Откакто могъщи политически визионери прокламираха "Няма ляво, няма дясно!", светът се раздели на либерали и консерватори. Заедно с това дойде и ново неудобство: оказа се, че не е съвсем ясно какво означава едното и какво означава другото, въпреки възрожденските усилия на плеяди академични мислители да го обясняват и да се мъчат на го набият в дървената глава на простия гражданин.
Заели веднъж своето място в политическия дискурс, думите "либерал" и "консерватор" закономерно се превърнаха в обидни. Толкова обидни, че съвсем скоро може да станат част от езика на омразата и да се наложи да ги заменим с по-политкоректни евфемизми както заменихме "циганин" с "ром" и "хомосексуалист" с "гей". Например "либерал" да заменим с "маркузианец", а "консерватор" – с "весел киселяк".
Най-напред обидна стана думата "либерал", защото така започнаха да наричат неомарксистите. В отговор "консерватор" скоро започна да се употребява в случаите, когато неомарксистите искаха да обидят някого.
Особено обидна форма на "консерватор" стана "патриот", което в последно време вече звучи като псувня на майка. А когато искаш не просто да напсуваш някой консерватор, а директно да го прокълнеш, наричаш го "фашист".
Разбира се, много от хората, подложени на такива обиди, нито са либерали, нито са консерватори, още по-малко пък са фашисти, а ако случайно се окажат патриоти, мълчат и не смеят да се обадят.
Да вземем мен. Давам себе си за пример, не защото съм изключителен, а по-скоро защото съм типичен. В разни революционно-екологични форуми, амбициозни блогове с лек аналитичен нюанс, и сайтове за организирана лява пропаганда все по-често ме наричат консерватор, че даже и фашист.
Изкарват ме едва ли не консистентен идеолог на "новия консерватизъм", каквото и да означава това (ако някой знае - да помага!).
Изкарват ме патрЕот, защото споделям мнението, че в историята има процеси, много по-дълги от един човешки живот и затова не е зле да помним опита на предишните поколения и да го прилагаме.
Изкарват ме патрЕот и когато дръзвам да пиша, че носията не е работна дреха, с която селските предци на днешните космополити са пасли свинете си, а най-официалното облекло на богатите хора, това, което се облича само в празнични дни и носи такова достойнство, че и днес по цял свят е част от дрескода на дипломатическия протокол.
А пък съм фашист заради това, че намирам за извратено човек сам да определя пола си и да парадира по улиците със сексуалността си, каквато ще да е тя.
Така ме описват и аз съм поласкан от вниманието.
Но нека да обясня. Консерватор не съм, защото не членувам в никаква партия или друга организация, определяща себе си като консервативна. Да приемам истината и доброто за обективни и абсолютни, а не за субективни и относителни, е мироглед, философия, а не политическа ориентация.
Да съм скептичен и понякога присмехулен е темперамент, да ценя и пазя семейството си е възпитание, да се стремя да давам повече, отколкото да получавам, както и да обръщам внимание първо на задълженията си, а после на правата си – това е морал, а не политическа ориентация.
Ако видите някой да се бие в гърдите и да вика: "Аз съм консерватор!", трябва много сериозно да се замислите за него.
ПатрЕот също не съм, доколкото с този термин напоследък описват националист-ексхибиционист. Обичам семейството си, обичам квартала си, обичам града и родината си - все чувства банални и присъщи на всяка неувредена душа. Но това за мен не е белег на идентичност, не е нещо, което да ме отличава от другите. То просто е част от личността ми, а не политическа ориентация.
Нещо повече, за мен национализмът, извън всички останали свои недостатъци, е идеология, която противоречи на съборността и уврежда вселенския характер на човечеството. Национализмът ражда етнофилетизъм. Тъй че по-добре ме наречете зилот, отколкото патрЕот.
Не съм и фашист. Фашизмът (респективно нацизмът, който за мнозина е същото, макар че е съвсем различно) е социално антицърковно учение, което търси своето основание във величието на езическата древност.
