Берлускони - евродепутат от България! Какъв прекрасен медиен фишек се получи от тази евтина апенинска спекулация. Един неизвестен нам сенатор, бивш функционер на Форца Италия и настоящ отцепник, заявил в радио интервю, че подобен вариант не би трябвало да се изключва, макар самият той да не вярвал г-н Бунга-бунга да го има предвид.
Дори в това съждение, от което тръгна всичко, няма намек, а само серия от съмнения. То обаче беше достатъчно да предизвика реакция у нас, защото сме развили свръхчувствителност към всяко споменаване на страната ни, а и скачането, преди да се каже "хоп", ни е национален спорт.
И така, вместо да бъде запазено скептично мълчание по темата, този сладък новинарски хап започна да се раздъвква, нашенецът на секундата изгради мнение, тотално непознавайки съществуващия изборен кодекс и за нула време се появиха мнения про и контра фикционалната кандидатура.
От една страна застанаха тези, които виждат в Берлускони завършено политическо магаре, от което нямаме нужда, защото подобни се намират в изобилие; от друга пък проговори заложения ни респект към чуждите магарета, които са по-лъскави и далечни от нашите и следователно може да се окажат по-добри.
От ГЕРБ моментално изпълниха ефектен къч, с който изритаха възможността да приютят в листите си дон Силвио, та чак Бойко Борисов излезе с декларация в "личния си" профил във фейсбук, с която пое ангажимент това да не се случва. Онзи, който пише от името на бившия премиер, няма и йота от саркастичния му стил, а в този момент именно това щеше да е по-уместно като коментар, вместо констатации за качеството на наличните им евродепутати. Голяма магария се получи с Берлускони, дума да няма.
Неслучайно намесихме магаретата. В "Пинокио" на един друг италианец - Карло Колоди (книга, която незаслужено е смятана за детска, при условие, че е създадена като социална сатира) съществува един епизод, свързан със Страната на безкрайните забавления. Това е утопично място, където палавите момчета попадат, лудуват, веселят се и правят каквото си искат. В нея няма правила, всичко е позволено.
Само че свободията има цена - постепенно на всички им поникват уши и опашки. Всеобщата разхайтеност и своеволие ражда магарета. Нови и нови партиди момченца пристигат непрекъснато в това особено място, а скоро магарията им се материализира. Нямате ли понякога усещането, че познавате тази твърде добре страна? Онези, които все още са запазили човешкия си образ, го дължат единствено на отказа да правят каквото им скимне.
Останалите - отдавна реват по баирите или се запъват по кабинетите си. Откъдето и да се появи хитроумен тартор - (далечен Мадрид, белокаменна Москва, родна Банкя), той много скоро усеща, че всичко му е позволено; такива се особеностите на страната - в нея малчуганите правят каквото пожелаят. А после се чудят, защо всички ги смятат за магарета.
Метаморфозата е обратима, но процесът минава през разрушаването на модела. Пък той, уви, вече е известен и на чужденците, така че всеки, който дойде тук, започва да лудува на воля - електроразпределителните дружества, водоразпределителните; търговските вериги. Не само в политиката; навсякъде около нас е пълно с магарета, които в началото са били симпатични момченца, но липсата на правила ги е трансформирала.
На този фон за всички е ясно, че Берлускони е завършено магаре и би се вписал чудесно в пейзажа. Присъдата му в родината (каквато никой роден дългоух политик не е изпитвал на гърба си) обаче има за цел да му върне човешкия образ и той със сигурност ще се опита да поспазва малко правилата в името на имиджа.
Идеята за заобикалянето им от Изток е абсурдна, но очевидно напълно приемлива за нас. Което само доказва, че магарията все още ни влече и заобикалянето на правилата се приема за естествено. Но какво друго да очакваш в Страната на безкрайните забавления?!
