Ако попитате някой средновековен човек (да речем, патриарх Евтимий или някой като него) какво ли би могъл да означава изразът "черен петък", той би помислил, би почесал брадата си и сигурно би отговорил: "Това ще да е петъкът в Страстната седмица, Разпети петък. Какъв по-черен петък от този, в който Исус Христос мъченически загина на кръста заради нашето спасение?". Да, обаче днешният човек е замесен от по-друго тесто.
Признавам, че не следя черните петъци. Знам само, че те са на следващия ден след Деня на благодарността в Щатите и официално слагат началото на празничното (Коледното, Рождественското) придобиване на купища ненужни вещи.
На по-следващия ден пък - в събота - е "Събота на малкия бизнес", когато гражданите продължават да купуват вещи, само че този път от кварталните магазинчета, за да ги поощрят, види се гузни задето предния ден са поощрили веригите.
Единствената телевизионна картина, която е останала в спомените ми от американските черни петъци, е как вратите на мола се отварят, как тълпите връхлитат вътре като потен ураган и после как две дебели негърки се бият за булчинска рокля, която няма да се хване на никоя от тях, докато не я скъсат.
Но да оставим американските черни петъци и да се върнем у нас, където нито имаме ден да благодарността (може би защото по традиция сме неблагодарно племе), нито пък събота на малкия бизнес.
Данните, които се изнесоха в началото на седмицата след българския черен петък, сочат, че 2/3 от българите, тоест около 70% от населението - процент, за който политическите партии могат само да си мечтаят - са похарчили средно по 400 лв. на калпак (тоест близо една минимална заплата) за броени часове и то за стоки, които вероятно не са им били от първа необходимост, но за които са повярвали, че именно в него ден са по-евтини в сравнение с други дни от годината.
Разбира се, както показа и изявлението на Комисията за защита на потребителите, цените на много от стоките изобщо не са били намалени, но важното е да се оставим да ни носи тарикатското чувство, че сме на далавера, че да похарчиш хиляда лева за ненужни неща е по на сметка, отколкото да не похарчиш нищо. Очевидно става дума за хора с излишни пари - тяхна си работа за какво ще ги харчат.
Но дали е така? Статистиката сочи, че по време на черните петъци е златна жътва за всякакви субекти, които отпускат по-бързи или по-бавни потребителски кредити.
Разтрепераният консуматор се тъпче да подпише договора и да прегърне прахосмукачката, пък ще му мисли чак догодина, чак след Атанасовден ще му дойде до главата каква лихва е обещал да плати на празничния си благодетел.
Това масово явление за пореден път потвърждава старата максима, че потребителят е човек, който харчи пари, които не притежава, за да впечатли хора, които не харесва или в най-добрия случай не познава и не държи на тяхното мнение.
Кое е отчайващото? Че очевидно 2/3 от българите са такива. Кое е обнадеждаващото? Че очевидно 1/3 от българите не са. Всеки да го смята, както си иска. Още от времето на Ной се знае, че спасяващите се са по-малко от погубващите се и това правило е доказано през всички следващи векове. От друга страна обаче човек се спасява от едно, но се погубва от друго, така че никой не знае.
Със сигурност жертви на черните петъци не са търговците, които ги устройват, рекламистите, които ги пропагандират, и лихварите, които ги финансират. Сред жертвите не са наистина състоятелните хора, както и хората, които са готови да платят по-скъпо, стига да ги оставят да пазаруват когато, където, каквото и колкото сметнат за необходимо.
Сред жертвите не са и хората, които все още не са забравили, че Коледа е преди всичко Рождество, и че Дядо Мраз е преди всичко св. Николай Мирликийски.
Нали знаете откъде тръгва историята с чувала на Санта Клаус? Св. Николай, още преди да стане епископ на град Мир и преди да удари плесница на Арий на Първия Вселенски събор в Никея, бил богат наследник от Патара в Ликия. Негов съгражданин, също богат човек, се разорил и не виждал друг начин да спаси делата си, освен да продаде честта на трите си дъщери.
