Склонни сме да мислим за диктаторите като за всемогъщи лидери, които действат с неприкрита жестокост и безнаказаност. Помислете за Башар ал-Асад в Сирия. Или, ако ви трябва киноориентир, припомнете си Саша Барон Коен като генерал-адмирал Аладин, северноафрикански деспот.
И все пак филмът Диктаторът - и нашите представи за диктаторите - остарява. Новите тирани са по-еволюирали и по-нагаждащи се към мисленето на хората. Нова книга на Уилям Добсън, наречена "Процесът на обучение на диктатора", подчертава тази тенденция.
Съвременният диктатор не може да разчита злодействата му да остават в тайна
Диктаторите са поумнели, пише Добсън, за да не изостават от промените в технологиите. Старомодните тирани като Мао, Пол Пот или Иди Амин биха могли да запазят зверствата си в относително голяма тайна. В наши дни това просто не е възможно. Ако един диктатор се опита да организира масово убийство и се опита да го запази в тайна, вероятно ще се провали. И видео на това изтребление ще се окаже в крайна сметка в YouTube.
Джоузеф Кони от Уганда се превърна в Интернет феномен. Чарлз Тейлър от Либерия наскоро бе обявен за виновен от Международния трибунал за военни престъпления. Президентът на Судан - Башир, е подведен под отговорност.
Така че сега най-интелигентните диктатори са еволюирали. Те позволяват известна степен на несъгласие - като клапа за изпускане на парата.
Политиката вече не е на борба с всички несъгласни, а на възпиране на масова мобилизация
Помислете за Китай. Тази седмица бе публикувано ново изследване от трима политолози от Харвард. Те са измислили начин за анализ на милиони публикации в социалните медии в Китай. Това, което е специалното, е че те твърдят, че го правят, преди китайското правителство да успее да ги цензурира - така че изследването осигурява уникален поглед отвътре не само към това, което китайците мислят, но и към това какво правителството смята за нужно да цензурира.
И какво установяват те? Обратно на това, което бихте си помислили, оказва се, че критиките към държавата не е по-вероятно да бъдат цензурирани. Дори злостните, язвителни критики са разрешени. Вместо това вниманието е концентрирано върху възпирането на масовата мобилизация. Миналата година Пекин е блокирал търсения в Интернет за тунизийската "жасминова революция", за да предотврати дискусии за Арабската пролет. По подобен начин този месец бяха цензурирани търсенията за цифрите 4/6 - цифрите представляват 4 юни, годишнината от клането на площад Тянанмън.
Изследването на Харвард показва, че лидерите на Пекин правят премерени отстъпки. Твърди се, че около 500 протести се провеждат ежедневно в цял Китай. Но всичко, което би могло да доведе до нещо по-голямо или по-организирано, незабавно бива подложено на цензура и държавата се заема да арестува организаторите му.
Диктаторите "отпускат юздите" и на печатните медии - за сметка на телевизията
Друг пример - Русия на Путин обикновено позволява на печатните медии голяма степен на свобода, опирайки се на тезата, че това, което четат няколко десетки хиляди хора в Москва и Санкт Петербург, няма особено значение. Но пък режимът е превзел напълно телевизионните новини, така че масовото мнение внимателно се контролира от Кремъл.
Ставаме свидетели на цялостна тенденция в Китай, Русия, Венецуела и много други страни - дори Мианмар. Безвъзвратно са отминали времената, когато диктаторите можеха напълно да игнорират исканията на народа си.
Докато гражданите имат по-голям достъп до информация за събитията по света и стават все по-свързани един с друг чрез Интернет и социалните медии, диктаторите ще се налага да правят по-големи отстъпки. Това е ситуация, която е много по-добра, отколкото е била преди 10, 20 или 50 години. Режими като тези в Сирия и Северна Корея могат да действат с директна бруталност, но те са откъснати от света - те са последните мохикани на залязващ политически строй.
Новият модел е да се позволява контролирано пространство за свободна търговия, за свободно образование, дори за разногласие с официалната позиция. Вероятно хората в тези страни ще могат да се възползват от това пространство, за да разширят сферата на свободата и правата си.
