Спомняте ли си хотелa „Замъкът Хранков", който изневиделица изникна в средата на 90-те години и отвори врати, за да приютява най-помпозните светски събития на столицата? Появата му даде ясна заявка, че социалистическите БДС предписания за ригидно, утилитарно и праволинейно строителство вече няма да са определящи за архитектурната визия в България. Това здание поставя началото на нещо напълно ново и непознато до този момент в България - зараждането и осъществяването на архетипа на българската мечта.
„Замъкът Хранков"
Първо малко предистория. През последните 6 века, поради добре известни нам причини, в българските земи няма собствена местна благородническа класа. За разлика от западна Европа, където почти на всяко планинско възвишение е кацнал замък или останки от крепостни укрепления, в България на практика липсват автентични „замъкови" образци. Това лишава нашата архитектурна култура от възможността да изживее „романтичния" си период. Пропуснати са цели стилови периоди в дворцовата архитектура - готика, ренесанс, барок, рококо, неокласицизъм и т.н. - на практика, цяла една епоха.
Периодът на приказките, принцесите, магьосниците, рицарите, замъците и змейовете владее детското съзнанието от най-ранна възраст. Приказките, уроците по история, литературните балади и епоси, филмите за крал Артур, училищните екскурзии до известни национални замъци, дуели с мечове, и вълшебни сюжети преди сън, всичко това спомага детето да изживее своя романтичен период, след което да порасне и да се приспособи към живота в настоящето. Ако може да види истински замък в родината си.
Хановете и Крали Марко
В нашето културно-историческо наследство почти тотално отсъстват подобни романтични архетипове. В българската действителност ги има хановете, но те са полу-варвари. По-скоро напомнят на първия съпруг на Калеси Денерис, предводителят на племето на Доткраките, кхал Дрого, от колкото на автентичен средновековен принц в рицарски доспехи.
Кал Дрого
По някаква причина, представата ни за славните царе и от първата и от втората българска държава също не успяват да се доближат до този романтичен архетип. Далеч по-късните образи на хайдути, с техните дълги мустаци и свирепа решителност, също не се оказват подходящи архетипи, за да запълнят нашия незадоволен глад за романтични изживявания.
Нашият фолклор и народен епос с изобилието си от народняшки хитроумни герои, се оказва не по-малко неуслужливи в тази посока. Макар да има един истински романтичен герой по нашите земи, Крали Марко, сказанията и легендите за него са доста оскъдни и слабо популяризирани. Нещата с принцесите не стоят по-добре.
Крали Марко, фреска на Марко Мърнявчевич в едноименния манастир в Макадония
Но психологията казва, че всеки пропуск или дефицит поражда компенсаторен механизъм. Ето защо невъзможността като деца пълноценно да изживеем „романтичния" си период, поражда у нас, постоянен и неконтролируем копнеж по приказен, разточителен аристократичен живот във всичките му външни проявления, особено строителни.
Функция на същата неизживяна мечта е и друг парадоксален феномен - категоричното усещане за нужда да се навакса липсата на автентични благороднически дворцови образци: чрез нови пари и безпринципна амбиция.
Замъкът в Равадиново
Започнаха да никнат дворци
По примера на замъка Хранков, из цяла България почват да никнат дворци, под формата на хотели, еднофамилни къщи, кооперации, вили, заведения, дори и историческите забележителности. Помните ли замъка Варварите, близо до Равда, а кооперациите с кулички от края на 90те? От бивш министър на туризма научихме с удивление, че замъкът в Равадиново е по-красив от този в Уиндзор, а Валентина Касъл в с. Огняново е направо умален вариант на Нойшвайнщайн, първоизточникът на замък на Дисни.
Валентина Касъл в с. Огняново
Ако си построил внушителен хотел, как най-гръмко да го съобщиш, ако не с вкарването на Палас или Шато в името си? А когато си министър на културата, може да допринесеш към историческото наследство с чисто нови „старинни" крепости като Мали Цариград, Царевец, Южната Кула в Созопол и пр. В последното десетилетие пък към българските замъци се присъединяват винарните, като Шато Копса, Шато Медово, Шато де Берже, Шато Бургозоне и пр., които свидетелстват за истинско благородническо занимание.