То е тоталитарно, то разглежда човека като бурмичка от машината, като част от цялото, а не като цялост, съдържаща цялото цяло. Стреми се да ограничи свободната воля и осъзнатия избор на човека, което е посегателство спрямо неговата природа, цел и смисъл на живота.
Така че аз съм по-скоро нещо като обратното на фашист и на комунист или на тоталитарист, ако трябва да обединим двете в един термин. Това че не говоря заоблени политкоректни приказки и че не одобрявам някои нравствени девиации, не ме прави нито фашист, нито нацист.
Какъв съм тогава? Тук е мястото Кирил Маричков да изпее: "Аз съм просто човек" и с това да тури точка на всичко, защото понятието "човек" е необятно и същевременно стройно и ясно подредено, но аз ще добавя едно-две уточняващи неща.
За мен е особено важно Църквата да заема централно място в обществото, до обслужва духовните нужди на човеците чрез неповредените тайнства, които извършва; да обучава и възпитава човеците още от детска възраст така, че те да разпознават духовните си нужди; да бъде нравствен коректив на злободневието и мимолетните страсти от позицията на хилядолетните си догмати. Която партия приоритизира тази политика, има сериозен шанс да ме спечели за гласоподавател, стига да не е оцапана с някакви безобразия.
За мен монархията е по-сполучлива форма на държавно управление от републиката и историята го е доказала. Демокрацията е чудесна, но толкова лесно се корумпира, когато остане самичка! Все по-рядко решенията, които се взимат по демократичен път, са автентичната воля на "демоса".
Гражданите с висока политическа култура, тези, които наистина знаят какво се случва на местни, парламентарни или европейски избори, все по-честно не желаят да гласуват от мързел, омерзение или криворазбран индивидуализъм, като по този начин дават думата на субекти (често организирани и платени от партиите), които продължават да си въобразяват, че президентът е този, който "дига пенсиите" и че министър-председателят е началникът на народното събрание.
Затова монархията е един чудесен коректив над парламента и правителството, особено когато по природа има и легитимност, каквато политическите партии никога не могат и да сънуват. Монархията е последна инстанция. Хубаво е да има кой да свали всеки самозабравил се управник.
Пък и кога намразихме монархията? Славната ни 13, че и повече вековна история, с изключение епохата на комунизма, е монархическа. Великите ни владетели - Аспарух, Тервел, Крум, Симеон, Самуил, Калоян, Иван Асен - всички те, с които се гордеем до просълзяване, не са имали понятие за народ и нация, но са имали за династия; не са имали понятие за демокрация, но са имали за йерархия.
Нашият светилник, първопроходникът на Възраждането – атонският монах Паисий – нима той не потърси забравеното ни достойнството с думите: "...ли българите не са имали царство и държава?".
Откъде у нас този републиканско-масонски дух?
Ето такива са моите политически убеждения. Което не означава, че докато държавата ми е секуларна република, аз няма да съм лоялен гражданин и няма да я подкрепям. Очевидно такъв е Промисълът за нас към днешна дата и ние трябва да го приемем със смирение и благодарност.
Виждайки всичко това, нека не друг, а политолозите да се изкажат какъв съм аз политически, нека те ми сложат нужния етикет, защото са професионалисти. Нека ме пришият към която категория решат, а пък аз ще видя дали ще се съглася. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Я,появил се нов форумен тъпанар. Подчертано арогантен с липсващи три по седем. Куче медалист.
