Скорошно проучване на списание "The Ecomonist" показало, че България била най-тъжното място на света. С риск да прозвуча гадно, точно ИКОНОМИСТИТЕ ли седнаха да решават кой колко е щастлив и нещастен? Точно те, дето целият им живот минава в опити да ИКОНОМИСВАТ от всичко, от парите, от щастието, от енергията, от живота... в гърчави цифри и сухи графики, в чернобели рипорти и сиви резултати, в оптимизиране на дефицити, баланси и изкривени статистики.
По същата логика мисля да организирам проучване и да докажа, че икономистите са най-тъжните хора на земята, което автоматично ще значи, че пък икономистите, които живеят в България, директно трябва да се са се гръмнали още преди Коледа.
Странното е, че аз познавам представители на тази, както излиза, мегасдухана групичка икономисти, живеещи в България, и далеч не бих ги оприличила като най-тъжни на света. Хората си живеят живота и му се радват, не по-малко от магазинерите в Германия или алкохолиците в Москва.
Изобщо, мисълта ми от самото начало е колко са безумни подобни обобщения, дори когато са базирани на конкретни емпирични изследвания, свързани с термини като "доход на ГЛАВА от населението". По същия начин сигурно може да се докаже, че таксиметровите шофьори са с най-мазни коси или банкерите носят най-големи номера обувки.
Или че мъжете между 34 и 44 годишна възраст се хранят предимно с телешко в сряда и петък. WTF? Идеята тук далеч не беше да се обиждат хората-икономисти, а да се метнат в кошчето всякакви опити да се съди за чуждото (не)щастие.
Като чуя "най-тъжното място", асоциацията със сигурност не е приятното оживление около "Попа" привечер, или тихата зеленина по "Шипка" в неделен следобяд. Нито пък е оранжевият залез над Кораба на Синеморец, или претъпканите барчетата на Градина и Смокиня в 6 сутринта. Нито пък са домашната ракия и шкембето в кръчмата в Добринище и белите борчета по пистите в Банско.
Малко неща могат да се сравнят с удоволствието от това да преядеш с люти чушки и шкембе след цял ден в планината, или да изпиеш един огромен "облак" на плажа след цяла нощ в... облаците. И като изключим долните задимени дупки, в които се развива действието, на малко места по иначе по-"щастливите" точки на света ще видиш как "най-нещастните хора" се забавляват безгранично до ранни зори във вторник след 3 часа сутринта...
Стана малко като опит за скрита реклама колко е прекрасно в България. И колко ужасно може да изглежда всичко, ако идваш отвън. Колко гнусен може да ти се стори "Попа" вечер с вехтите просяци, омърлушени бездомни песове и сиви, кални лица. Колко западнала и грохнала може да ти се стори "Шипка" със старите си сгради и разбитите си тротоари.
Колко тъжен може да ти се стори пейзажът на крайно село като Синеморец, с оръфани ливади и бедни старци. И как гнусно може да бъде шкембето, ако го опитваш за първи път. И колко грозно презастроени може да изглеждат плажовете, с долни заведения и боклуци по пясъка...
There are two sides to every story, и всеки изживява нещата, местата, и хората от живота си по различен начин. Точно толкова индивидуално е и усещането за щастие. И точно толкова лично и съкровено е това чувство на радост, за което са дръзнали да говорят от "Икономист".
Обективна оценка на подобно интимно преживяване е точно толкова безумна, колкото и инициативата да се правят такива проучвания. И въобще няма значение, че се базира на въздействието на доходите върху щастието. Никой по света няма право да съди за щастието на другия. За да остане поне малко от въпросното щастие.
