Изключено е някой да е смятал, че назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС ще мине по мед и масло, и той спокойно ще встъпи в длъжност и ще се заеме да укрепва националната сигурност. Режисьорите на този епизод са пределно наясно, че няма начин Пеевски да бъде оставен да оглави българската тайна суперслужба. А и те самите едва ли биха го оставили (особено пък сега, при току-що разширените й възможности).
Така че автоматично отпадат елементарните обяснения, че това било завземане на власт. Ако някой се кани да завзема ДАНС, то със сигурност няма да го направи по такъв безцеремонен начин, а значително по-незабележимо, неусетно и най-вече надеждно.
Нелепите клетви на Местан за "категоричен ангажимент" за "не само парламентарен, а и граждански контрол", и още по-нелепите уверения на Станишев, че "трудните ситуации" изисквали "нестандартни решения", а пък Пеевски, видите ли, имал "решимост", бяха нескопосани опити да кажат нещо смислено. И двамата изглеждаха просто жалки.
За разлика от тези на областните управители и зам.-министрите, кандидатурата на момчето не е резултат от политическа сделка. Не съществуват разумни съображения, по които за подобен пост да бъде издигнат подобен екземпляр. Нито подмолното лукавство на ДПС, нито бекапейщината на БСП, нито невротичната маниакалност на "Атака", нито дори махленското кадруване на ГЕРБ не могат да произведат чак такова недоразумение. В сравнение с Пеевски начело на ДАНС, даже Румяна Желева като еврокомисар стои по-приемливо.
Пеевски дори не е бушон. Никой не слага бушон, за който е очевидно, че ще гръмне веднага.
Въпреки това обаче Делян Пеевски беше сложен за шеф на ДАНС. И то с допълнително скандализиращи детайли - претупване на гласуването за 15 минути и незабавно последвалата среща с Цацаров и Йовчев. Това би било нормално при отдавна оповестена, подробно обсъдена и консенсусна кандидатура. В случая е точно обратното, по всички показатели.
Какво тогава стои зад безсмислицата Пеевски?
Това не е хватка от междупартийните борби. Не е и провокация от едни политически сили към други.
Това е ПРОВОКАЦИЯ ОТ ВЛАСТТА КЪМ НАРОДА.
Единствената функция, която назначаването на Пеевски (и то по такъв демонстративен начин) можеше да изпълни, беше да подейства като взривател на натрупаното обществено недоволство. И точно това се случи. Толкова моментална обществена реакция на политическо решение досега у нас не е имало.
След което, вместо да дадат заден ход както при далеч по-слабата реакция по повод номинацията на Калин Тихолов за министър, партиите на власт се заинатиха. Лидерите им се юрнаха по медиите да сипят изсмукани от пръстите обяснения, а БСП изнагляха до категоричното "решението няма да бъде преразгледано" от устата на заместник-председателя на парламентарната им група Атанас Мерджанов.
Имам натрапчивото усещане, че от февруари насам някой много се старае България да не остава без грандиозен скандал в текущия дневен ред. И то такъв, че да ангажира абсолютно всички в страната.
Нещо повече: като че ли има стремеж хората умишлено да бъдат изкарани извън нерви. И това започва да се случва. В интернет коментарите една от най-често използваните думи е „гавра" - и тя е съвсем точна. Вече не става въпрос за цени на тока, липса на работа и нисък жизнен стандарт. Става въпрос за достойнство.
Обида за достойнството ни е, че в деня на откриването на Дунав мост 2, една от най-значимите (ако не и най-значимата) инфраструктурна инвестиция, която ни доближава до Европа и изважда целия северозападен регион от изолация, ние трябваше да се занимаваме с карикатури като Пеевски и назначението му. Подобни гаври си правеше с нас Кадафи, когато обявяваше поредното издевателство над медиците ни точно в навечерието на национални или християнски празници.
Гаврата с костинбродските бюлетини в деня за размисъл не успя да обиди народа чак толкова (за което лично аз съжалявам). Тази с Пеевски обаче е на път да успее. Дори знакови лица на БСП публично се възмутиха, а Антон Кутев в прав текст каза, че компромисите си имат граници. За пръв път действия на БСП предизвикват толкова открито неодобрение от нейните собствени кадри.
