През 2014-а светът се сблъсква с нов тип дезинформация от страна на Кремъл при анексирането на Украйна.
В страната и особено в превзетите територии се разпространяват какви ли не изопачени данни - като се започне от Втората световна война и се стигне до настоящата ситуация.
Пропагандаторите се представят за професори, активисти и журналисти, но основната им цел е да пораждат объркване и страх.
Службите за разузнаване имат задачата да осигуряват записи на подслушвани обаждания и хакнати мейли, а Русия решава в кой момент да подаде към медиите ключовите моменти.
В крайна сметка светът осъзнава какво се случва на информационното поле в Украйна и се обединява в осъдителен хор. Западът налага режим на санкции на Русия, който до ден-днешен остава почти непроменен.
Но с напредването на времето и теоретичното затопляне на отношенията между Изтока и Запада опитите за борба с изкривяването на информацията отслабват.
Резултатът е, че две години по-късно по време на президентската кампания в САЩ така наречените фалшиви новини вече биват използвани ефикасно като оръжие не само за промяна в резултата от вота, но и в демокрацията въобще.
И до ден-днешен Америка не може напълно да се справи с този феномен.
Междувременно правителствата на страните в Североизточна Европа започват да полагат собствени усилия да се борят с пропагандата и дезинформацията. Благодарение на тяхното местоположение и опит в миналото те успяват да изградят много по-стабилна съпротива срещу фалшивите новини.
Освен това тези държави имат и добра координация между отделните правителства, медии и информационни агенции. Теоретично техните мерки не са трудни за възпроизвеждане, но защо никой не следва примера им?
Всичко тръгва от една проста истина - властите там осъзнават колко е важно гражданите им да са информирани как да се пазят от манипулации и в резултат се справят доста добре с опитите за дезинформация.
Говорител на полското външно министерство например казва, че 50 години комунизъм са направили поляците почти имунизирани срещу пропаганда и то не само идваща от Русия. Затова в Полша се подчертава колко е важно да бъде проверен източникът на информация, за да може след това да се определи дали тя е вярна, или не.
В Латвия от друга страна тече постоянна кампания за повишаване на медийната грамотност и латвийското правителство я възприема като най-голямото си постижение.
Тя включва обучение на учители, библиотекари и други специалисти. Държавата осигурява материалите, с които те да работят и да се обучават и си партнира с латвийски и чуждестранни неправителствени организации по темата.
Акцентите върху техническите аспекти на проблема обаче все още са малко. Всички са по-загрижени за "психологическата устойчивост" към фалшиви новини и пренебрегват технологическия напредък, който се случва с или без образование в тази насока.
През това време се появяват невероятно реалистични манипулирани видеа, изкуствен интелект и алгоритми, които могат да напомнят до съвършенство човешка реч.
В Естония дори технологичните експерти странят от темата и съветват слушателите си да не се вглъбяват твърде много в технологиите. В страната, в която има онлайн правителство и онлайн гласуване, усилията са много повече върху предотвратяване на злоупотреби в изборния процес. Малко специалисти взимат предвид, че занапред може да бъде манипулиран не само вотът, но и цели предизборни кампании.
И все пак Естония и съседните й страни правят крачка в правилната посока.
Финландия също полага усилия като образова своите военни, официални държавни лица и специалисти по социални науки в материята на пропагандата и дезинформацията.
Правителството не гони бързи решения, а набляга на емпиричното доказване на това колко са уязвими хората към фалшиви новини. Така служителите знаят как да разпознаят проблема и да са внимателни при анализ на конкретни данни.
Опитът на тези държави може да послужи за пример и на други страни. Важно е да не се нанасят "удари под кръста" и да се действа чрез контра-пропаганда. Това би довело до дистопия, в която пропагандата се бори с още по-голяма пропаганда.
Източноевропейската тактика би могла да проработи навсякъде. Но доверието, което тези страни са изградили в институциите си, трудно ще прескочи чудодейно границите.
Може би най-важното постижение е информирането какви са залозите, ако хората се поддадат на манипулации. В дългосрочен план става въпрос за запазване на западноевропейските ценности и демокрацията.
Дезинформацията е силен начин да се демотивират хората, да им се внуши съмнение към авторитетите. Но вакуумът никога не остава празен, той обикновено се пълни с популизъм или радикализъм. Тепърва ще осъзнаваме колко реална е тази ситуация.
