Здравейте, Емине,
Излишно е да казвам, че това е отговор на статията ви ("Протестът на една мръсна туркиня"). Бяхте толкова емоционална, че нямаше как да не се получат стотиците коментари под нея, където е публикувана. Чуха Ви много хора - и аз в това число. С болка споделяте, че неволно, със скандиранията си "Долу турците!" и тем подобни, протестиращите Ви обиждат - Вас и вашите близки.
Няма да се извинявам за невежеството на част от хората, както направиха някои, но за мое и за съжаление на много други хора, посредствеността и невежеството не са необичайни за нашите географски ширини. Няма и да ги оправдавам. И аз като Вас съм млад и интелигентен човек, но разбирам, че тук няма нищо лично, за което да се обиждате, нито пък Вашите роднини.
И сериозно ли Георги Господинов беше "тънката ви червена линия"? Чак не повярвах. Цитатът, който сте превели за доказателство, не съдържа смисъла, който така горещо се опитвате да вмените на читателите. Поне аз не провидях зад искрените му думи да се говори, че "Турци сте." преди "Таксим" било обидно подвикване.
Точно този цитат, Емине, ме накара да Ви пиша. Защото този цитат, според мен, не е поводът да изпратите статията си на медиите. Според мен поводът е друг, по-страшен, защото това Ви изказване неминуемо ще се дъвче от политиците.
Бързам да кажа, че съм с хората от "Таксим", бързам да кажа, че съм с всички, които протестират из света. Аз подкрепям Георги Господинов и съм съгласна с изказването му, че това са протести от други тип - протестиращите вече търсят морал, изискват морал и ценности, и с протестите си неминуемо полагат основите на нова култура и ново съзнание в обществото ни (общество, представяте ли си, най-накрая!).
Скъпа Емине, не бързайте да си казвате тя не е на моето място, не знае колко е обидно за мен това отношение. Отговарям Ви веднага - грешите.
И аз като Вас съм родена в прекрасните Родопи (все пак се порових в Гугъл, не се сдържах). И аз като Вас съм поемала хиляди неоснователни обиди, на които се научих да не обръщам внимание. Само при споменаването, че съм от Родопите (между впрочем съм от Девин), получавах въпроса: "Помаци ли живеят там?". Не желая да влизам в подробности точно за какво иде реч.
Не ме е срам от това, че съм родена в Родопите, Емине, както и Вас не Ви е срам да носите името си. И аз съм българка като Вас, не съм мюсюлманка, не съм и християнка. Изборът на религия не определя човека, както и изборът на име (дори приемам Манчестър Здравков Юнайтед - личен избор).
Обяснявам за себе си, защото за мен в Гугъл няма да намерите нищо. Не нося турско име, но в града имаме джамия. Джамия, построена преди 10 години, и в която никой не ходи.
Колко ли са такива? Протестирам срещу съсипването на нещо градено. Протестирам срещу това, че правото на здравеопазване е отнето на моите съграждани, а и на цялата община (знаете, че в момента в Девин няма болница). Родена съм в "проблемен район", както го наричат политиците.
Онези политици, които от години са готови да извадят етническата карта, за да играят със съдбите и чувствата на хората. От години, Емине, защото няма да забравя никога разказа на моята баба, която, прибирайки се вкъщи от нивата (била е на 10 годинки), вижда как изселват цялото ѝ семейство - без предупреждение, без адрес, без обяснение. А след това конфискуват (!) цялото им имущество, придобито с труд. И не само тяхното.
Знам и познавам болката на хиляди хора, които не са виждали роднините си от 50 години - преди заради забрана, сега от безпаричие. Стотици разделени семейства, заличени съдби, изгубена кръв... Ако Вашата лична болка е това, което казвате в статията си, то моята е тази.
Хиляди "откраднати очи" познавам и съм преживявала не една и друга съдба, не една и друга обида, за какво ли не. А обидите, които съм слушала, не съм ги прочела в новините, не съм ги видяла по телевизията. Били са казвани в лицето ми - от хора, които не ме познават, но не съм комплексирана за това и разбирам, че не мога да се чувствам виновна за грешките и пропуските на други хора. Не им се сърдя (тук се усмихвам), с някои от тях дори се сприятелихме и си ходим на гости.
И тъй като сте интелигентен човек, Емине, смятам че ще ме разберете правилно. Моят, нашият и протестът на всички не е срещу Вас, Емине. Защото това означава да протестираме срещу себе си. Не знам как не сте го разбрали. Всички на улицата протестират за по-добра, по-сигурна, по-усмихната, по-спокойна България.
Протестираме за това да имаме държава. Протестирам за това да сме общество, защото обществото е сила, за която мечтая отдавна. Протестирам срещу хаоса, политически и човешки, за да намерим себе си най-накрая. Протестирам и се моля всеки път "комшиите" (това е цитат от друга Ваша статия) да не изперкат и да не започнат да повтарят мантрата на продажните ни, нагли политици.
Всички протестираме за друго. Протестираме за нашето бъдеще (дано!), в което ще имаме работа не защото членуваме в някоя партия, а защото сме способни, хляб, детски градини, добро здравеопазване, възможности, право на избор, право на глас, морал, чест... и мога да изброявам още много.
Затова, Емине, излезте на улицата и нека бъдем рамо до рамо, като граждани, като социално ангажирани хора, а може дори и като приятели. Не се обиждайте - нито Вие, нито другите с турски имена. Вярвам, че мислещите сме повече.
И, Емине, ако наистина се ражда гражданско общество в България, и то след толкова години, мисля, че трябва всички да бъдем още малко търпеливи, защото съзнанието се променя трудно, а на българина - най-трудно.
Пожелавам Ви успех във Вашето начинание и наистина се надявам, че образованието наистина Ви е приоритет.
И накрая аз също искам да поздавя всички мои приятели с турски имена, целувам ги и знам колко прекрасни, сърдечни и чувствителни хора са.
С най-добри чувства.
Диана
