Годината беше 1985-та. Възродителният процес вървеше с пълна сила. Кварталните пишман-патриоти, възбудени и с блясък в очите, с одобрение припяваха на "възродителната" истерия: "Какво толкова, едни имена... Турчулята колко века са ни газили! Като не искат да ги сменят - да се махат!"
Покрай пълното информационно затъмнение в атмосферата витаеха "ведрите" речи на Тодор Живков и партийните дейци на "възраждането". Турските региони се напълниха с учители по български и руски език на тройна заплата, както и с много други "възродителни" кадри.
Но този разказ не е за тях, а за една циганка, с име на цвете, което забравих.
Срещнах я по време на задължителния си стаж в края на средното си образование (тогава му казваха УПК - учебно промишлен комплекс), в който зрелостниците се задължаваха да работят по определени професии.
Не знам дали някой знае какво представляваха кухните на хранителните заведения при соца, но ето какво аз видях там:
Когато влязох в такава кухня - ужасно гореща, стара и мръсна - първото нещо, което видях беше циганка на около 60 години, която танцуваше кючек гола до кръста на плота, на който се месеха кюфтета.
По време на танца десетки кюфтета изпопадаха на влажния под с мирис на белина, мухал и още нещо. Гледах случващото се вкочанена от ужас.
Когато танцът приключи, циганката слезе от тезгяха и ми каза да събера кюфтетата от пода и да ги наредя на скарата - голяма мръсна печка на неопределена възраст, лепнеща от мазнина. В кухнята имаше още няколко жени - готвачки и моята роля беше да редя скарата, да бъркам супите и да беля картофи.
Това щеше да бъде моята съдба, ако не ме бяха приели в университета, защото УПК-то задължаваше тези, които не са приети да учат за висще да работят по "специалността". Затова най-страшният ми кошмар беше да не ме приемат да уча, защото алтернативата беше да гледам голата танцуваща вещица докато не полудея.
Тя всъщност се оказа не лоша жена, просто беше ужасно шумна и обичаше да танцува на тезгяха.
"От жегата е, не мога да танцувам облечена", обясни веднъж и се изхили с беззъбата си уста.
Всички жени в кухнята работеха за много мизерни заплати - за 80 лв. Бяха сякаш от съвсем друг подземен свят, който ние, децата от хубавите гимназии и прилични семейства с "нормални" социалистически доходи, просто не бяхме виждали.
Светът, от който идвах, беше една богата и уредена вселена, а тези жени сякаш живееха в мрака на преизподнята - до врящите котли със шкембе чорба, супа топчета и вечно димящата скара. Всеки ден, ден след ден, година след година, за 80 лева.
До кухнята имаше една малка стаичка, която беше миялната.
Там от сутрин до вечер работеше едно ромско момиче с име на цвете, което забравих.
Оказа се моя връстничка, но лицето й, макар и младо, изглеждаше като на възрастен човек - лице, в което се четеше грижа и примирение.
Докато робуваше на постоянния поток от мръсни чинии, тя ми разказа историята си.
Откраднали я на 13 години. След това не можела да се върне при родителите си, защото не било редно.
На 18 години вече беше с две деца. Опитала се е да избяга два пъти от мъжа си, но я връщали. Сега се е примирила, заради децата...
Работеше в ресторанта отдавна. Ръцете й бяха напукани и груби. Не бяха ръце на момиче.
Аз никога преди това не бях имала близък контакт с роми (освен децата, които бяха учели с мен в началното училище, които рядко оставаха там след 4-ти клас) и затова това момиче ми беше много интересно и ми се видя невероятно интелигентно, с един силно подчертан вроден духовен финес, макар че ходеше със стари дрехи и скъсани чехли.
Не спираше да ми задава въпроси, да ме разпитва за най-различни теми. Беше удивително любознателна.
Никога не показа вулгарност или простащина. Бях изненадана от правилния й български език и богатия й речник.
Тя ми каза, че ходила на училище до последно, докато не я откраднат.
След няколко дни ми поиска 2 лева на заем. Каза, че трябва да купи храна на децата си, а до заплатата нямало да изкара.
