Студено е, а слънцето може и да не се покаже на сутринта. Тъмните сенки, влагата и белите стени, пропити от мириса на марихуана и цигари обгръщат цялата стая. Живея в истинския Амстердам, не онзи с проститутките и кофи шоповете. Sin city, както му викат тукашните из крайните квартали.
Събуждам се и се опитвам да намеря смисъл, онази мисъл, която ще ме вдигне от леглото и ще ми помогне да изляза и да победя. Не я намирам, псувам и ругая, докато се опитвам да отворя очите си. Оглеждам се наоколо - дим, мръсни дрехи, боклуци, празнота.
Чакам някоя врата да се отвори и да видя приятел, познат, ала и това няма как да се случи. Водя въображаеми разговори с хората, които ми липсват. Свободното си време прекарвам на въртящ се диван, а срещу него има огледало.
Виждам бледа, отслабнала сянка на човека, който бях. Рошава коса, брадясал ... Спомням си слънчевите безгрижни дни, но силна гръмотевица ме връща в реалността. Дърпам завесата. Отново вали, отново вятърът превива дърветата и огъва хората. Опитвам се да се приведа във вид... Всъщност има ли значение.
Говоря си сам и търся думите, които ще се сетя, и ще успея да погледна по друг начин на нещата. Не ги намирам.
Прекарвам десетки часове седмично пред това огледало, не защото няма с кой да си говоря, а защото няма какво да науча от околните. Дойдох с огромното желание да науча нещо, да изкарам образованието си и да работя. Осъзнавам, че няма да се справя.
В университета е пълно с хора, загубили човешкото, маршируващи кукли - обучавани, следени, вече научени, че единственият начин да успееш в живота е, ако работиш всеки ден от 9 до 17 часа.
Лицата им, както и моето, са изморени и бледи. Точно в това не исках да се превръщам, точно това се надявах да избегна и все още се опитвам. Започва и денят, умело запълнен с лекции, чийто край едвам дочаквам. По повечето предмети имам домашни, проекти, доклади. Сграбчили всяка свободна минута, постоянно напомнящи ми, че каквото и да правя, винаги има още нещо.
Есенни листа покриват пътя ми към вкъщи и осъзнавам, че не съм бил щастлив от доста време насам. Музиката ме спасява, слушам песни, които ми припомнят безгрижните дни. Хладното слънце едвам се прокрадва измежду облаците. Усмихвам се, защото ми става топло и приятно. Спирам на мостчето над реката и обръщам глава назад. Осъзнавам, че мразя всичко в онази сграда. От преподавателите, през местните, до храната в кафенето. Погледът ми се премества към общежитието, което ме е приютило.
Жълто-бяла сграда, сравнително голяма, апартаментите са отдавани под наем на студенти и чернокожи. Недобро място нощем. Едри капки дъжд ме връщат в реалността, на средата на алеята за колоездачи, а облаците над мен стават все по-тъмни. Не успявам да изпреваря дъжда и се прибирам мокър, вземам горещ душ и пия витамин C, защото ако се разболея, ще е наистина "чудесно".
Сядам на дивана и паля цигара, изпускам дима и проследявам движението му. Хаотичен и същевременно спокоен, намира мястото си в стаята ми. Денят свършва за повечето, но не и за мен. Сещам се, че цял ден не съм ял нищо. Две филии може би? Не мога да се сетя. Приготвям си спагети, защото е лесно и бързо, ако имам време и желание - омлет!
Хапвам, пия сок, поемам дълбоко въздух и сядам на евтиното дървено бюро, заобиколен от хиляди страници, учещи ме как и какво да мисля. Замислям се за живота и се сещам за един цитат: "Няма по-безнадеждно поробени от онези, които фалшиво вярват, че са свободни". Питам се дали фактът, че имам различно мислене, ме прави по-добър или лош човек.
