Чували ли сте за Щефан Бибровски? Популярността му в началото на 20-ти век достигнала впечатляващи размери. Той бил добре възпитан полски младеж, говорел няколко езика, пишел поезия и пламенно я рецитирал. Казват, че дори имал дарба в това отношение.
Общественият интерес към него обаче се дължал на друго. Щефан страдал от хипертрихоза - патологично окосмяване, което покривало цялото му тяло.
Неистовият апетит към панаирдижйските зрелища обаче превърнал недъга му в предимство. Хората се тълпели да видят това чудо, а самият той съчинил легендата, че баща му бил истински лъв, който по мистериозен начин обладал майка му. И псевдонимът му бил зверски - Лионел - мъжът с лъвското лице.
Бибровски, макар и по неволя, е първият предвестник на цивилизацията на зрелището. Панаири е имало и преди него, но той напуснал ограниченията им и не само не страдал от уродливостта си, а напротив - преекспонирал я до безобразие и това му позволило да живее охолно, да бъде знаменитост.
За две неща само трябва да съжалява. Едното е, че времето и обстоятелствата са го лишили от възможността да се яви на Евровизия. А другото - че не е помислил за политическа кариера. И в двете Лионел би се радвал на сериозен успех.
Сетихме се за Мъжа с лъвско лице покрай гигантския майски панаир, в който сме попаднали.
Огледайте се само
Жената с брада е класически персонаж в традицията на евтините народни зрелища. Ако може и да пее - още по-добре. Но това не е задължително. Днес нейното място вече не е в шатрата, където срещу отделената монета ще ви се усмихне прелъстително.
Хедонистичната култура на забавлението и пошлостта я постави в центъра на вниманието ни и очаква от нас да гласуваме за това чудо невиждано. И европеецът го прави на драго сърце, не защото се прекланя пред таланта на Том Нойвирт, а защото такова нещо като Кончита Вурст не беше зървал скоро.
Позволихме панаирджийското зрелище да се приеме сериозно и то вече е нахално и арогантно по нов начин. Но да оставим Кончита доволно да суче мустак.
Друг класически образ от панаира е силният мъж
Елате да го видите как вдига сто килограма от лежанка. Прави го дори навръх Великден, което не е за всеки, както ни предупреждава. И разбира се подкрепете тази негова профанна показност, защото го прави за вас. И неговото нахалство премина границите, приемайки това за естествено.
Между Евровизия и евроизборите вече няма разлика. Формата отдаван измести съдържанието. Дали една песен е добра е точно толкова маловажно, колкото и партийната програма.
От значение е всичко да бъде представено по необходимия кичозен начин - от брадата дама, нахилен тежкоатлет, ММА-пехливани, гневно белокосо джудже, гълтачи на саби и други предмети, дресирани маймунки или загадъчни оракули на етническата толерантност. И всичко това, придружено с кебапчета, както си му е редът.
Не Азис, а Бареков е нашата Кончита Вурст. Културният зрител се мръщи с погнуса, но панаирът няма нужда от него. Той е магнит за простолюдието и именно него привличат с крясъците си глашатаите.
Насам, народе! Елате да видите чудото. Само срещу един глас. Брадатата жена ще ви изпее песен, новият политик ще жонглира с пудовки, а после ще осигури безплатно здравеопазване.
Ех, Бибровски, Бибровски, какъв панаир изпускаш само. Мъжът с лъвско лице щеше да е прекрасният кандидат и за Евровизия, и за европарламента. А кой знае, може би щеше да бъде засенчен от съвсем нов вид уроди.
“Моята болка може да бъде причината за нечий смях, но не искам никога моят смях да бъде причина за нечия болка.” Чарли Чаплин
Димова, за да е пълна подкрепата....пусни си брада