Попитах я колко пари получава и тя ми отговори, че работи за 2 лева на ден - 40 лева на месец. Не можех да си го представя.
Веднага й дадох 2 лева, като бях сигурна, че няма да ми ги върне. След няколко дни момичето ми върна парите и много ми благодари като не спираше сконфузено да се извинява.
Аз бях ужасно изненадана, защото тази жена разбиваше всички стереотипи, които имах за етноса й.
Оказа се, че тя живее в някакво село до града и почти не излиза от дома си, освен на работа. Реших да я поканя у нас на гости да пием кафе и да си говорим за живота. Тя много се зарадва.
Уговорихме си ден и аз съобщих това на родителите си.
Баща ми скочи като ужилен: "Ти луда ли си?! Искаш да ни окраде ли?!"
Аз обаче направих грандиозен скандал, обвиних родителите си в расизъм и им забраних да ми се месят при избора на приятели и те се смириха.
Момичето с име на цвете позвъни на вратата точно в уречения час. По-късно разбрах от съседи, че е седяло на пейката пред блока половин час преди уреченото време - не искала да ме притеснява по-рано.
Беше се постарала да се облече, имаше нови чехли и бяла басмяна рокля и ми носеше букет цветя. Прегърнахме се и тя учтиво поздрави родителите ми, като се виждаше, че много се притеснява.
После си говорихме дълго в моята стая, така както могат да си говорят само две момичета на тази възраст.
Преди тръгване тя каза, че иска да върне жеста и ме покани да дойда на гости у тях, защото имало голям повод - някаква нейна роднина щяла да има сватба. Аз много се зарадвах на поканата и й обещах да дойда. Много ми беше любопитно да видя циганска сватба.
Когато родителите ми разбраха за намеренията ми, най-строго ми забраниха дори и да си го помислям. Помня, че много им се разсърдих за това.
Продължахме да се виждаме всеки ден в кухнята на закусвалнята.
Момичето с името на цвете направи престоя ми в този кошмарен коптор почти поносим.
Скоро започнах да уча в университета и я оставих разплакана. Когато след година минах отново от там с надеждата да я видя пак, циганката, която танцуваше кючек, ми каза, че приятелката ми имала трето дете и вече не работела на чиниите.
С огромна тъга разбрах, че живеехме в два паралелни свята, които никога нямаше как да се пресекат.
Кой беше виновен за това? Със сигурност не и момичето с име на цвете, което просто бе извадило късата клечка още преди да се роди.
Ще разбера, че не ти харесва?? Очевидно няма как да ти харесва това, което казвам. Няма как да не го знам за да имам тепърва да го разбирам. Истината рядко се харесва на хората като теб, за които е жизнено важно да я избягват и да се убеждават, че реалността е каквато им уйдисва, вместо каквато е. Не си изобщо уникален с това - такива са повечето хора. Соц носталгията е просто конкретен и доста ясен пример на този вид мислене. Обективно погледнато животът на хората по това време беше ужасен според практически произволна метрика. Приказките за това, че субективното ти възприятие е било точно противоположното, са просто това - бягство от обективната реалност, защото се отнася за твоето минало. Понеже сивото минало не може да се промени, хора като теб избират да си го оцветяват с шарени боички, на които детски рисунки после си вярват за да им е по-леко да приемат това, което не могат да променят. След това сходномислещите инфантилни наивници се събират за да се прехласват на нескопосаните си рисунки и да се хвалят един друг, защото споделената лъжа е дори по-лесна за вярване. Рационалните хора сме от друг сорт - приемаме често непоносимата тежест на реалността каквато е, вместо евтиното, но удобно бягство от нея. Какво печелим за тази висока цена? Лично достойнство.
Драги Иване, кво си разказваш живота тука, кой го ебе, наистина! Само ставаш за ташак на лапетиите и Деовин, който както обикновено нема кво да каже за статията, само дебне из засада некой такъв, дето си споделя, та да му изтъкне с няколко заучени, и все пак безсъдържателни фрази колко е сгрешил като се е пръкнал на този свят . Абе хора секви , ми ти Иване не се хаби, шлосер, кофражист, нема значение, не може всички да сме брадати програмисти у Силиконовата долина. Иначе къде последните ще си упражняват риториката и показват смазващо интелектуално превъзходство. Та по въпроса за соц носталгията - не е носталгия по соца или квото там беше, ми по отминалата младост (Иван) или прекрасно детство (аз).
