Елате и вижте. Когато бях ученичка, основна тема при обучението ни по литература, история, а и география бе класи, класовият враг и безкласовото общество, към което се бяхме запътили.
Класовият враг ни дебнеше отвсякъде. Врагът на народа. Не знаех как изглежда - знаех как изглежда самия народ. Знаех народа, защото смятах, че това съм аз и всички тези, които изпитват мъката при пътуването в градския транспорт и влаковете. Най-вече мъката и досадата на пътническия влак. Класата на пътуващите в пътнически влак.
Сега за класи не се говори, няма и класов враг, няма изобщо враг, но си има, както преди, група българи, които ползват това общодостъпно, евтино превозно средство, единствено възможно за тях - пътническия влак. И слава богу, че го има, и нищо, че е мръсно, противно и претъпкано, защото алтернатива няма, а и без пари може да се повозиш.
А тия, дето гонеха навремето класовия враг, така и не изпробваха това превозно средство. А децата им са виждали влак само отдалече. Е, господа-другари, "Трета класа"вече няма и се престрашете.
И да се качиш на влака трябва да минеш и през някоя гара. А моята гара е гара София. Преди повече от тридесет години беше срината хубавата стара постройка на гара София с цел построяване на модерна гара. Да видим какво се получи. Влизаш в гарата, купуваш билет и отиваш на съответния перон, където е твоят влак.
А при новата организация е така: слизаш от трамвая, после надолу в мръсно, неосветено подземие, миришещо на човешки екскременти. Покрай мръсотия и съмнителни човешки сенки се добираш до стълба, която опъваш нагоре и вече може да влезеш да си купиш билет. Тук миризмата е на ресторантско пържено олио и единствено приветливо настроение ти създават приютилите се в грозното мръсно убежище птици.
Купуваш билет и се налага да се отправиш пак надолу, пак мръсно подземие и много магазинчета, които създават живот в дупката и след дълъг преход се добираш не до влака, а до стълба нагоре, която след като я преодолееш и повървиш по перона достътъчно дълго, ти си вече пред чакащия тебе влак.
Запомнихте ли? Слизаш от трамвая (или автобуса) слизаш в подземие (първи стълби), качваш се да влезеш в гарата (втори стълби), купуваш билет и слизаш в тунел (трети стълби), търсиш съответния перон и като го откриеш се качваш (четвърти стълби). Ето го класовият враг - проектантът на новата гара София.
Искам само да съобщя на държавното ни ръководство, защото зная, че не се возят с влак и няма как да видят знамената. А байряците, които се веят по гарите - трибагреникът и синият европейски, господа, знамената са тъжно мръсни и вехти.
И се престрашете и се качете на пътнически влак и слезте например на гара Левище. Недалеч оттук, на отсрещния бряг на река Искър е паметникът на Дядо Йоцо - героят на Иван Вазов от едноименния разказ. Идете и вижте.