При което възниква следващият въпрос: кое е това, заради което партия като БСП рискува не само електората си, а и свои основни кадри, а може би и цялостната си стабилност.
Сещам се само за едно: тази дълбоко мечтана "борба за опазване на демокрацията", силно акцентирана още от Доган в речта му при пластмасовия атентат. Очакването за нея струеше от цялото предизборно говорене на БСП, ДПС и "Атака". Да, но Борисов ненадейно подаде оставка и „погазването на демокрацията" не се случи. И никой не повярва на Местан, когато с пяна на уста предупреждаваше нацията за дебнещия откъм Костинброд държавен преврат.
Явни са обаче мераците тази "борба" все пак да се състои, въпреки непредвидените изменения на първоначалния план. Продължават опитите българските граждани да бъдат вбесени дотам, че да излязат масово и да почнат да трошат (или поне да излязат масово, за трошенето си има "специалисти"). При което ще се наложи да бъде "опазена демокрацията" - по начина, който Доган имаше предвид. Тоест по начина, по който Ердоган я "опазва" в Истанбул.
Може би затова толкова упорито се повтаря рефренът за "сценария на ГЕРБ за дестабилизация": някому е критично нужна истинска дестабилизация, за да бъде приписана на ГЕРБ - и по този начин да бъде окончателно унищожена последната реална алтернатива на управляващата в момента тройка.
Десните партии бяха засилени в небитието, спирането на държавното субсидиране за партии с под 4% практически значи недопускане на силна и независима извънпарламентарна опозиция. Остава ГЕРБ да бъде обвинен в опит за преврат и ръководството му - вкупом вкарано в затвора (с услужливите усилия на бързичко сработилите се прокуратура, МВР и чисто нов ДАНС) - и хоризонтът пред наследниците на БКП ще остане кристално чист. Почти четвърт век чакат, явно са се изнервили вече...
Разбира се, същевременно ще се изчисти и хоризонтът пред АЕЦ "Белене". А защо не - и пред нефтопровода "Бургас-Александруполис"? За отбелязване е, че напоследък всякакъв дебат на тема енергетика се тушира плавно и внимателно. За сметка на куп други неща, за предпочитане колкото може по-отдалечени от енергетиката.
Така че съм склонен да се съглася със Станишев за едно: сценарий за дестабилизация има. Само дето не е на ГЕРБ - а негов, и на днешните му "братя по оръжие".
Всъщност, те всичките се командват от едно и също място - което именно е действителният противник не само на българската демокрация, а и на всичко смислено в България. Безсмислицата Пеевски е само изкуствена патица.
_______________________
Три допълнения:
1) Не може да не се отбележи абсолютно адекватната реакция на президента. Плевнелиев има доста трески за дялане, но в случая направи точно каквото трябваше: и бързината на реагиране, и нарочно преекспонираното "даване на акъл" на парламента, и отказа от участие в откриването на моста (така привлече вниманието на Европа), и незабавното свикване на КСНС. Дано да продължи така.
2) С оглед на написаното по-горе, заслужава внимание всичко ставащо в и около Министерство на отбраната. Ако все пак опрем до "борба за опазване на демокрацията", от това министерство ще зависи много. А засега няма никаква информация какво прави (и какво се гласи да прави) Ангел Найденов там.
3) Не на последно място по важност е реакцията на епизода от страна на самите служби. Те по закон нямат право да протестират, освен това са свикнали на тяхна територия да се сблъскват различни политически и икономически интереси. Никога досега обаче не са служили за арена на такъв долнопробен цирк.
Естествено е това да засегне професионалното самочувствие на тези хора: всеки нормален човек на тяхно място би се почувствал унизен. А те познават задкулисието добре - и много се надявам оттам да се появи един български Брадли Манинг или Едуард Сноудън, или поне следваща серия на "достойните прокурори" (тук кавичките не означават ирония). Подобна поява би могла да промени коренно развитието на нещата у нас.