Mako опитвам се да избягвам да се заяждам с теб, защото ми се струва че си малко по широко скроен от повечето 'интелектуалци' тук. Може и да греша, незнам.. Но явно не си прочел нищо от това което съм писал. Аз не наричам българският народ просташки... Аз съм българин, това би било най-малкото абсурдно. Аз също съм в кюпа на тази мизерия, въпреки че не живея там. Мислиш ли, че беше лесно да напусна родината си и да оставя назад всичко свързано с нея, приятели, семейство, любими места. и тн... Прекалено грешна представа си си изградил. Тази злоба е насочена към определена прослойка в българското общество към която дедето все по упорито се опитва да ме убеди че пренадлежи. Естествено, че не гледам на целия български народ по този начин. Както вече споменах, жал ми е за многото упорити, способни и разумни българи които останаха в България., защото страната има всичко необходимо за да бъде просперираща, уредена, спокойна и с щастлив народ като много други европейски страни,. Но ретроградното поведение на една част от населението (включително и политическата класа) продължава да дърпа към дъното желаещите и можещите. Аз избрах да не участвам в това безобразие. Все още чета за мутри и рекет, изминаха 17 години от както напуснах страната и струва ми се че нищо не се е променило. И голяма част от вината е в мисленето на някои хора. За това става дума. И тогава се появяват хора като дядката с подобни коментари - ''Аз, както неведнъж съм заявявал съм умерен расист, сексист, хомофоб и ксенофоб. И неумерен български националист...'' Какво да му кажеш на такъв човек... !? Както и да е ... Извинявам се за това за майките!... на простотията с простотия, но вероятно преминах границата на допустимото.
Conspirator отдавна сме те забелязали теб, няма нужда да говориш за себе си в 3то лице.
ок разбрах.. какво да ти кажа, аз нито съм 'успешен' нито си трая.. истината е че прекалено дълго си мълчах. Този е единствения форум в който някога съм писал. Започнах защото от доста време чета публикациите на кафенцето и коментарите на редовните, обаче тогава не ми се занимаваше да споря за глупости с хора които не ме интересуват нито ме познават. Но в последните месеци всички тези расистки, сексистки, хомофобски и тн. нападки зачестиха и си казах, така и така няма да променя ничие мнение , защо пък да не им тегля една... Признавам, че не е никак конструктивна тази стратегия, но все пак.. А и съм и в отпуск от една седмица. хахаха. Аз за личен успех никога не съм говорил, нито съм парадирал..Но естествено, че интерпретирайки по този начин написаното от мен, на дядката му е по лесно да понесе мисълта за собствената си незначителност. Аз говорих единствено за един нормален живот и дадох конкретни примери за това.. Работа с добри условия, 28 работни дни отпуск, 13 и 14 заплата, бонуси, служебен автомобил, здравни осигуровки, условия за създаването на семейство, успешно действаща здравна и орбазователна система, спокойствие, сигурност, възможност да посещаваш различни европейски градове през уикендите, да планираш ваканции в дуги страни.. Това не е успех това е общия стандарт на живот за доста голям процент от квалифицирана работна ръка в доста западно европейски страни. Те са почти даденост. Дори и да не ти предложат всички тези условия още през първата година от работният ти стаж, през втората почти сигурно ще го направят. В някои фирми дори и стажантите получават служебен автомобил. Какво да ви обяснявам.. Това би трябвало да е даденост и за компетентните, интелигентни и трудолюбиви българи в България, но уви. Вярвам, че това е възможно да се случи в България, но не със досегашният подход на политици и нация, който трае почти 3 десетилетия. Познавам няколко успели млади хора в България,но те са рядкост. Вие сами знаете каква е реалноста, няма нужда да ви убеждавам в каквото и да било. Аз не съм специален, напротив, професията която съм си избрал никога няма да ми донесе кой знае какви успехи, но ми дава повече от достатъчно. Да работиш по специалноста си и във фирми които ценят кадрите си не е утопия в страните в които съм бил. Ако говорим за успехи, мога да ти дам за пример съпругата ми, но само тя си знае как завърши право в един от най-престижните местни университети, плюс още две магистратури, докато работеше...Бих ти дал и много други конкретни примери и подробности, но анонимноста за мен е злато. Ако ме питаш защо ги давам тези примери, ами защото много от тукашните форумци плюят срещу западно европейските нрави, и говорят какви ли не глупости за западно европейските страни, но истината е че голяма част от тях предоставят наистина висок жизнен стандарт за своите и за чуждите граждани. Както и да е... жал ми е, че много хора в България се задоволяват с трохи и се подлагат на експлоатация, но най ми е жал че повечето са се примирили с това.