Dear Ivan,така няма да стане! Преди повече от година съм спорил по тема соц./1944-1989/,със същите праволинейни мислители на нашето време- Mako, VK, deowin и др.подобни корифеи. Има една приказка:за да си върхът на мръсотията,трябва да си най-долният!За това,не се постига ефект с размахване на факти пред очите.Ефект се постига при завиране на фактите в задниците. ООН постави през 1990 г. по индекса на човешкото развитие социалистическа България на 27 място в света.Сега вече „демократично” сме на 60-мо място в света. Human Development Index (HDI) на ООН задава оценка за нивото на бедност, грамотност, образование, очаквана продължителност на живота,жизнен стандарт- БВП на глава от населението в съотношение с покупателната възможност,и др. HUMAN DEVELOPMENT REPORT 1990 Published for the United Nations Development Programme (UNDP) New York Oxford Oxford University Press 1990 http://hdr.undp.org/sites/default/files/reports/219/hdr_1990_en_complete_nostats.pdf На страница-111 има таблица, България е поставена на 27-о място между 130 държави в света. На първо място по индекс на човешко развитие тогава е Япония, на 19-о – САЩ. От балканските страни само Гърция е била по-напред – 22-ро място, а от бившите социалистически държави – ГДР /на 21-во/ и Чехословакия /на 25-о/. Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. След България са държави като Сингапур /35-о място/ и Южна Корея /34-о място/. През 2013 г. в България излезе една неудобна книга „Кратка история на социалистическа България: Успехи и провали 1944-1989“ https://www.book.store.bg/p109136/kratka-istoria-na-socialisticheska-bylgaria-uspehi-i-provali-1944-1989-dimityr-ivanov.html Книга с факти, такива каквито са отразени в официалните документи и статистически справочници от периода 1944-1989 г. Соц. България съпоставима с тогавашното развитие на Европа и света. Един много лош материал за цялата грижливо създадена с грантове мрежа от неправителствени организации , за да влияят на общественото мнение. Относно фалирането на социалистическа България,цитирам: „Държавният дълг често се представя като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната страна. По този начин е представен и един от Маастрихтските критерии на Европейския съюз, а именно държавният дълг не следва да надминава 60% от БВП на страната. Външният дълг на НРБ към 1989 година е 46.6% от БВП, а към 1990 – 52.5. НРБ покрива със запас Мастрихтските критерии по този параметър. За сведение само към 2010 година този критерий не се покрива от голяма част от развитите европейски страни, например Германия (чийто дълг е 82% от БВП), Франция (82%), Великобритания (76%), Италия (119%), Холандия (63%), Белгия (101%), Гърция (143%). Т.е. изпадането на социалистическата икономика в непоносим дълг всъщност е мит създаден по времето на прехода“ ------------ Не възхвалявам социализма, но /е редно да се мисли трезво,ако има с какво/ едно бегло сравнение показва, че той имаше някои предимства пред сегашната система. Най-голямото бе, че даде възможност да се построят няколко големи, структуроопределящи предприятия, които днес са стълбове за българската икономика и я предпазват от тотален срив. Нека само си представим как би изглеждала икономиката на България без АЕЦ Козлодуй и другите електроцентрали, без енергопреносната система, без Нефтохим, Соди - Девня, Стомана - Перник, корабостроителниците, тютюневите и фармацевтичните предприятия, циментовите заводи и т.н.. На фона на завещаното от времето на социализма, построеното през последните 20 г. направо бледнее. Не знам да е вдигнато и едно структороопределящо предприятие, добре че се разви строителството, което "изми" очите на стореното от последните правителства. Добре е, че се намериха западни фирми, които инвестираха за модернизирането на построените преди много години заводи. Иначе финансовата ни система отдавна да бе в пълен и перманентен колапс.
