Нов холографски дисплей може да предава триизмерни филми от едно място на друго, почти в реално време. Ако принцеса Лея трябваше да изпрати посланието си "Помогнете ми, Оби-Уон Кеноби, вие сте единствената ми надежда" от Земята в наши дни, това вече би било технологично възможно.
"Можем да вземаме обекти от едно място и да ги показваме на друго в 3D почти в реално време," казва специалистът по оптика Насер Пейгамбарян, който е лидер на проекта в университета в Аризона. "Това вече не е нещо, което е научна фантастика - вече можем да го направим, още сега."
Холографските филми са мечта поне от 1966 г., когато първата холограма е предадена по телевизионна система от лабораториите на Бел. Обновяващите се холографски дисплеи също са факт от десетилетия: първият такъв е създаден от Стивън Бентън в медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт през 1989 г.
Закъснение само от 2 секунди
Новото устройство прожектира цветно 3D изображение върху лист специална пластмаса чрез бързо примигващ лазер. Образът може да бъде обновяван на всеки две секунди - достатъчно бързо, за да осигури усещане за движение.
"В миналото холограмите, които сте виждали, са статични образи," казва пред сп. "Nature" Пиер-Александър Бланш от университета в Аризона, водещ автор на изследването. "Сега, с 2-секундно закъснение те започват да стават нещо по-веществено."
Изображението може също така да бъде предавано през Интернет за по-малко от секунда, което би позволило поглед почти в реално време към отдалечени събития - нещо, което авторите наричат "холографско дистанционно присъствие".
Пейгамбарян и колегите му подреждат масив от 16 уебкамери в полукръг около обектите, които те желаят да прожектират, сред които са модел на самолет, ваза с цветя и главите на учените. Всяка камера заснема обекта от различна перспектива, превръщайки образа в по-подобен на реалността.
Демонстрация на 16 перспективи, а технологията позволява стотици
"Ако отидете на прожекция на 3D филм като "Аватар", ще видите само две перспективи - едната за едното око, а втората - за другото," казва Пейгамбарян. "В нашия случай ние демонстрирахме 16 перспективи, но технологията има потенциал да показва стотици перспективи. Така че образът е много близък до това, което хората могат да виждат."
Камерите изпращат образите в друга стая, където те се кодират в импулсен лазер, който може да примигва с честота 50 пъти в секундата. Всеки импулс на лазера козира един холографски пиксел, или "хогел."
След това учените "обучават" лазера върху новоразработена пластмаса, наречена фотореактивен полимер, която е покрита с материал, превръщащ в светлината в електрически заряди, които създават и съхраняват образа. Зарядите се движат така из пластмасата, че когато светлината се отрази от материала, тя достига до погледа ви все едно се е отразила от моделчето на самолет или главата на учен.
"С този материал, тъй като зарядът може да бъде местен, можете да изтриете холограмата и да запишете друга холограма върху него," разказва Бланш.
Преди две години екипът на Пейгамбарян създава подобен материал, който обаче е могъл да опреснява образа едва на всеки 4 минути. Образите в този материал също така са били нарушавани от вибрации и температурни промени, така че екранът е трябвало да бъде съхраняван в кутия със строго контролирани условия.
Новият материал презаписва съдържанието си на всеки 2 секунди - стократно подобрение, и не се влияе от каквито и да е промени в средата, твърдят учените.
Отвъд развлечението и борбата срещу Галактическата империя, екранът би могъл да има важно приложение в медицината и военното дело, твърди Пейгамбарян.
Наблюдавате операция от различни точки на света? Уау!
"Различни лекари от различни части на света могат да участват в операция и да виждат ставащото, все едно присъстват на място," разказва той. Устройството дори би могло да се използва за дистанционна работа. "Хората от Европа няма да се налага да пристигат в САЩ, за да участват в конференция - те ще могат да я следят, все едно са присъствали на нея."
"Това е преди всичко усъвършенстване на материалите," казва специалистът по оптика Майкъл Бове от медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, който не е участвал в новото изследване, но си е сътрудничил с Пейгамбарян по друг проект. "Материалът е по-бърз и по-чувствителен, отколкото се е смятало за възможно преди."
Като се имат предвид малките размери на екрана и двусекундното забавяне, "някои хора в областта възразяват на понятието "дистанционно присъствие"," коментира Бове.
Бланш се съгласява, че времето на закъснение на холограмата е твърде голямо. "Честно казано, донякъде е дразнещо - и знаем това," споделя той.
За видео в реално време образът трябва да се обновява 30 пъти в секунда
За видео наистина в реално време образът би трябвало да се обновява 30 пъти в секундата. Това би изисквало или много по-чувствителен материал, или "много голям, много силен" лазер. Екипът се надява да открие материал, подходящ за създаване на холограми с видео-качество през следващите две години. Подобно намерение означава, че самата технология би могла да бъде готова за употреба в бита преди края на това десетилетие.
"За две години увеличихме скоростта 100 пъти. Ако можем да увеличим скоростта със същите темпове, ще надминем честотата на кадрите във видеозаписите," обобщава Бланш. "И ще постигнем целта си."
