"Какво ще стане, ако започнем да практикуваме вече забравеното право да мечтаем?" Едуардо Галеано
Борбата за икономически и социални права на хората е тази, която е в основата на протестите и мобилизациите на испанските Възмутени. Това първо измерение на движението може да бъде характеризирано като изобличаване, в което недостатъците на системата са разпознати и посочени.
Но има и второ измерение, което все още се намира в процес на изграждане, но което може да бъде определено като процес на експерименти с нови начини на подсигуряване на човешки права. Два аспекта са от ключово значение за това състояние на нещата: първо, процесът на запълване на празнините на системата, и второ, колективната, самоопределяща се защита на човешките права.
Празнините на настоящата система, които Възмутените целят да запълнят са две: от една страна, това са физическите празнини, олицетворени от празните домове (спукването на жилищния балон в Испания остави огромно количество домове: около 6 милиона - 20% от всички жилища в страната - в момента стоят празни); броят на безработните (безработицата достигна потресаващите 4.587.455 в края на юли 2012); в огромния брой незаконни имигранти, на които се отказва медицинска помощ (Закон 16/2012 лишава имигрантите без документи от здравеопазване); или 24-те процента от испанското население, които в момента живеят на ръба на бедността.
От друга страна празнините, оставени от капитализма, спомогнаха за метафоричния глад за по-добър свят. Неспособността на системата да се учи от стари и съвременни грешки доведе до надигането на пространство на колективно действие и солидарност. Това ни навежда към втори аспект: различната концепция за права, която изниква от тези празнини, и начинът, по който тази концепция е вкоренена в проекта на самоорганизацията.
Възмутените рамкират своята борба около идеята за човешки права, но в същото време те изграждат пространства на солидарност и колективно действие, с които да подсигурят спазването на тези права на общностно ниво. Това може да бъде видяно от парадигматичния случай на жилища в Испания: спукването на жилищния балон в началото на кризата доведе до това все повече собственици да губят домовете си в резултат на хищническо кредитиране или откровени банкови измами. Наемателите са изхвърляни, защото или губят работата си или не могат да си позволят обслужването на нарастващите ипотечни задължения.
Това води до парадоксалния пейзаж, в който безброй бездомни семейства живеят непосредствено до милиони празни жилища. Възмутените се присъединяват към граждански колективи, активни по жилищния въпрос (като "Платформата за Тези, Афектирани от Ипотека") и заедно започват кампания, чиято цел е спирането на насилствените изселвания. Насилствените изселвания и възбрани се превръщат в драма за Испания: само през м.г. са извършени 58 241 изселвания в страната, с 22% повече спрямо 2010.
Движението успява да спре около 200 изселвания през 2012 г. Вътре в движението на Възмутените се сформира работна група за жилищните права, която впоследствие създава Жилищен Офис (Oficina de Vivienda). Кварталните асамблеи служат като канализатор на инициативите за спиране на изселвания: започват да събират информация за планираните изселвания в техните райони и да мобилизират активисти на насрочените за изселване дати.
На второ място, Възмутените активно популяризират инициативата за плащане в натура, призовавайки за прекратяването на ипотечни дългове след предаване на ключовете на иззетата собственост. Вследствие на тази инициатива, активистите успяват да съберат необходимите подписи за започване на гражданска законодателна инициатива. Целта на тази дейност е да се изпрати петиция в Парламента, за да се реформира жилищното законодателство, въвеждайки плащането в натура по начин, който не зависи изцяло от преценката на банките.
На трето място, активистите сформират Окупационен Офис (Oficina de Okupación), с други думи, консултантски услуги за скуотъри. Движението използва окупирането по два начина: от една страна някои пространства се окупират с цел създаване на проекти на самоуправлението, като самоуправляващи се социални центрове (centros sociales autogestionados), като многофункционални културни центрове, центрове за най-различни групи, кампании и дейности. От друга страна окупирането се използва като техника за осигуряване на прилично място за живеене за хилядите хора, изгубили домовете си в резултат на кризата.
