За да догони по доходи Запада, на България ще са й нужни поне още 40 "моисееви" години, през които тя ще трябва да реши тежкия си демографски проблем и да подобри работата на институциите, предупреждава Световната банка.
Тези изводи се съдържат в най-новото изследване на Световната банка, направено по повод 20-годишнината от партньорството на институцията с България.
В доклада, който изследва възможностите на България за „златен растеж", Световната банка подчертава, че най-сериозният проблем е дълбоката демографска криза. Като отчитат, че българската нация е най-бързо застаряващата в света, експертите на банката са изчислили, че през следващия половин век страната ще загуби половината от трудоспособното си население.
„Това обстоятелство ще породи много проблеми, които са свързани не само с недостига на квалифицирана работна сила, но и с напрежения в пенсионната и социалната система. Поради това все по-актуален ще става въпросът за активното включване на ромите в пазара на труда", коментира Питър Харолд, регионален директор на Световната банка за Централна Европа и Прибалтика.
Бягството на младите
Изчисленията на Световната банка показват, че след 10 години ромите ще представляват една пета от излизащите на трудовия пазар българи. Финландската експертка Сату Кавканен от централата на Световната банка във Вашингтон обясни за Дойче веле, че разчетите за българските роми се правят въз основа на официалната статистика от преброяванията, която отчита за роми само тези, които изрично са посочили принадлежност към този етнос. Знае се обаче, че в действителност ромите в България са много, много повече.
Световната банка изчислява, че вследствие на бързото застаряване на българската нация разходите за социално осигуряване ще нараснат през следващите 50 години със сума, равняваща се на 3 процента от брутния вътрешен продукт на страната.
Голям проблем за България е и масовата емиграция на млади хора. И въпреки че през миналата година 30 000 млади българи са се върнали в родината си, а тази година те са дори още повече - 40 000, България определено изпитва недостиг на млади квалифицирани кадри.
В тази връзка финландската експертка Сату Кавканен съветва България да насочи вниманието си към укрепване на престижа на техническите професии - именно тяхното западане е сред причините за ниското равнище на иновациите в българската икономика. Кавканен споделя, че силно впечатление й е направил фактът, че в България масово се изучават хуманитарни и социални науки - за сметка на техническите специалности.
Лошото българско управление
Един от най-впечатляващите изводи в изследването на Световната банка се отнася до крайно ниската ефективност на държавните институции. По този показател България и Румъния се намират на дъното в ЕС - обществените възприятия за качеството на управлението са крайно негативни.
Това от своя страна има пряко въздействие върху имиджа на България сред чуждестранните инвеститори. А без инвестиции отвън производителността на труда, а оттам и доходите на населението няма как да дръпнат нагоре. Разбира се, бизнес-климатът се влияе не само от държавното управление, но и от състоянието на съдебната система - корупцията и мудността при разрешаването на търговски спорове отблъскват голяма част от чуждестранните инвеститори.
В заключение Световната банка констатира, че ако България иска да догони Запада, през следващите 30-40 години производителността на труда трябва да расте годишно с около 5,5 процента. В настоящата криза обаче такива стойности отчитат единствено страни като Китай или Турция.
