Някъде там, зад вятърните мелници, се опитвам и опитвам да стигна до пътя към моята собствена вятърна мелница. Е да, всеки би си казал, че съм луда - живея във Франция и искам да се върна в България. Гледам Сена и хич не ми дреме. И Айфеловата кула не ме докосва особено, нито Триумфалната арка - моят желан триумф е другаде.
И всеки път когато някой реши да МИ ПРЕПРАТИ ПОРЕДНОТО ДЕПРЕСИРАНО писание на някой депресиран чуждестранец българин, направо ми се повдига. Много е досадно постоянно някой да ти казва какво трябва да чувстваш, как трябва да възприемаш нещата, живота и всичко останало.
Къде са ценностите и имаме ли право на тях? Защо, по дяволите, трябва да се отказвам от приятели, близки, роднини, родина - само защото има някакви корумпирани хорица, които завземат мястото ми. А колко сме тези, които се отказваме от всичко, за да успеем уж в неуж неприветната чужбина? Все ми се струва , че ако се обединим, ще сме малко повече от съмнителните хора, за които гласуваме, но постоянно критикуваме.
Не, нямам политически идоли. Не, не искам да гася огъни, или поне не в прекия смисъл. И да - мога да кажа поне още две думи освен конгратулейшънс на английски (и не, не си ги лепя на листчета по стената).
Не мога да разбера всички тези хора дето само мрънкат и не правят нищо по въпроса. Е, може би да - уморени са. А на нас какво ни е извинението?
Четох едно писание на младо бъдещо правистче, което се вайкаше колко е зле в България и се радваше, че е отишло в Лондон, та да почне да чете новини. Тезата му беше дори такава - добре, че дойдох в Лондон, та да почна да се интересувам, защото, видиш ли, България е виновна, че в гимназията пих повече от колкото мислех...
Еми не, миличък, просто си пораснал. Отишъл си в друга държава. Без роднини и приятели, от немай къде, си почнал да четеш. И затова българските теми са ти по-интересни и по-те хващат за сърцето, така да се каже.
Аз съм в Париж от 7 години и все още не мога да си обясня защо не го обичам тоя град. Може би ме е яд, че София не е такава. Или по ме е яд, че на софиянците не им пука... че на българите не им пука... Тези с пари и положение (кой знае как придобито) не са отговорни, освен за сметката в Син сити, разбира се... Нито на тези там, нито на тези извън ТАМ не им дреме особено. Свели глава, предали сили и подали (продали) други части от тялото си (няма да уточнявам, всеки средно интелигентен би се сетил).
Ще ми се сред продажните медии, продажните хора и най-вече техните още по-продажни сутеньори поне един да се освести и да разбере, че така не може да се продължава. Не можем да продаваме съгражданите си, не може да използваме живота им, за да си купим мебели Версаче или минерална вода Сваровски от Слънчев бряг за 200 лева. Не!!!
Трябва и богати и бедни, да спрем да се заяждаме и де се ядем. Може би било по-добре да си определим малко по-висши цели. Да вкараме малко морал, малко ценности в това безценностно българско битие.
Чужбината не е решение, защото там ще сме винаги полу-хора. А да прецакаме другия означава да прецакаме себе си. Това ми каза поредната чаша френско вино и ми го повтаря от 7 години насам. Делириум ще кажете. А защо не сън...