Св. Николай не можел да допусне това и на три пъти подхвърлил през прозореца торба със злато, докато човекът не устроил и трите си дъщери и не стъпил отново на краката си. Оттам и среднощния чувал с подаръците. Оттам и лудото пазаруване на подаръци за Коледа.
Разбира се, причината за истеричния шопинг съвсем не е в житието на св. Николай. Имало е време, когато хората са слагали на елхата курабийки и това са били подаръците. После обаче идва ерата на потреблението, правото на щастие, духът на Коледа и Кока-кола, която сменя дизайна на св. Николай, за да го превърне в добре познатото едро джудже, дебело, с червени дрехи и широк черен колан през шкембето, с напращели от руменина бузки и епикурейски блясък зад елегантните очилца.
Тогава идва киното, тогава идва телевизията, а с тях и реклама, която слага знак на равенство между смисъла на живота, притежаването на дадена вещ, консумацията на определена храна или напитка, ползването на определена, удивителна и несравнима по грижата си за вас услуга.
Потребителят е цар! Но какво говоря: потребителят е бог! Всичко е за него, той е фокусът на цивилизацията и научния прогрес.
В негово име се правят откритията, за негово благо съществуват банките, единствено заради него се трудят мултинационалните концерни. От него се иска само да ходи на работа, да получава заплата и после веднага да тича в магазина, за да я похарчи.
Философията на екзистенц-шопинг-хуманизма е кристализирала в слогана на една реклама, която се върти и в момента: "Тук съм човек, тук пазарувам!". Човекът е човек, когато потребява. Когато не потребява, тогава е смазано от комплекси желе, което не си струва и усмирителната риза, в която да го вържеш.
Никой не е казал, че вещите са зло. Напротив, има много приятни, красиви, полезни и даже поучителни вещи. Злото започва едва тогава, когато превърнем тяхното притежаване в религия. И даже не тяхното притежаване, а процеса на тяхното придобиване, защото познавам хора, които от цял свят мъкнат вещи, а после даже не си правят труда да ги разопаковат и забравят за тяхното съществуване.
Иначе казано, злото започва тогава, когато превърнем вещите от средство в цел. Това важи не само за вещите, но и за превръщането на всяко друго средство в цел - когато храната се превърне от средство за поддържане на живота в цел на удоволствието, тогава се появява чревоугодието; когато чувствената любов се превърне от средство за създаване на нов живот в цел на блудството, тогава се превръща в сладострастие; когато достойнството се превърне от средство за измерване на постигнатото в цел на гордостта, тогава става тщеславие.
Всичко е в начина на употреба: добри и лоши неща няма, има добра и лоша употреба или, иначе казано, употреба и злоупотреба с нещата. Кое е мерилото? Мерилото е съвестта и представата за това какъв е смисълът на живота и целта на съществуването. Простичко, а?
Понеже всичките тези черни петъци, цялото това грабене и тъпкане в края на годината се прави в името на Коледа, тоест в името на Рождество Христово, ще си позволя да завърша с един цитат на Честъртън, към който обичам да се връщам всяка година по това време:
"Рождеството не е просто повод за весела компания. Не е само индуистко мирно събиране, нито само скандинавско зимно пиршество. В Рождество Христово има нещо дръзко - нещо, което прави резките камбани в полунощ да звучат като славните оръжия в току-що спечелена битка".
Но пък и в шопинга има нещо хубаво - като вълшебна фея той превръща протестиращите в пазаруващи, най-бедните европейци - в горди потребители на телевизори и смартфони, жертвите на "геноцида" - в червенобузи гуляйджии; превръща блокадите в трапези, а гневните лозунги - в наздравици.
И така ще бъде повече от месец. После, като мине и Атанасовден, ще видим.
Тогава - каквото сабя покаже и будната съвест, майко, гражданската! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Наздраве!
