Вероятно не са случайни твърденията, че това е най-страшната философия, създадена от поствоенния свят. Според нея егоизмът е нещо добро, алтруизмът е зло, съчувствието и съпричастието са ирационални и разрушителни. Бедните заслужават да умрат, а богатите заслужават неконтролируема власт.
Вече сме опитвали да живеем под това кредо - и сме се проваляли катастрофално. Въпреки това ценностната система, построена от Айн Ранд, от чиято смърт се навършиха 30 години на пети март, никога не е била толкова популярна и влиятелна.
Идеология, според която никой не е длъжен нищо никому
Ранд е дете на богато руско семейство, което емигрира в САЩ. Чрез романите си (като "Атлас изправи рамене") и документалните си книги ("Добродетелта на егоизма") тя обяснява философията си, наречена обективизъм.
Основният й постулат е, че движещата морална ценност на човешките същества е личният интерес. Ранд твърди, че не дължим нищо на никого - дори на собственото си семейство.
Тя нарича бедните и социално слабите "отпадъци" и "паразити" и осъжда всеки, който се опитва да им помогне. С изключение на полицията, войската и съдилищата, тя вярва, че правителството не трябва да има никаква друга роля: нито в гарантирането на социална сигурност, нито в здравеопазването и образованието, публичната инфраструктура и транспорт - никакви регулации и никакви данъци.
"Библията" на съвременния капитализъм рисува героичен образ на милионерите
"Атлас изправи рамене" (Atlas Shrugged), публикувана през 1957 г., изобразява САЩ, препъвани от държавната намеса, в които героичните милионери се борят срещу нация от мързеливци.
Милионерите, които са в ролята на Атлас, крепящия на раменете си света, прекратяват усилията си, като резултатът от това е сривът на нацията. Тя е спасена чрез нерегулираната алчност и егоизъм от един от героичните плутократи - Джон Галт.
В книгата бедните измират като мухи заради държавните програми и собствения си мързел и некадърност. Тези, които се опитват да им помогнат, отиват в газовите камери. В известен откъс от книгата си Ранд твърди, че всички пътници във влак, обгазен с отровни изпарения, заслужават своята съдба.
Един от тях например е учител, който учил децата да бъдат екипни играчи. Сред пасажерите има и майка, омъжена за държавен служител, която се интересувала от децата си; друга жертва е домакинята, която "вярвала, че има правото да избира политици, за които не знае нищо".
Макар и изгодна само на елита, книгата необяснимо е обожавана от масите
Философията на Ранд е философия на психопата, мизантропична фантазия за жестокост, отмъщение и алчност. Въпреки това, както показва Гари Вайс в новата си книга "Нацията на Айн Ранд", тя се е превърнала в новата дясна версия на това, което някога беше Карл Маркс за левите: полубог начело на хилядолетен култ. Според ново проучване, почти една трета от американците са чели "Атлас изправи рамене", а книгата се продава в стотици хиляди екземпляри всяка година.
Игнорирайки евангелисткия атеизъм на Ранд, Чаената партия в САЩ я взима присърце. Нито един техен митинг не е завършен без плакати с думите "Кой е Джон Галт?" и "Ранд беше права".
Ранд, твърди Вайс, предоставя обединяваща идеология, която "е дестилирала неясния гняв и нещастие в усещане за целеустременост". Ранд е рекламирана оживено от телевизионни водещи като Глен Бек, Ръш Лимбау и Рик Сантели. Тя е духът-водач на републиканците в американския Конгрес.
Твърде малко от почитателите на обективизма обаче го познават в подробности
Като всички философии, обективизмът е възприеман предимно от хора, които никога не са чели нищо за него. От онази страна на Атлантическия океан хората просто го чувстват: например в настоятелните искания за премахване на прогресивното данъчно облагане за много богатите, или пък сред презрителните блогъри, които се подиграват на съчувствието и емпатията, атакувайки усилията светът да бъде превърнат в едно по-добро място за живеене.
Не е трудно да разберем защо Ранд се харесва на милиардерите. Тя им предлага нещо, което е жизнено важно за всяко успешно политическо движение: усещането, че са жертви. Тя им показва, че са ощетявани от неблагодарните бедни паразити и потискани от хиперрегулацията и контрола на държавата.
По-трудно е да видим какво дава тя на обикновените членове на Чаената партия, които биха страдали от оттеглянето на правителството. Ала толкова голяма е степента на неинформираност, която насища това движение и толкова преобладаваща в САЩ е бездната между реалност и очаквания, че милиони хора охотно се предлагат за доброволци като изтривалки за обувките на милиардерите.
Идеолог, който не се придържа в края на живота си към собствените си идеи
Чудно колко от тях биха продължили да се кланят на олтара на Айн Ранд, ако знаеха, че в края на живота си тя е разчитала и на здравни, и на социални осигуровки. Тя категорично се е борила и срещу двете програми, тъй като те са представлявали всичко, от което тя се отвращава - т.е. от държавата, месеща се в живота на гражданите си. Но системата й на убеждения не е устояла на реалностите на възрастта и влошеното здраве.
Но те имат и много по-сериозна причина да се отрекат от философията й: както разкрива документален филм на Адам Къртис миналата година, един от най-доверените членове на близкия й приятелски кръг е бил не друг, а бившият шеф на американския федерален резерв Алън Грийнспан.
Сред есетата, които той пише за Ранд, са и такива, публикувани в книга, на която двамата са редактори, наречена "Капитализмът - непознатият идеал". В нея ще откриете обяснена в пълни подробности философията, която той внася в управлението си.
Няма нужда от регулация на бизнеса - дори на строителните компании и на големите фармацевтични концерни, твърди той, "тъй като "алчността" на бизнесмена, или по-точно казано, стремежът му към печалба... е ненадминат защитник на потребителя".
Що се отнася до банкерите, тяхната нужда да спечелят доверието на клиентите си гарантира, че те ще действат достойно и почтенно. Според него нерегулираният капитализъм е "морално превъзхождаща система".
Можем да открием следите на Ранд и в последвалата политика на Фед
Веднъж озовал се в горните редици на властта, Грийнспан прилага философията на своето гуру до последната буква, орязвайки данъците на богатите, дерегулирайки банките чрез либерално законодателство, отказвайки да ограничи хищническото кредитиране и търговията с деривативи, която в крайна сметка почти срути системата.
Голяма част от тези негови стъпки вече са документирани, но Вайс разкрива, че поне в САЩ Грийнспан е успял успешно да "ретушира" историята.
Въпреки многото години, които е прекарал до нея и въпреки някогашните му признания, че именно Ранд е била тази, която го е убедила, че "капитализмът не само е практичен и ефективен, но и морален", той я споменава в своите мемоари само с твърдението, че тя е била мимолетна младежка връзка - и изглежда това сега е официалната версия.
Вайс обаче изтъква силни доказателства, че дори днес Грийнспан остава нейн лоялен възпитаник, отричайки частичните признания на своя провал пред Конгреса.
Дарвинистка система на икономически естествен подбор
Пропита с философията на Ранд, новата десница и от двете страни на Атлантическия океан продължава да настоява за оттеглянето на държавата, дори когато руините на тази политика са пред очите им.
Никой не е изненадан, че бедните затъват, а свръхбогатите оцеляват и просперират. Айн Ранд наистина би одобрила това, което се случва сега.