Отговорът идва след секунди. Съжалявам, че не мога да бъда като другите. Съжалявам, че искам да съм щастлив. Иска ми се да си поговоря с някого, но съквартирантите ми са в почивка, няма какво ново да кажа на приятелите си във Facebook, просто защото всеки ден е еднакъв. Забравен съм. Паля цигара и сядам да уча, надявайки се един ден да намеря смисъла на това. Стаята се изпълва с дим, изчезващ както надеждите ми да се справя тук.
Забравям самотата, студа и Амстердам - и отварям учебниците. Апартаментът е пуст и прютява всичката тишина на света. Нищо не се е променило, няма и изгледи да се промени.
Така ли ще живея още 1 месец ... година ... три?
Aвторът да се обръсне, да си изпере дрехите и да спре за малко с тревата. Тогава може и да почне да ползва времето си малко по-пълноценно, вместо да се терзае с безсмислени словоизлияния като това
Ама защо се измъчваш толкова в този сив и мрачен Амстердам?Като не ти понася, защо не си дойдеш в България и не заживееш в Студентския град?Там е купонът...ще ти просветне.....
Ах милия пу*ьо мамин, нямало кой да му измие, изпере, сготви и разкаже виц да се посмее. Не искал да работи от 9 до 5 маминия... ама сигурно баща му и майка му в булгаристан точно тва правят за да може на мама дитето да има парички за собствена квартира, тревица и цигарки. Като прекарваш по 5 часа на ден на тоя стол - поне си намери някаква работа, лигльоооооооо! Тази статия е нарочно измислена да ни разлае сега. Иначе се съмнявам, че има истински такъв слаб, женствен и смотан пу*ьо и той не се притеснява да напише колко е жалък. Тва не е за тука - тва е да го прати в писмо на родата си да ги зарадва
@Borracho | 16.10.201213:18 Напротив! Много от БГ студентите в Холандия са точно такива Като осъзнаят, че освен да пушат тревичка, трябва да учат, а по някое време и евентуално да работят, се депресират и си свиват още един качак против големия стрес и напрежение Естествено, не искам да генерализирам, има и читави български момчета и момичета там :>
Зорница, с цялото ми уважение към твоят коментар, но аз лично видях мързел в статията... А мързелът въобще не е признак за различно мислене... На автора мога само да му кажа да се стегне, че мързела се влачи толкова бавно, че бедността бързо го настига!
Зорница Чакмакова Един хуав минус от мен. Ти би ли отишла до Амстердам да го утешиш, да му изчистиш, изпереш оспермените гащи и да му почетеш книжка докато заспи детето - и така до края на безсмисления му живот (който обзалагам се, че ще е дълъг за да се мъчи в собствения, личен, самопричинен ад). Казал съм нееднократно: Само син камък и права лопата ше ги опраеви такива! Ако и това не помогне - значи самоубийството е единствния изход!
Явно е новобранец , т.е. първокурсник малкият.Отлетял на далече от бащината стряха, за да учи и да сполучи и съвсем не е изключение още с първия мрачен дъждовен ден, с първия кош нечисти дрехи , празен хладилник и заминаване на компанията във ваканция да се почувства изгубен и самотен. Само още следващата събота, като се приберат аверите, като грейне слънцето, като се влюби в някое девойче от групата ще му стане топличко на душата и ще спре да се раздира от екзистенциални дилеми. Дребен, всички минават през тази месомелачка, стискай зъби.