Драги Иване, имаш известно право, само бъркаш времето. Точно от средата на 70-те започна упадъкът. Дотогава беше жувот за простия народ. Стругарят и заварчикът получаваха повече от инженера. Метачката по улуците повече от учителката. И точно тогава изкласиха от елитните заведения в България, СССР и на запад децата на бандитите от 1944г. И като заеха местата в управлението, видяха, че кредитът свършва. понеже разполагаха с информацията, която ние нямахме. И си организираха завладяване на активите.
.... 23 AlahAkbar | 01.11.201620:38 Значи може да робуваме на рашистите, но не можем да сме част от ЕСи НАТО и партньори със САЩ, Канада и други развити страни? .... Каква част можеш да бъдеш, бе прасе? Част от населението на колонията. Само сланината ти може да стане част от бекона за закуска в метрополията. Европейският съюз е копие на съветския. И той изглеждаше могъщ и непоклатим, а взе, че се разпадна. И за тях не си партньор а васал, който може да се подритва.
>колеги икономисти Твоите колеги ти са шлосери и шофьори. Ти сам го каза. А за да си икономист трябва да знаеш математика поне на ниво 5ти клас. Когато не я знаеш, ставаш единствено за квартален пейконаселяващ шлосеро-"икономист" с остър дъх на бъчва, остра форма на логорея и синдром на всичко-мога-всичко-знам. Какъвто изглежда доста вероятно да си.
Dear Ivan | 01.11.201623:51 Бам, тогава бях на 16 и само дадох пример. И ти ли си психолог? =========== тц, гинеколог съм по образование , ма иначе работя шпакловчик фина замазка с бригадата на Юсни у Мюмюнхенбад. И двамата с теб сме прости бачкатори та затова се разбираме тоя тип Алилуйщина малко преграва тъка.. -Абе , алоуу, кой да ти чете шитните , бе . Имал-нямал предимства соцът, свърши тая. И трябваше преди много много години БКП - извън закона, долните ченгета у затвора, савецките паметници на прах.
Dear Ivan, ако не изкараш аргумент черно на бяло, винаги около теб ще подскачат като заклани пилета. Просто съвет,но ти си знаеш най-добре.
А-а-а, не, Иване. Не е глупаво. Добре е нещата да се знаят такива, каквито са били, а не каквито им се ще на някои. Но дори и да не пишете - ти и Алилуйщина, подобни измислици като горния текст също вършат работа. Така и не разбраха колко добра реклама на соца представляват те всъщност, за това и продължават. Някой долу спомена, че държавата ни 1989 г. фалирала. Фалит на държава е пълен нонсенс, но хайде, това ние икономистите го знаем, но е добре да го знаят и други. Освен това - на 10-ти ноември 1989 г. България има 8.5 милиарда долара външен дълг, но и близо 4 милиарда вземания - от Ирак, Либия и т.н. В момента дългът на България надхвърля 50 милиарда. Е, значи досега трябва да сме фалирали още поне 5 пъти. А тогава, при 8.5 милиарда дълг България имаше 100 милиарда активи. Сега - вече няма почти нищо, ако не се брои земя, съоръжения в инфраструктурата и пр. До 1989 г. Чуждестранните банки буквално се натискаха да ни дават кредити, защото знаеха добре, че връщането им със съответните лихви е гарантирано. Тато, естествено знаеше, че тук трябва да се внимава и за това гледаше да не прекалява. Просто - и те доволни и ние доволни, но - по мъничко. Не по много. За съжаление, точно в края на 80-те беше момента, когато на световния финансов капитал започна да му става тясно и реши да започне експанзия. Просто нямаше друг ход. След това знаем какво последва. А като говорим за "фалити" на държави - първото, с което трябва да започнем са САЩ.
