Пред последните 18 месеца поне шестима души ми казаха, че съм се побъркал напълно. Беше ново усещане за мен - не си спомням някой досега да се е съмнявал в моя здрав разум. Причината, поради която ме смятат за "абсолютно хахо", е следната: похарчих много пари за изграждане на образователен мултимедиен web сайт: WW2History.com, който дебютира следващата седмица.
Бях провокиран да го направя, след като се оттеглих от поста на творчески директор на BBC History през 2008 г., не само защото имам страст към историята на Втората световна война, но и защото вярвам, че без разбирането й не можеш да разбираш съвременния свят.
Връзката на Великобритания с Америка, проблемите, които имаме с Русия, дори причините, поради които имаме държава на благоденствието - нито едно от тези неща няма реален смисъл, ако не разбираш войната.
Бели петна от познание в Интернет
Затова бях шокиран от достъпната в Интернет информация по тази критично важна тема. Влезте в книжарница и ще откриете огромна маса от книги за войната, повечето от тях писани от специалисти. Погледнете в Интернет - и ще се окажете пред нещо подобно на пустиня. Когато написах "ww2" в Google преди малко, първо се появи материал в Wikipedia за Втората Световна война - и никой не знае кой го е писал, а втората връзка беше към източник, свързан с основното училище Удлъндс в Кент.
По време на работата ми в BBC за мен стана очевидно, че живеем в общество, което става все по-невежо в областта на историята. Въпросът не е в това, че почти 70% от децата във Великобритания спират с ученето на история на 13-годишна възраст (почти никоя друга страна в Европа не го позволява), но също така и че историята, преподавана в нашите училища, често затруднява децата да разбират как ключови събития са свързани едно с друго.
Как се преподава история в училище - Хенри Осми и после Втората световна
Моят син изучаваше нормандското нашествие в единия от сроковете, в следващия беше древен Египет, на следващата година идваха Хенри VIII, после Втората световна война, Средновековието и след това отново Хенри VIII. Така че не е случайно, че в резултат на това чух едно дете да пита: "Кое е било първо - Адолф Хитлер или битката при Хейстингс?"
Въпреки че не мога да направя много по големия въпрос за начина, по който историята се преподава в училищата, поне мога да гарантирам, че WW2History.com разказва историята на войната в хронологичен, повествователен стил. Сайтът е изграден около огромна интерактивна хронология на конфликта, в която има връзки към специално създадени видеоклипове и аналитични материали за конкретни събития.
Също така наех изследователи, които да открият свидетели, така че да не забравим за личното въздействие на конфликта. Аз самият направих видеоинтервюта с дузина от най-големите световни експерти по войната - включително британеца Йън Кършоу, бивш професор по съвременна история в Университета на Шефилд, смятан за най-големия световен експерт по Адолф Хитлер и Третия Райх, и Антъни Бийвър, автор на "Сталинград и денят на десанта: битката за Нормандия".
Омагьосан от Мрежата
Така че в крайна сметка разполагах на сайта с повече от три часа видео и може би 400 000 думи текст (еквивалентът на две цели книги). Обещавам, ако сте толкова вманиачени по войната, колкото съм аз - това е идеалното място за вас.
Всичко започна с това, че си помислих просто да направя няколко видеа за месец-два и да ги кача в Интернет като упражнение по безплатна доброволческа работа за кауза, преди да премина към писането на следващата ми историческа книга и - евентуално - да създам придружаващ TV сериал.
Но бях омаян от възможностите на Интернет. За разлика от телевизията или книгата, където се налага да поддържаш целия материал на едно постоянно ниво на познание, в Интернет можеш да имаш смесица, не само от медиа-съдържание, но и от нива на интелектуална достъпност. Така видеоклип, който разказва общата история на британските отношения с американците по време на войната, може да се намира до текст с подробно интервю с експерт за най-дребните подробности на връзките на Чърчил с Рузвелт.
За съжаление, това излиза скъпо. И ето защо всички тези хора - включително някои високоплатени професионалисти от медиите, мислят, че съм луд. "Няма източник на приходи, който да поддържа нещо подобно," казват ми те. "Няма да получиш необходимия обем от реклами, за да плащаш за поддръжката на сайта - още по-малко да си избиеш стартовите разходи. А всички знаем, че сайтовете с платен достъп също не работят."
Но в крайна сметка не ги послушах и реших, че единственото възможно бъдеще за WW2History.com е сайт с абонамент. Не на последно място защото всички образователни специалисти, с които разговарях, казаха, че не желаят реклами в класната стая. А много вече е заложено на тази карта за мен и за семейството ми.
Съпругата ми и аз ще изгубим над 100 000 лири, ако този проект се провали. Жена ми е вложила всичките си спестявания до момента в него, както и скорошното наследство от родителите й, които починаха преди около две години. Тя се вдъхнови да ми помогне главно защото нейният баща - изтъкнат преподавател от Кембридж, някога е използвал наследството, което е получил, за да стартира малка академична издателска компания, която да издава слабопознати творби в областта на литературната критика. Може би WW2History.com е нейният еквивалент в момента.
Какво пречи на познанието чрез weba
Но въпреки личните ни инвестиции, ако абонаментният модел на финансиране чрез Интернет не проработи, не виждам как наистина авторитетен образователен материал в Интернет би имал някакво бъдеще.
Освен ако, разбира се, той се събира от някаква държавно финансирана или благотворителна институция. От първия ден, в който се захванах с правенето на WW2History.com, бях любопитен дали някой университет не е създал нещо подобно преди мен. Особено доколкото всички академични кадри, които поканих да ми съдействат за сайта, осъзнаваха веднага ценността на този труд.
Донякъде това се дължи на финансови проблеми - университетите почти не могат да се разширяват в нови области, когато са изправени пред орязване на бюджета другаде. Но според един изтъкнат академик, с който разговарях, има и друга причина. "Никога не бихме могли да направим това," каза той. "Това не е просто защото нямаме опит в медиите или липсват парите - това е защото бихме създали комитет, който да следи разработката, и никой от него никога не би постигнал съгласие за каквото и да е."
Дали това е вярно или не, не мога да кажа, но беше ободряващо да правя този сайт свободен от каквито и да е усилия да угаждам на комитет или фирма, която го е финансирала. Това, което ми изглежда странно, е, че ако всички тези професионалисти в образованието възприемат Интернет като образователен инструмент от решаващо значение - и много училища имат достъп до мрежата, така че децата да могат да виждат материал от Интернет в класните стаи, защо няма вече огромен обем качествен материал в Интернет?
Най-голямата ми надежда е WW2History.com да насърчи други хора с подробни специализирани познания да направят свои собствени мултимедийни web сайтове за техните собствени области на исторически познания.
Защо да няма подобен ресурс за Френската революция, или за Епохата на мрака?