Институтът тесен за мойта душа е . Кога човек дойде тук да задълбае с цел да превземе крепостта наука ...след време той чувства, че мозъкът му пука по всички извивки, шевове и гънки. ...И бащини сметки изпипани и тънки по дяволите литват в небесната шир и той не може вече да намери мир. И в книги дебели за своята плът той разбира харно, че те го делят от другите хора, от тяхната радост, че напразно губи тука свойта младост. Че един работник, който с чука чука, чука 5-6 часа и хич не му пука, а вечер се прибира доволен и щастлив, когато ти доказваш, че някой бил крив, че друг бил казал- така, па така, тогава той скита с момиче под ръка. Мисля ази още, че овчарят същ, нищо, че живее на пек и на дъжд, мъката излива в своя кавал, когато ти гладен, мрачен, недоспал, доказваш с пергели, кривки, транспортири, че кавал без дупка не може да свири. Мисля още утре на своя глава да отида при тия, що решават това пред тях да застана, на тях да се покажа и да мога аз с това да им докажа, че не съм машина, че не съм робот че аз имам също право на живот. Рече и отсече.Започна трагедията. Изпитът завърши. Само в зала трета двайсетина души си пробваха късмета. На студент по двама асистенти бяха, ала героите наши, вчерашни не бяха и тогава Кочо - стария студент - побелял, набръчкан, а нявга - левент, като видя, че нищо не може да стори, бръкна под хастара и тихо промърмори " О, Боже, погни ми с тез да се преборя!" ...последните думи изрече в коридора. Сто двадесет души те бяха на брой. Три четвърти паднаха в първия бой. със залп ги посрещна мечтаната сграда и с диви закани: " Така ви се пада!" Повърна ги бързо по родни места защото числото надви храбростта. Защото, защото... - въпроси без край, къде им е гробът днес никой не знай. Или да кажем се случиш от тия, дето накрая получават тапия и доволен поразкършиш кости, поизправиш снага, па тръгнеш по гости, или на разходка, или дето щеш и случайно срещнеш майка със детенце. Детенцето впива в тебе поглед смел и с пръстче те сочи: " Мамо, я поглеж го тоя!" А тя започва да го поучава, че който не учи като тебе става. Ти стискаш зъби и в миг се забравяш и нечия майка на глас споменаваш
Ауе тука стана някаква група за взаимопомощ е!?!? Група на депресираните, материално осигурени студйенти в чужбина И то егати чужбината - на 2-3 часа със самолет на цени понякога от 50-100 евро! И като си помисля после кви работници ще станат от тези ревливи пациенти и ми става лошо! Явно няма да мога да се пенсионирам тоз живот!
Ампели голем си брато ! Не са ебавам да знаеш ако и да са смея! Плуса ти е от мене. Убаво написано и последното ма преби - да измия вика неколко кенефа да са успокоя .
Паячке - и за тебе един плюс душа, за коментар 17! Ареса ми как си го казала .
Ампелиту - и от мене +!
Иратаис , и от мен за тебе +, знаш, че много обичам да те чета!
@Борачо: наборе,много си хард, дай му време на детето . Напомня ми на първите ми дни от студентските ми години в Германия. Отдушник ми беше работата, която трябваше да работя прет почти цялото си "свободно време" за да се издържам, много-много време за сълзи, сополи и песни на Емил Димитров не ми оставаха. Хахахаха! Ивански, добрите новини са, че оправия ИМА! Ще живееш! рецептата е следната: - даже и да не ти се налага да работиш за хляба си, намери си све пак работа. Носи удовлетворение, осмисля ежедневието, може с малко повече късмет да попаднаш на готини хора, с които си струва приятелството/ запознанството. Пари в излишък не пречат на никого, така че най- добре поразпитай колегите или из унито дали няма нещо, било то и за по 7-8 часа на седмица. - В германия са много разпространени форми на съжителство с други студенти, така наречените ВеГе-та. Да речем, трима души (студенти) в тристаен апартамент, всеки си има стая, имаш си личната сфера, но има и с кого да си кажеш 1-2 приказки и да изпиеш едно кафе като се прибереш от лекции и прочие. - Ходи интензивно на лекции и мачкай на изпитите. Из библиотеките скитат не една и две готини моми, пък току- виж си и научил нещо ;)
Айде да се включа към групата за взаимопомощ... На пича мога да му кажа само: Удоволствие доставя не знанието, а узнаването...