В последните две десетилетия българските мъже са завещали на идните поколения завидно количество замъци, част от тях носещи техните имена. Вероятно едва ли има друг период в историята на човечеството, което да се е отличавало с такъв интензитет на дворцово строителство.
Друг достъпен начин да облагородиш своите покои, в случай че градежът на замък е в още далечна перспектива, е да „тунинговаш" апартамента си в романтичен стил. Ако изградиш арки и сводове вместо врати във всички преходни стаи, моментално ще прибавиш рицарска атмосфера в жилището. Огромни мебели в стил Мария Антоанета пък са разположени в помещения с тавани от два и двайсет.
Затова фонтан, поставен в центъра на хола с инициали на домогващия се благородник е истинско аристократично попълнение за всеки принц с още скромни финансови възможности. Винаги е добре да се окачи допълнителен кръгъл или заоблен таван, който да смекчи острите и неприветливи ъгли на правоъгълната стая, а пък задължителните вградените лунички мигновено придават на помещението истински дворцов блясък.
Ако не ви се вярва, достатъчно е само да надникнем в фоайето на преобразения хотел Маринела, за да се потопим в царството на пищността и излишеството, заменили суровия и „вехтия" интериор, който е бил част от хотела в продължение на дълги години.
Хотел Маринела
Да си направиш замък е важна част от постигането на българската мечта за успех. Липсата на вкус и обноски не се явяват никакви пречка пред устремения нашенец, решен да остави своя отпечатък в българския архитектурен сграден фонд. Да словосъчетаеш дори и най-обикновената фамилията с палас, шато, естейт, касъл, или пък резиденц, автоматично й придава едно такова „по-аристократично" звучене, а това е неоспоримо доказателство, че си постигнал българската мечта.
Не е необходимо нито семейно потекло, нито произход, нито първите седем години, нито образование, нито дори израстването в къща с вътрешна тоалетна. В общества, подобно на американския модел и мечта, които притежават собствена благородническа класа, всеки човек може потенциално да се издигне от най-ниските и бедни прослойки и да се изкатери до най-горните стъпала на социалната йерархия
За постигането на българската мечта, обаче са необходими още два компонента. Каляска и Пепеляшка. Колкото е по-голяма, скъпа и неподходяща за нашата действителност колата, толкова повече се покачва принцовият статус на притежателя. Понякога замъкът все още е в ментална проекция, но каляската никога не липсва, паркирана гордо и скъпо пред панелка в някое столично гето. Каляската е първият задължителен архетип, но е и добре документиран като черта от нашата народопсихологията, така че тук само я споменаваме.
За да докаже принцовия си статус, принцът трябва да може да се сдобие с Пепеляшка. Тя трябва да го разпознае като такъв и доброволно да пожелае да му пристане. Момичето най-често е със скромен, полуградски произход, но дълбоко в себе си знае и усеща, че е родена за принцеса. За да се реализира като такава обаче, тя трябва първо да открие принца. Затова първо е нужен списък с правилните заведения, който трябва да се актуализира.
За Пепеляшка клубовете са бални зали, а тя има цяла седмица да се подготви за бала в петък вечер: прическа (Пепеляшка винаги има ужасно дълго коса), маникюр, нова рокля, задължителните високи токчета, изкуствени мигли, и пълен макиаж. Важното е всичко да е обсипано с блясък и камъни. Всичко това понякога поглъща почти целите и средства, но Пепеляшката твърдо вярва, че инвестицията й скоро ще се възвърне.
Интересно е как напук на върлуващия патриотизъм българската мечта е с чуждестранен привкус. Едно е обаче сигурно, българите наистина са романтични. Може и да не се подаряват често цветя, но ходи с букети рози на срещи, но пък какви замъци само строят.