Един успешен пример за това е Corrala La Utopía в Севиля, където 32 семейства, подкрепени и подпомогнати от местното движение на Възмутените, окупират на 16 май 2012 г. изоставена сграда, собственост на агенция за недвижими имоти. Тези семейства били изправени пред сериозни жилищни проблеми, много от тях били насилствено изселени от домовете им, или това им предстояло, нямали достатъчно приходи, за да плащат наем или ипотека. Те се свързват с участници в движението 15-М(Възмутените) в Севиля, които им осигуряват подкрепа, дават им съвети и с тяхна помощ окупират сградата.
Нова култура на правата
Креативното и радикално пряко действие е интегрална част от движението в този момент: то свързва възмущението на Възмутените с тяхната борба за различна система. Докато отричат провалите на настоящата система, Възмутените се впускат в колективен процес на изграждане на различно общество, започвайки локално и завършвайки глобално. Борбата за човешки права е заложена в сърцевината на този процес.
Движението изгражда социална лаборатория за създаването на нова култура на правата. Тази борба не цели получаване на права, дадени от държавата; това е политическо надигане, в което хората започват сами да определят своите нужди и как могат да си помогнат взаимно, за да ги осъществят. Възмутените съзнателно, но понякога и несъзнателно, създават система на правата, базирана на самоопределение и автономия, която не разчита на конвенционалните властови структури и концепцията за правата като произтичащи от държавата.
Вместо това, Възмутените експериментират с начини, базирани на общността, за подсигуряване на човешки права. Те са осъзнали, че техните права са изложени на риск, докато разчитат на конвенционалните властови структури (и както виждаме, програми за икономии продължават да се прилагат от правителствата без никакво отчитане на техните последици за човешките права).
Следователно, както антропологът Раза твърди, Възмутените намират нови начини да произвеждат права, като ги дефинират по такъв начин, че тяхната дефиниция същевременно създава достатъчно сила, за да ги реализира.
Можем да дефинираме това като проект на самоорганизацията, който създава паралелна структура, в която правата се произвеждат колективно, в която правата се притежават само докато успяваме да изграждаме заедно с другите колективните способи, с които да ги упражняваме. Както активистът Андрей Курник твърди, това е политика от малки стъпки за създаване на нови алтернативни форми.
Концепцията за правата е свързана с алтернативната визия за демокрация, която движението на Възмутените издига: демокрацията започва с това гражданите да се грижат един за друг и да са отговорни спрямо тези грижи, поемайки отговорност едновременно за себе си и за своето семейство, общност, страна, хората и планетата като цяло.
Отговорността да се грижиш е залегнала в сърцевината на движението; отговорността, която всички ние носим като общност или колектив, да подсигурим удовлетворяването на нуждите на хората, с уважение и без принуда.
Работа в прогрес: Създаване на алтернативи
Целта ми тук е да покажа, че Възмутените в момента са ангажирани и взаимодействат с широк спектър от утвърдени, действащо отдавна социални организации и колективи, във формулирането на алтернативи на настоящата система; алтернативи, които ще помогнат за изграждането на общество, изградено на човешки права.
От тази гледна точка би било разумно да изоставим дилемата държавно/частно, която разпознава само две еднакво неудовлетворителни възможности (държавен или пазарен контрол), и да отбележим, че се предлагат нови алтернативи, основно базирани на децентрализация, общност, демократично управление на благата, политически, социално-икономически и културно вдъхновени вместо финансово-икономически мотивирани.
Възмутените опитват да изградят свои общностни пространства, базирани на принципите на солидарност и самоорганизация. Те експериментират с нови начини за подсигуряване на човешки права като част от по-обща политическа борба. Те отприщиха радикално въображение с цел освобождение на колективното съзнание на всеки сектор от обществото, който да се противопостави на настоящите властови структури и да ги замени с цивилизовани, хоризонтални и самоопределящи се алтернативи.
