Има ли вероятност един ден децата да повярват в Самотяжка, вместо в Пепеляшка? И още как -и това ще определи едно съвсем ново съществуване.
Човечеството е на крачка от "идеалното" ежедневие, когато няма да се определяме като умни и глупави, добри или лоши, а ще се измерваме в единици самотност. Ще си имаме всичко, само за нас ще си е, а ревизиите ще отчитат огромните ни вътрешни липси.
Самотата е паяк, който плете паяжината си около теб, после по теб, накрая намира начин да се пъхне и в главата - и ти се пристрастяваш. Понякога мислиш за нея, друг път забравяш, понякога даже ти се иска да се лекуваш. За жалост клиника за лечение няма.
Вярва ли някой в идеала за самотно съществувание?
Самотата не е болка за умиране, ако погледнем глобално. Телевизия, радио, вестници, интернет, агенции за запознанства и дори едни специални нощни труженици и труженички, всички те са щури опити за лечението й.
Оказва се обаче, че не можем без другите - дори да не ги познаваме. Тогава с какво самочувствие някой ще се зове "самотник"?
Нека погледнем през ключалката
Ако никога не си изпитал удоволствието да почукаш на собствената си врата и да ти се отвори, ако никога не си получавал кафе в леглото, ако никога не си вдигал скандал заради чифт мръсни чорапи, ако никога не си разрешавал на друг да обърше хремавия ти нос, ако никога не си плакал поне пет часа заради друг... Защо си жив? Забравих, че имаш котка.
У дома самотата се усеща като вкиснат домат, който може и мигрена да ти докара - и да си остане скрит, ако котката не го открие, изхвърли в кошчето и почисти килима... Ако котката ти има тези способности, тогава наистина не ти трябва друг.
Но човек е човек, защото не би могъл да бъде сам. Просто така сме устроени. И в началото на началата са били пак двама.
Печелим или губим в самотата си? Ако я има "войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния", то ти печелиш, защото няма кой да ти я вдига, нито кой да ти я сваля. Печелиш в битката с мръсните чорапи - понеже на пода е само твоят чифт.
Из "Кодекс на веселия самотник":
"Нахлузете бял хавлиен чорап на ръката си. Колкото по-мръсен, толкова по-податлив на обработка. За най-добри резултати не импровизирайте, разиграйте предварително подготвена сценка."
Нужно ли е да говорим за останалите ползи от самотата? Купуваш торта и е само за теб, топлата вода в бойлера е само за теб, дистанционното е само за теб, целият гардероб е само за теб, най-доброто място на дивана - също.
Из "Кодекс на красивия самотник":
"Разрошете косата си до неузнаваемост, ако използвате червило - размажете го добре по брадичката си. Пийнете един коктейл "Самострелник " (равни части вода, водка, оцет, сода за хляб), нарежете си кюфтенца за мезе, пуснете си "Любими македонски песни", vol. на max, нахлузете чорапите на ръцете и танцувайте в захлас."
Красотата на самотата е голяма, а предимствата са истински. Един самотник може да се разхожда по бял потник и да го накапе с яхния, да чопли семки и след това да се фотографира с широка усмивка.
Събота вечер в гарсониерата е тихо. Лежиш, завит с родопско одеяло, подарък от леля ти, загатва се бял потник, рошав си, "самострелникът" е изпит до дъно, което обяснява стомашните болки плюс онези в тънките черва, черния дроб, белия дроб, бъбреците и прочие органи.
В устата ти - отдавна угаснал фас, телевизорът е окупиран от Ханс Махмелшулц, който рекламира рендета. Някой влиза в гарсониерата! Ти не се плашиш, напротив. Господин в бяла престилка се доближава, не говори, само те упойва.
Събуждаш се и установяваш, че ни потник, ни боб... Някаква бяла риза без процепи за ръцете, а си сигурен, че не си какавида. Стаята е подозрително олекотена в дизайна...
Колко тъжно се стичат обстоятелствата за Самотяжка и Самотяжко. Защо? Заради един паяк, който ти не уби, за да не повредиш латекса.
