Днес все по-често ролята на медиите е поставена под въпрос - голяма част от новините ни се въртят само около едно име; безпристрастността, една от основните ценности на журналистиката, често не се вижда с просто око, а жълтите вестници май дори и не попадат под категорията "журналистика".
Медиите имат огромна сила. И от тях зависи как ще я използват.
Подготвяйки се именно за тази професия, и то от далечна Англия, няколко пъти попадам на едно име - Джанюариъс Макгахан. А то винаги е последвано от името на България. Знаете ли защо?
Защото този репортер е изиграл ключова роля при нашето Освобождение.
Роден в САЩ, изгубил баща си, когато бил на 7, учил право в Европа и точно преди да се върне в родината си, New York Herald го моли да отрази Френско-пруската война заради добрия му френски. А бил самоук.
И така 24-годишният Макгахан забравя за адвокатската кариера и посвещава целия си живот на отразяването на военни конфликти.
След Баташкото клане английският Daily News публикува статия от константинополския си кореспондент за турските зверства. Но правителството на Острова е протурски ориентирано и отрича написаното. Вестникът трябва да се защити и за това изпраща Макгахан в България - задачата му е да представи една наистина обективна картина на случващото се.
А тя е смразяваща - останките на 15 хиляди българи, сред които много жени и деца. Оцелелите споменават за 60-70 опожарени села. Като истински журналист той не разчита само на разказите, а отива да провери сам и вижда "малки къдрави главички, смазани с тежки камъни, малки крачета, не по-дълги от пръста ти, по които месото е засъхнало, заради зноя, преди да има време да се разложи..."
Като резултат от статиите му Англия признава истината. Благодарение на репортажите му на Острова се създава силно антитурско обществено настроение. Именно то е причината Великобритания да не вземе османската страна по време на Руско-турската война.
Въпреки че е контузен, Макгахан отразява събитията и от бойното поле. В последните битки се налага дори да го носят до фронта.
Малко след края на войната умира в Константинопол от тифус.
Но това не е краят - Макгахан е почитан не само в родния си град в САЩ, а и в Лондон, Санкт Петербург, Париж и, разбира се, в България. В 5 града има улици, които носят неговото име, а десетина години по-късно приятел на вдовицата му бил на Чикагското изложение и отишъл до българския щанд. Попитал дали знаят кой е Макгахан, а отговорът бил еднозначен: "Да ме попитате дали зная кой е Макгахан е все едно аз да ви попитам дали знаете кои са Вашингтон, Линкълн или Грант. Това, което вие мислите за тези герои, ние мислим за него."
Та каква казвате, че е ролята на журналистиката?
Да цитираме писмо до майка му от самия Макгахан: "Спокойно мога да кажа, че съм направил повече, за да се разбие Османската империя, отколкото всеки друг... е, освен от самите турци."
За повече информация:
"Военната кореспонденция на Daily News" - "The Great Reporters" - David Randall
