокурор в областта на секс-престъпленията, аз съм последният човек, който бихте очаквали да се намеси в защита на основателя на WikiLeaks - Джулиан Асанж. Но обвиненията, заради които той сега се намира в британски затвор, вонят на опортюнизъм и политическа изгода - и това не е за благото на жените по света.
Секс без презерватив
Това не означава, че смятам, че двете жени, които са го обвинили в сексуално насилие през август са лъжкини. Едната казва, че е правила секс по взаимно съгласие с Асанж, но презервативът се е скъсал, а той е използвал тежестта на тялото си, за да я удържи, предполага се, за да довърши сексуалния акт. Тя е била домакин на парти в негова чест на следващата вечер.
Няколко дни по-късно Асанж е правил секс с друга жена - твърди се, че това е станало, докато тя е спяла - също без употреба на презерватив. И двете жени, твърди се, са признали, че сами избрали да правят секс с Асанж - но че част от поведението му е било без тяхно съгласие.
Като общ въпрос, ако приемем, че тези твърдения са верни, Асанж би трябвало да бъде наказан, тъй като е нарушил фундаменталното право на жените на лична независимост и телесна неприкосновеност, като е действал без тяхно "съзнателно, разумно и доброволно" съгласие.
Но само защото на теория обвинения си заслужава да бъдат преследвани по наказателен път, това не означава, че би трябвало да игнорираме контекста, в който е взето решението за наказателно преследване.
Ако Асанж беше който и да е друг мъж
Ако го формулираме другояче, ако Асанж беше който и да е друг мъж, той не би лежал в британски затвор и не би имало международно издирване, без значение колко пъти презервативът му се е скъсал по време на секс.
Тъй като обществеността разбира това, тя също така осъзнава, че моментът на арестуването на Асанж по обвинения за сексуални престъпления е подозрителен. Обвиненията или са заместител на липса на доказателства във връзка с обвинения срещу WikiLeaks, или те са "обвинения за задържане", предназначени да удържат на топло човека, докато светът реши дали, ако изобщо има начин, Асанж би могъл да бъде осъден за публикуването на правителствени документи.
Което и от двете да е истина, когато прокуратурата използва обществени средства, за да преследва криминално престъпление като претекст за някакъв друг дневен ред, хората стават цинични и започват да губят доверие в правилата и законите.
Битката срещу Асанж - като нелепия импийчмънт срещу Клинтън заради Моника Люински
По време на процедурата по импийчмънт срещу Бил Клинтън за лъжата за Моника Люински, обществеността беше твърде раздразнена от поведението на Клинтън, но процедурата за импийчмънт беше толкова пресилена, че мнозина започнаха да смятат, че процесът не е нищо повече от скалъпен демонстративен акт, породен от хора, които не биха се вълнували от лъжата на президента, но които се надяват да уловят момента и да го използват за политическа изгода.
Опитите за импийчмънт дадоха обратен резултат и не само породиха силно съчувствие към Клинтън, но също така накараха политическите противници на Клинтън - и техните привидни притеснения за лъжите му - да изглеждат глупаво.
Историята може би ще се повтори с Асанж. Прокурорите в Швеция толкова пресилено подхождат към обвиненията за сексуално престъпление, че изглеждат глупаво. И нещо по-лошо - те карат всички сексуални престъпления да изглеждат банални, лесни инструменти за политическа изгода.
Шведските прокурори сега имат голям проблем: сексът без презерватив е нещо толкова ужасно, че тълпи представители на законоприлагащите власти пътуват из цял свят, за да отведат нарушителя пред правосъдието.
Но какво ще се случи следващата седмица, когато жена се появи в полицейското управление, за да заяви, че приятелят й е продължил да прониква в нея, след като презервативът се е разкъсал по време на секс? Или какво да правят с жена, която иска да предяви обвинение срещу съпруга си, защото той е пъхнал ръцете си в пижамата й, докато тя е била заспала?
В друг контекст бих подкрепил тези обвинения
В друг контекст, аз бих подкрепила тези обвинения като реален повод за обвинение в сексуални престъпления, просто за да бъде по-ясно изпратено посланието в тази страна, че никой не би трябвало да поставя части от тялото си върху или в тялото на друг човек без неговото съзнателно, разумно и доброволно съгласие.
В друг контекст бих се борила енергично за по-масово разбиране на многообразните начини, по които системата на правосъдието в САЩ и другаде редовно не успява да защити лична независимост и телесна неприкосновеност на жените, като гласува неадекватни закони и не успява да прилага дори тези, които вече са налицe.
Например в почти всеки американски щат за доказване на изнасилване е необходимо засвидетелстване не само на несъгласие, но и на "прилагане на сила". Ако бъде отнето нещо мое без мое съгласие, това се нарича кражба. Ако същевременно престъпникът използва сила, това се нарича грабеж.
Но ако бъде отнета моята телесна неприкосновеност без мое съгласие, в САЩ това въобще не е престъпление, освен ако същевременно не се използва сила. Несъгласието би трябвало да бъде достатъчно.
Но точно този случай е различен. Тъй като - колкото и да се вълнувам за коригирането на законите за изнасилванията, така че те по-добре да отчитат свободите и равенството на жените - и колкото и упорито да съм се борила в продължение на повече от 20 години, за да бъдат наказани престъпниците като част от тяхната поправителна дейност - по-скоро вреди, отколкото помага на каузата, когато прокурори използват толкова сериозна тема за несвързани с нея политически цели.
Приклещването - с обвинение в шпионаж
Ако американските власти искат да приклещят Асанж, те биха могли да го обвинят в шпионаж. Това би могло да бъде трудно дело от гледна точка на първата поправка в американската конституция, но какво от това? Никой така или иначе не приема за валидни обвиненията в сексуални престъпления, а шпионажът от гледна точка на тези факти е по-сериозно престъпление. По-добре да опитат и да изгубят, отколкото да повдигат отвличащи вниманието обвинения по несвързан случай.
Всички страни би трябвало да полагат повече усилия за наказване на изнасилванията. Но прилагането на тази сила в този случай няма да постигне нищо и няма да легитимира идеята, че телесната неприкосновеност е важна. Даже обратното - това дори още повече ще затвърди исторически утвърдената и оскърбителна идея, че ценността на женската независимост се измерва с политическите изгоди от преследването на мъжа, който я е нарушил.