Добре, историята явно е доста поукрасена. Но , от друга страна, не разбирам, кое е вярното за сега: /Алилуйщина/ Нека само си представим как би изглеждала икономиката на България без АЕЦ Козлодуй и другите електроцентрали, без енергопреносната система, без Нефтохим, Соди - Девня, Стомана - Перник, корабостроителниците, тютюневите и фармацевтичните предприятия, циментовите заводи и т.н.. На фона на завещаното от времето на социализма, построеното през последните 20 г. направо бледнее. Не знам да е вдигнато и едно структороопределящо предприятие, добре че се разви строителството, което "изми" очите на стореното от последните правителства. Добре е, че се намериха западни фирми, които инвестираха за модернизирането на построените преди много години заводи. ИЛИ /драги Иван/ Единственото, което имаме сега, е един полу-Козлодай и нищо друго, ако не се броят няколко колбасарници и мандри.
Също така, при впечатляващата статистика и класации, защо хората масово не са искали социализмът да остане, а с такава бурна радост са приели падането на системата? Обективните показатели явно не съответстват на субективните усещания на МНОЗИНСТВОТО от хората. Все едно, да ми дадете данните за промишлеността на Индия, а да не споменете в каква ужасна бедност живеят големият процент от хората там.Не казвам, че хората тук са живели в ужасна бедност, но просто има важни неща, които такава статистика не засича. Също така, струва ми се, че основният проблем е бил полу-военизираният х-р на онази система: от наличието на големи привилегировани институции до всекидневни детайли и изисквания към непривилегированите...
Как се не спрехте, бе! Не била фалирала, било намсикво държава да фалира, имали да земат от филанкишията.... Аре, некой от "вие икономистите" да даде "икономическо" обяснение що в цъфналата държава имаше режим на тока! Барабар с 6 реактора и то атомни. Как в същата таа държава имаше празни магазини, за телевизор се редяха на опашки по три месеца с номерца и всички екстри , че и по нощите там седеха. Иванчо праска некви врели-некипели как се правел външен дълг, дето и дете от 32-ра ЦДГ би му се смяло, ама и той икономист се бара. --------------------- "А като говорим за "фалити" на държави - първото, с което трябва да започнем са САЩ. " _____ И следва усмивка. Сигурно, щото знае колко малоумно е това, което е написал. Има режим на тока ли в САЩ? Чакат на опашка за тоалетна хартия ли? На какво точно се основава идеята за връзка между САЩ и фалит??? --------- На фона на завещаното от времето на социализма, построеното през последните 20 г. направо бледнее. ------ Да бледнее "наследството", щото беше куп вторични суровини. Хептене зехте фантасмагории да приказвате. Некой виждал ли е модерна фабрика, построена в последните години, и каква е разликата с "наследството" ? Нищо общо с ония соц дивотии! Не знам, слепи ли сте, плащат ви да пишете дивотии, или просто чавка ви е изпила мозъка, ама...
ВиК, я кажи, къде са тия модерни фабрики, построени през последните години, че да ида да ги видя. Питам искрено, защото отсъствам по 7 месеца в годината и може да съм пропуснал нещо. Иначе съм чувал за някои заводи модернизирани от приватизатора, но всичките на базата на стари, от соца. И какво произвеждат тия модерни фабрики? Макдоналдс и то ли е модерна фабрика? Или моловете? И аз съм се ядосвал от липсата на тоалетна хартия и съм носил памперси от Италия и Белгия. Е, сега има 20 вида, а фабриката е една - в Белово. Режим на тока имаше, когато промишлеността работеше и ток се изнасяше. И сега, ако се пуснат всички заводи ще има нужда. Ама то не остана какво да се пуска. Само климатиците. Вярно, през соца нямаше и климатици.
Възможно ли е една малка държава да бъде независима? Възможно ли е една малка държава да просперира, без да замърсява природата си с тежка промишленост и без да унищожава селското си стопанство? Възможно ли е една малка държава да бъде неутрална? Възможно ли е една малка държава да бъде демократична? Да, възможно е. -Отг. Швейцария
А не е ли било по-добре да завърши Първа английска и да го приемат без изпит в МИО? Или да завърши СУ и да го вземат направо в "редакцията на мама/татко"? И това не е ли влияело доста негативно на нагласите на останалата част от населението? На кого да се сърдим по-напред? "Е, ама това е било за една малка част".- Коя? "Ама те са били заслужили."- Дали? "Ама, те сега не живеят добре. " Нима? "Ама те всичко с талант и акъл."- Моля?